Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. А. ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН АВ. В. при секретар В. В. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя А. А. по административно дело № 12185 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Г. С. като процесуален представител, срещу решение № 5896 от 19.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3985/2021 г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която е отменена частично заповед № РА52-11/04.02.2021 г. на главния архитект на Столична община и преписката му е върната за ново произнасяне по подаденото заявление. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорването срещу заповедта да бъде отхвърлено изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Д. Д. – Мишева, чрез пълномощника си чрез адв. М. В., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Д. Д. – Мишева срещу заповед № РА52-11/04.02.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която по нейно заявление вх. № САГ19-УТ00-391/24.10.2019 г. е отказано издаване на удостоверение за търпимост за строеж „Жилищна сграда“ с идентификатор 68134.1001.50.2, находящ се в УПИ VIII-3, кв. 299, м. „Зона Г-ГГЦ“ по плана на гр. София, район „Триадица“ по реда на 16, ал. 1 ПР ЗУТ. В отказа е посочено, че строежът е извършен през 1903-1905 г., за който период в НАГ не са открити действали за територията регулационен и застроителен план. Прието е, че съгласно чл. 7 от приложимия към този момент Закон за благоустройството на населените места в Ц. Б. (отм.) са забранени строежите на нови сгради в градовете и околийските центрове, които нямат утвърдени регулационни планове. В тази връзка е посочено, че строежът не е допустим по действащата към момента на извършването му правна уредба. Прието е, че строежът попада в зона на стария градски център (Ц2) с описани пределно допустими показатели на застрояване. Изложено е, че по действащия ПУП за имота е предвидено ново сключено застрояване (М+6+М) на уличната регулация, като жилищната сграда, предмет на заявлението, разположена в дъното на парцела по имотни граници, не се запазва. В отказът се посочва още, че строежът не е допустим по настоящата правна уредба, тъй като е в противоречие с чл. 31, ал. 1 ЗУТ - не са спазени нормативите за разстояния на сградите на основното застрояване до страничната граница и към дъното на УПИ, както и с чл. 21, ал. 2 ЗУТ. При така описаните обстоятелства органът приема, че жилищната сграда не е търпим строеж съгласно 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като не са изпълнени визираните в него предпоставки.

С обжалваното решение съдът отменя заповедта в частта на постановения отказ относно строежа, представляващ къща на два етажа и сутерен и връща преписката на органа за ново произнасяне по искането за издаване на удостоверение за търпимост на сградата съобразно дадените в съдебния акт указания. По отношение на строежа в частта му, представляващ таванско помещение, жалбата срещу заповедта е отхвърлена. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За да отмени акта по отношение на сградата в частта на изпълнените два етажа и сутерен, съдът обосновава извод за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Приема, че към момента на извършване на строителството - 1910 г. има действащ регулационен план за София от 1881 г., в обхвата на който попада и ул. Алабинска, като регулацията е разширена с регулационен план от 1887 - 1912 г. Към момента на преустройството на сградата от едноетажна в двуетажна - 1932 г., същото е допустимо, доколкото е налице действащ регулационен план от 1914 г., поради което посочената в отказа нормативна забрана по чл. 7 от Закона за благоустройството на населените места в Ц. Б. (отм.) не е приложима. Според съда не се установява неспазване на правилата и нормативите по действащия към този момент закон, което не се и твърди от органа. По тези съображения приема, че сградата във вид на двуетажна със сутерен е била допустима, поради което не са налице пречки за издаване на исканото удостоверение за търпимост в хипотезата на 16, ал. 1 ПР ЗУТ.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Относимите за спора факти и обстоятелства са установени въз основа на събраните по делото доказателства, включително неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Съгласно 16, ал. 1 ПР ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

По делото е установено, че строителството на сградата е извършено през 1910 г. При направена в НАГ справка от вещото лице е открита скица от 17.02.1910 г., върху която са нанесени две сгради в имота, за които е издаден позволителен билет № 369. Съгласно него се предвижда строителството на две постройки на един етаж със сутерен. По делото не е спорно, че една от тези постройки - югозападната е идентична с процесната, за която се иска издаване на удостоверение за търпимост. За кв. 299 е наличен план за дворищна регулация от 1914 г., която е приложена. Сградата като еднотажна със сутерен съществува към този момент. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че към 1932 г., когато праводателят на настоящата ответница придобива 1/2 ид. част от процесната сграда, намираща се в югозападната част на имота, същата вече е на два етажа и сутерен. За надстрояването не са налични строителни книжа. Обстоятелството, че същото е осъществено към 1939 г., се установява от регулационния план от тази година, в който сградата е отразена като двуетажна и законна. При тези данни посочването в приложената към заявлението до органа декларация, че сградата във вида, в който съществува към момента, е изпълнена в периода 1903-1905 г., не може да обоснове друг извод относно етапите и времето на построяването й.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че административният орган неправилно извършва преценка на предпоставките за прилагане на института за търпимост с оглед относимата разпоредба на чл. 7 от Закона за благоустройството на населените места в К. Б. (отм.), действащ към момента на извършване на строежа. Погрешно органът заключава, че съгласно цитираната норма и с оглед липсата на регулационен и застроителен план за имота към момента на изпълнение на сградата, то същата не отговаря на предвидените в разпоредбата на 16, ал. 1 ПР ЗУТ условия. Съдът правилно установява, че първият регулационен план на гр. София датира от 1881 г., като той обхваща и територията, в която е реализиран процесният строеж. При тези факти обосновано е възприето, че към момента на извършване на строителството на сградата през 1910 г. съществува регулационен план за града и съответно посочената от органа забрана по чл. 7 от действащия към този момент Закон за благоустройството на населените места в К. Б. (отм.) е неприложима. Относно надстрояването с втори етаж на сградата, то действително по делото липсват представени документи за неговото извършване, но доколкото е установено, че към 1932 г. то е изпълнено, също е допустимо с оглед действащия регулационен план от 1914 г. В следващия регулационен план от 1939 г. сградата е описана като двуетажна от 1910 г. и законна. Така индивидуализирана е придобита през 1993 г. от ответницата в настоящето производство, като в представения по делото титул за собственост строежът е описан в същия вид както в нотариалния акт на праводателя й от 1932 г. При тези данни законосъобразен е изводът на съда, че за сградата във вид на двуетажна със сутерен са налице действащи подробни градоустройствени планове по времето на двата етапа на изграждането й. Относно спазването на правилата и нормативите, действали към тези периоди не са изложени мотиви в оспорената заповед. Действително по делото е установено, че процесната сграда във вида си на двуетажна жилищна сграда със сутерен, не отговаря на предвижданията на действащия към момента на издаване на заповедта подробен устройствен план от 1992 г. и на изискванията по чл. 31, ал. 1 ЗУТ, но това не води до извод за липса на условията за търпимост. Тези факти с оглед приложимият ред по 16, ал. 1 ПР ЗУТ в случая не биха били от значение, ако строежът е допустим към момента на изграждането му през 1910 г. и към момента на надстрояването му с втория етаж през 1932 г. Според разпоредбата предпоставките за търпимост са налице, когато строежът е допустим по действащите по времето на изпълнението му градоустройствени планове и по правилата и нормативите към тези периоди или съгласно ЗУТ, т. е. преценката на органа следва да е в условията на алтернативност. Мотиви в тази насока не се съдържат в оспорения отказ.

Установените по спора факти налагат извод за незаконосъобразност на административния акт по отношение на сградата с два етажа и сутерен. В хода на съдебното производство са оборени изводите на органа, обусловили постановяване на заповедта в тази й част, поради което съдът правилно отменя същата и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК връща преписката за ново произнасяне. Неправилен обаче е изводът, че се установява изпълнение на условията за издаване на исканото удостоверение за търпимост за сградата във вид на двуетажна със сутерен. Отмененият отказ е мотивиран единствено с липсата на градоустройствен план за имота в периода 1903 - 1905 г. При новото разглеждане на подаденото до него заявление касаторът следва да съобрази безспорно установените етапи на строителство на сградата и съответствието им с действащите градоустройствен планове и правилата и нормативите, действали към 1910 г. и 1932 г., след което да извърши преценка относно осъществяването на предвидените по 16, ал. 1 ПР ЗУТ предпоставки за търпимост на сградата.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната му част е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, Столична община следва да бъде осъдена да му заплати такива в претендирания размер от 1000 (хиляда) лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.11.2021 г. Възражението за неговата прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, както и поради това, че е договорено и заплатено в размер, незначително над определения съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този вид дела.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5896 от 19.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3985/2021 г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която е отменена заповед № РА52-11/04.02.2021 г. на главния архитект на Столична община в частта, в която отказва издаване на удостоверение за търпимост за строеж „Жилищна сграда“ с идентификатор 68134.1001.50.2, находяща се в УПИ VIII-3, кв. 299 по плана на гр. София, м. „Зона Г-ГГЦ“ по реда на 16, ал. 1 ПР ЗУТ, представляваща къща на два етажа и сутерен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото искане за издаване на удостоверение за търпимост.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. Д. – Мишева, [ЕГН] направените за касационното производство разноски в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. А. п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА