Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. И. от [населено място], Пловдивска обл. чрез адв. М. С. против решение № 605/12.04.2012 год., постановено по в. гр. д. № 455/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, ГК,V-ти състав, с което след отмяна на решението по гр. д. №21580/2010 год. на Пловдивския районен съд, частта, в която исковете са уважени е постановено ново решение с което, предявените от Е. И. И. срещу [фирма], [населено място] искове за отмяна на уволнението му извършено със заповед №50/01.11.2010 год., за възстановяване на предишната работа на длъжността „управител склад” и за присъждане на сумата 1500, 48 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 01.11.2010 год. до 01.05.2011 год., са отхвърлени. Присъдени са разноски.

Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Ответникът по касация [фирма], [населено място] Е. оспорва наличието на предпоставките, обуславящи допустимост на касационното обжалване, в писмен отговор по делото.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, касационно обжалване на решението не следва да се допуска. Съображенията за това са следните:

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът излага съображения, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и се решава противоречиво от съдилищата по следните правни въпроси:

1.Неполучаването на изпратено писмо с обратна разписка от страна на дисциплинарно уволнен работник с или служител, счита ли се за получаване /връчване / на заповед за налагане на дисциплинарно наказание и заповед за уволнение въз основа на наложено дисциплинарно наказание, ;

2. Непотърсената пратка / писмо с обратна разписка/ изпратена от фирмата – работодател до работника във фирмата съставлява ли недобросъвестно изпълнение на трудовите права и задължения в разрез с чл. 8, ал. 1 КТ. ;

3. При неполучаване на писмо с обратна разписка, съдържащо евентуално заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и заповед за прекратяване на трудов договор, от коя дата се счита прекратено трудовото правоотношение.

Така постановените въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 1 ТР №1/19.02.2010 год., по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС тези въпроси следва са да били предмет на разглеждане във въззивното решение и разрешаването им да е обусловило изхода на спора.

Настоящият случай не е такъв.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по отношение на касатора - ищец е била изпълнена процедурата по чл. 193 ГПК като е изпратена покана за даване на писмени обяснения в това число и за неявяването му на работа за периода от 07.10.2010 год. до 14.10.2010 год., станало причина за дисциплинарното уволнение, като ищецът е дал такива обяснения. Като е обсъдил събраните по делото доказателства е приел, че ищецът е изпълнил фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ / неявяване на работа за два последователни дни/.Доколкото поканата по чл. 193 КТ е с дата 14.10.2010 год., съдът приел, че това е най - късната дата на която работодателят е разбрал за извършеното дисциплинарно нарушение, Доколкото исковата молба, в която ищецът посочва, че е узнал за наложеното дисциплинарно уволнение от писмото Инспекцията по труда, е подадена на 14.12.2010 год., съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в срок. Същевременно съдът е приел, че невръчването на заповедта не обосновава нейната незаконосъобразност, респ. само по себе си това не е основание за нейната отмяна. Посочено, е че доколкото всички уведомления във връзка с наложеното дисциплинарно наказание са били изпращани на адреса, посочен и в исковата молба, на който ищецът очевидно пребивава, може да се направи извод за недобросъвестност от негова страна при осъщестяване на трудовите му права и задължения / в разрез с чл. 8, ал. 1 КТ/.

Следователно въззивният съд е отхвърлил предявеният иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1 КТ и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 2 и 3 КТ въз основа на направените от него изводи, че ищецът е извършил вменяваното му нарушение на трудова дисциплина, че наказанието е наложено в предвидения от закона срок и при спазване на законоустановената процедура. Тези изводи не са предмет на поставените от касатора правни въпроси.

Изводът, че невръчването на заповедта за дисциплинарно уволнение не е основание за нейната отмяна е правилен и в съответствие със закона и практиката. Очевидно неполучаването на заповедта за дисциплинарно уволнение не може да се счита за връчване на заповедта, но отговора на този въпрос не се отразява на правилността на решението. С решение № 1009/2009 год. по гр. д. №2673/2008 год. на ВКС, І г. о., постановено при условията на чл. 290 КТ в отговор на въпроса: може ли да влезе в сила заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в случай, че работникът или служителят е напуснал страната и по този начин сам се е поставил в състояние на невъзможност да узнае за наложеното му наказание е прието, че при липса на доказателства че заповедта е получена лично или чрез получаване на писмо с обратна разписка, следва да се приеме, че връчването е към момента на подаване на исковата молба в съда.

Мотивите на въззивният съд послужили като основание за поставяне на втория въпрос не са обуславящи тъй като нямат отношение към изхода на спора. Последното се отнася и до третия въпрос, като касаторът не е обосновал с оглед на каква негова теза е формулирал същия.,

Формулирането на правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Неизпълнението на тази предпоставка е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. С оглед на това не се налага обсъждането на посочените от касатора допълнителни /критерии / основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и представените съдебни актове.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 605/12.04.2012 год., постановено по в. гр. д. № 455/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, ГК,V-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ

: