Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на „Х. Б. К”ЕООД срещу решение № 1060/ 11.09.2019г., постановено по в. гр. д. 1100/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Варненски районен съд, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Въззивният съд е разрешил правен спор между ищеца Т. Е. Ч. и „Х. Б. К”ЕООД, възникнал от твърдения на ищеца, че е бил незаконосъобразно уволнен на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, тъй като предписанието за трудоустрояване, дадено от НЕЛК, не е било влязло сила, защото е обжалвано пред Административен съд, освен това длъжността, която му била предложена да заеме- „портиер”, не е била подходяща за него. Поради това ищецът е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнението и възстановяване на длъжността „митнически брокер”. Отнетникът е възразил в срока за отговор, че е бил длъжен да изпълни решението на НЕЛК, както и че предложената длъжност „портиер” била подходяща за ищеца.

За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че решението на НЕЛК за трудоустрояване на ищеца не е влязло в сила, както и че не е било установено от компетентен орган, че предложената длъжност „портиер” е подходяща за ищеца, предвид оспорването, направено от ищеца, че работата не е подходяща.

В касационната жалба се подържа от работодателя, че е бил длъжен да изпълни решението на НЕЛК, въпреки, че не е влязло в сила, както и че експерт по трудова медицина бил удостоверил, че предложената длъжност „портиер” е подходяща за ищеца, което било достатъчно и не е било необходимо по този въпрос да се произнася ТЕЛК. В тази връзка се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по следните въпроси: Длъжен ли е работодателят да изпълни предписанието на НЕЛК за трудоустрояване, въпреки, че същото е било обжалвано? Компетентна ли е Службата по трудова медицина да вземе становище за подходящността на предложената нова работа при трудоустрояване?

При така очертания правен спор, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпосатвки за допускане на касационно обжалване. И по двата въпроса въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. А тя гласи следното: при спор между работника и работодателя дали предлаганата нова работа е подходяща, компетентен да се произнесе по този въпрос е органът, издал предписанието - в случая ТЕЛК (р.№279/15г. на ІV ГО). Този извод следва от правилото на чл. 3, ал. 1 от Наредба за трудоустрояване. Материалната компетентност на здравните органи, в случая ТЕЛК не може да се упражнява от друг орган без да има възлагане от закона. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба за трудоустрояване не противоречи (както твърди касаторът), а напротив, тя е конкретизация на нормата на чл. 317, ал1 КТ, която постановява, че характерът на новата работа, условията на труд и срокът за преместване се определят по предписание от здравните органи.

Освен това безспорно е по делото, че заповедта на НЕЛК за трудоустрояване не е била влязла в сила. Съгласно практиката на ВКС и чл. 113, ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) решението на НЕЛК влиза в сила и е задължително за всички, когато не е обжалвано или процедурата за обжалване е изчерпана. Предписанието на НЕЛК няма предварително изпълнение, поради което към момента на издаване на заповедта за уволнение, решението на НЕЛК не е породило правни последици и не е било задължително както за работника, така и за работодателя. В този смисъл, неотносим към спора между страните по настоящото дело е въпросът дали предписанието на НЕЛК е законосъобразно, респективно дали висящото дело пред административния съд е преюдициално за трудовия спор, защото работодателят е предприел изпълнение на решение на НЕЛК, което не е било влязло в сила и към този момент не е било задължително нито за работника, нито за работодателя.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като реушението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС и липсват условия за изменение на трайно установената практика (промяна в закона или в обществените условия).

При този изход на спора, в полза на Т. Е. Ч. следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 560лв., представляващи платен адвокатски хонорар.

Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1060/ 11.09.2019г., постановено по в. гр. д. 1100/2019г. на Варненски окръжен съд.

Осъжда ответника „Х. Б. К”ЕООД да плати на ищеца Т. Е. Ч. сумата то 560лв., представляваща направени разноски за настоящата инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: