Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Т. ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 12102 / 2021 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Плевен против решение № 561 / 03.11.2021 г. по адм. дело № 117 / 2021 г. на Административен съд – Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – И. С., от гр. Плевен, чрез адвокат Цветанова изразява становище, че същата е неоснователна.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.
С решение № 561 / 03.11.2021 г. по адм. дело № 117 / 2021 г. Административен съд – Плевен е отменил решение № 2153 – 14 – 5 / 21.01.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане № Ц1056 – 14 – 509#12 / 23.11.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ. Върнал е административната преписка на пенсионните органи за издиване на нови актове при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че актовете на органите на НОИ са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – основания за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т.3 АПК. Решението е правилно.
По делото е установено, че с разпореждане № 11 / 05.11.2019 г. на И. С. е била отпусната, считано от 14.09.2019 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.2 КСО.
С разпореждане № Ц1056 – 14 – 509#7 / 13.08.2000г., с цел преценка категорията на труда, положен в поделение 58210 ЛПОСВ е била спряна на основание чл. 95, ал.2 КСО до изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Приобщеното към административната преписка удостоверение изх. № 69 / 13.01.2011 г. на ДП“Транспортно строителство и възстановяване“ гр. Г. О. (правоприемник на Поделение № 58210) установява, че лицето е работило като „ревизор вагони“ за периода 19.07.1982 г. – 19.07.1987 г., който е спорен между страните и е било осигурявано за втора категория труд.
Пенсионните органи не са ценили процесното удостоверение, позовавайки се на обстоятелството, че към датата на издаването му разплащателните ведомости са се съхранявали във Военния архив в гр. В. Т. а не в правоприемника на поделение 58210. Те са приели, че процесният осигурителен стаж е реално придобит, но трудът по него следва да бъде категоризиран от трета категория вместо от втора, тъй като от събраните доказателства се установява, че от втора категория е трудът, полаган от лица, заемащи процесната длъжност към Български държавни железници, а поделение 58210 гр. Г. О. е било подчинено на Министерството на транспорта.
При извършената преоценка на осигурителния стаж и категорията труд пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.2 КСО, предвид липсата на минимално изискуем стаж от втора категория труд от 15 години.
Задължение за административния орган е при издаване на административния акт да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, обсъждайки обясненията и възраженията на страната, заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Задължение за административния орган е да събере и провери всички доказателства, като за целта той може да изисква и допълнителни такива, включително да ползва заключението на вещи лица.
Приемайки, че удостоверение изх. № 69 / 13.01.2011 г. на ДП“Транспортно строителство и възстановяване“ гр. Г. О. е неавтентично органите на НОИ не са съобразили, че същият е издаден от лицето, изпълнявало длъжността личен състав в предприятието и е подписано от компетентните да сторят това длъжностни лица. Въпросът за неговата вярност, в качеството му на свидетелстващ документ обаче е останал неизследван.
Зачитането на даден труд от съответната категория е детерминирано от характеристиките за неговата вредност и тежест. В Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) са използвани два подхода за подобна квалификация. Първият, който нормативно установява, че определени длъжности, респ. дейности, са с такава вредност и тежест, и че положеният на тях труд следва да бъде зачетен от по-висока категория, а вторият, който допуска като определящ признак същата вредност и тежест за възприетите от раздели първи и втори от подзаконовия нормативен административен акт професии и дейности да бъдат съотнесени към конкретно положения труд, който не е сред изрично изброените.
При преценка категорията труд за процесния период и длъжност, административният съд законосъобразно е приел, че освен изследване верността на удостоверението следва да бъде отчетено и обстоятелството, че поделението където е бил полаган труда е от войските на Министерството на транспорта, създадени с Указ № 147 / 1975 г.
Съществени са нарушенията на административнопроизводствените правила, когато допуснатите нарушения са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
Приемайки, че допуснатите в случая процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36 АПК осъществят фактическия състав на чл. 146, т.3 АПК административният съд е достигнал до законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 561 / 03.11.2021 г. по адм. дело № 117 / 2021 г. на Административен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Р. В. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА