Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на влязлото в сила Определение № 1642 от 20.05.2015г. по в. гр. д.№ 1279/2015г. на ОС Варна, с което на основание чл. 233 ГПК е обезсилено Решение № 1065 от 04.03.2015г., постановено по гр. д.№ 11306/2014г. на РС Варна и е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, поради отказ от иска.

Твърденията в молбата за отмяна са, че по предявения от [фирма] иск е било постановено решение по гр. д. № 11306/2014г. на РС Варна за отхвърляне на претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а в хода на образуваното по жалба това дружество въззивно производство - в. гр. д. №. № 1279/2015г на ОС Варна, вписаният в търговския регистър нов управител на жалбоподателя - К. Д. направила отказ от иска от името на [фирма]. На основание чл. 233 ГПК окръжният съд постановил определението, чиято отмяна е предмет на настоящето производство.

Молителят основава искането си на влязло в сила на 28.09.2017г. Решение № 764 от 25.10.2016г. по т. д.№ 762/2015г. на Окръжен съд Варна, /потвърдено с решението по в. т.д.№ 722/2016г. на АС Варна/, с което, по реда и на основание чл. 365 т. 3 ГПК вр. чл. 29 ЗТР /по иска, предявен от П. К. срещу [фирма]/, е прието за установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство. Позовавайки се на това решение, молителят поддържа, че през периода от 15.05.2015 - 12.10.2017г., [фирма] не е било надлежно процесуално представлявано от К. Д., поради което отказът от иска не е произвел правно действие.

Въз основа на тези факти се поддържа искането за отмяна на постановеното по реда на чл. 233 ГПК определение на основание т. 1 на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК - поради открити нови обстоятелства, установяващи ненадлежно представителство и материализиращото го доказателство - решението по т. д.№ 762/2015г. на ОС Варна; по т. 3 на чл. 303 ал. 1 ГПК - поради това, че определението се основава на недействително вписване в Търговския регистър, което е отменено /обявено за недействително/. В хода на производството пред ВКС молителят е оттеглил искането си за отмяна, заявено при условията на евентуалност, по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК /поради установено престъпно действие на представител на страната/ и производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение.

Становището на ответника [фирма], изразено в депозиран по реда и в срока на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор и чрез процесуалния му представител в съдебно заседание е, че молбата за отмяна е неоснователна. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК - отсъстват нови обстоятелства и нови писмени доказателства, обуславящи отмяната на влезлия в сила съдебен акт. Поддържа, че твърдяното обстоятелство - установяване недействителността на вписването в търговския регистър е новонастъпило, а материализиращото го доказателство - новосъздадено, че не са налице факти, твърдяни в рамките на правния спор, които по обективни причини страната не е могла да докаже. Позовава се на задължителните разяснения на ППВС № 2/1977г. както и на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, като счита, че „за съда, като трето добросъвестно лице, отказът от иска е породил правно действие и постановеното по реда на чл. 365 т. 3 ГПК вр. чл. 29 ЗТР решение има действие занапред”. Изтъква и доводи по приложението на чл. 141 ал. 6 ТЗ.

Молбата на [фирма] по чл. 303 ал. 1 ГПК е постъпила на 01.12.2017г. и е допустима, като депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от постановяване на Определение № 530 от 29.09.2017г. по ч. т.д.№ 2052/2017г. на ВКС ІІ т. о. за потвърждаване на Разпореждане № 820 по в. т.д.№ 722/2016г. на АС Варна за връщане на подадената от „К. Г.” касационна жалба срещу решението по в. т.д.№ 722/2016г. на АС Варна /с което е потвърдено решението по т. д.№ 762/2015г. на Варненския ОС/. Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, предмет на отмяна по чл. 307 ГПК може да бъде определението за прекратяване на делото поради отказ от иска.

Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по заявените основания за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Молбата за отмяна е основателна.

Произнасянето по въпроса попадат ли в приложното поле на основанието за отмяна по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК твърденията на молителя, базирани на влязлото в сила решение по т. д.№ 762/2015г. на ОС Варна, предпоставя преценка и анализ на правното значение на новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна - установената в спорно съдебно производство недействителност на вписано в Търговския регистър обстоятелство досежно представителството на [фирма] в производството по същинския спор пред въззивната инстанция /в. гр. д.№. № 1279/2015г. на ОС Варна/ и материализиращото го доказателство - влязлото в сила на 28.09.2017г. Решение № 764 от 25.10.2016г. по т. д.№ 762/2015г. на Окръжен съд Варна. С него, както се посочи, по реда и на основание чл. 365, т. 3 ГПК вр. чл. 29 ЗТР, е прието за установено, че вписването на К. Д. като управител на [фирма] представлява несъществуващо обстоятелство.

С това решение е установена липсата на надлежно учредена представителна власт на К. Д. по отношение на дружеството за релевантния за производството по отмяна период 15.05.2015 - 12.10.2017г. - вписването на Д. като управител, депозирането на молбата за отказ от иска и влизане в сила на решението по чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл. 19 ЗТР, обуславящо последицата по чл. 604 ГПК - заличаване на това вписване. Като правна последица от това решение следва изводът, че в хода на производството по спора между „К. Г.“ и „Енерго-П. П.“ пред въззивната инстанция, въззивникът „К. Г.” не е бил надлежно представляван и депозираната от К. Д. на 19.05.2015г. молба за отказ от иска не материализира волята на дружеството и няма обвързващо значение за него. Следва и изводът, че процесуалната представителна власт на Д. не е валидно възникнала за представлявания и не го обвързва. В т. 3 на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че несъществуващото обстоятелство, дори да е вписано в търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството. В конкретния случай това означава, че изявлението за отказ от иска не е изхождало от ищеца и не го обвързва.

Ненадлежно учредената представителна власт за К. Д., изключваща валидното възникване на право за процесуално представителство на „К. Г.” пред съда, е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК.

Ненадлежно учредената представителна власт на [фирма] към правно релевантния момент - отказа от иска с последиците по чл. 233, изр. трето ГПК не е новонастъпило обстоятелство. То е съществувало по време на висящността на спора пред въззивната инстанция, но не е бил налице процесуален способ за установяването му в рамките на този процес, доколкото законът /365, т. 3 и чл. 604 ГПК/ предвижда исков ред за установяване на порок на вписването на законно представителство. В случая представителството на Д. е било и процесуално такова по чл. 30 ал. 1 ГПК, поради което е без значение, дали преди или след отказа по чл. 233 ГПК, заличеният управител К. е уведомил съда за порока. Това уведомяване не би могло да произведе правно действие поради това, че изхожда от процесуално нелегитимирано лице и поради предвидения самостоятелен исков ред по чл. 365 т. 3 ГПК, посочен по-горе. В това се състои и разликата с чл. 303 ал. 1, т. 5 ГПК - в тази хипотеза порокът на представителната власт може да бъде въведен и разгледан в самото производство по отмяна. Обстоятелство, което е от значение за процесуалното представителство на страните по същинския спор може да бъде установено единствено /и е установено/ в друг спорен исков процес с Решение № 764 от 25.10.2016г. по т. д.№ 762/2015г. на ОС Варна, което има характер на ново доказателство за липсата на надлежно учредена представителна власт.

Същевременно, новото обстоятелство е от съществено значение за делото, тъй като е обусловило прекратяването на спора със съдебен акт имащ правни последици на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение.

Неоснователен е доводът на ответника по молбата за отмяна, основан на разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ и на действието на вписването по отношение на третите добросъвестни лица. В случая хипотезата на чл. 141, ал. 6 ТЗ, а и на чл. 599, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК /която ТЗ до голяма степен възпроизвежда/, няма отношение към преценката на съда в производството по отмяна по реда на чл. 303 ал. 1 ГПК. Към момента на отправяне на изявлението на Д. за отказ от иска, тя е била вписана в търговския регистър като управител и въз основа на това вписване въззивният съд е приел, че изявлението изхожда от законния представител /по смисъла на чл. 30 ал. 1 ГПК/ на ищеца „К. Г.” и е прекратил производството по иска. Тези процесуални действия не са обект на проверка в настоящето производство, доколкото не е въведено основанието по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК и по-конкретно тази негова хипотеза, предвиждаща нарушаването на съответните правила, да е извършено от съда. Дали съдът в същинското производство е бил трето добросъвестно лице по отношение на мандатното правоотношение между страната и нейния представител е без значение. В настоящия случай, изявлението за отказ от иска, отправено от Д., съставлява процесуално действие, ненуждаещо се от приемане или неприемане от насрещната по делото страна и това процесуално действие не обвързва [фирма].

Неоснователно е възражението на ответника по молбата, че определението за прекратяване на производство по предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД като постановено въз основа на искане на лице, непритежаващо представителна власт, е недопустимо, поради което не подлежи на отмяна. Същността на изявлението по чл. 233, изр. първо ГПК е, че то десезира съда със спора и преклудира правото на „К. Г.” да предяви иск срещу същата страна за същото вземане и на същото основание - чл. 299, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че последицата от определението по чл. 233 ГПК е като по влязло в сила решение, /принадлежност на имущественото право, предмет на иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД/, е относимо към правилността на определението за прекратяване на делото, а не към негова евентуална недопустимост. Характера на това определение обуславя единствено допустимостта на производството по чл. 303 ал. 1 ГПК.

Предвид формирания извод за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне досежно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че определението по чл. 233 ГПК, постановено по молба на К. Д. следва да се отмени и делото да бъде върнато на АС Варна за продължаване на процеса по въззивната жалба на [фирма] от стадия на опороченото процесуално действие.

Съобразно задължителните указания, съдържащи се в т. 4 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от молителя [фирма] в настоящето производство, подлежат на присъждане с решението по съществото на спора.

Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по молба на [фирма] влязлото в сила Определение № 1642 от 20.05.2015г. по в. гр. д.№ 1279/2015г. на ОС Варна.

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба на [фирма].

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: