N 76

гр. София 19.02.2010г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛ ЕНОВЕ: Л. Р.

Т. Г.

като разгледа докладваното от съдията Б. П.

частно гражданско дело N 78 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК.

С. И. З. е обжалвала определението на В. окръжен съд № 789 от 29.10.2009г. по гр. д. № 812/2009г. за връщане на подадената от нея въззивна жалба срещу решението на Районния съд гр. М. №3 от 21.04.2009г. по гр. д. № 755/2005г.

Частната жалба е в срок срещу определение, преграждащо въззивното производство и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение В. окръжен съд е върнал като недопустима поради просрочие въззивната жалба на С. И. З. срещу решението на Районния съд гр. М. №3 от 21.04.2009г. по гр. д. № 755/2005г.

Определението е валидно и допустимо.

Неоснователен е доводът на касаторката, че не е спазена предписаната от закона форма на съдебния акт. В чл. 200 ГПК отм. неистина е посочено, че съдът връща жалбата с разпореждане, но разпоредбата е съобразена с правомощията на първата инстанция, която е длъжна да провери редовността на жалбата. За допустимостта на процеса обаче всеки съд следи служебно и поради това втората инстанция не е обвързана от констатациите на първата и следва да извърши самостоятелна преценка за спазване на сроковете за обжалване. Окръжният съд съгласно чл. 83 ал. 1 от Закона за съдебната власт разглежда дела като втора инстанция в състав от трима съдии, а актът с който се произнася този състав е определение, следователно формата на съдебния акт е спазена.

В първоинстанционното решение е посочено, че то може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението. По настоящото дело то е връчено лично на С. И. З. на 29. 04.2009г. и е надлежно оформено съобразно изискванията на чл. 46 ГПК отм. при действието на който е разгледано делото и от този момент е започнал да тече двуседмичният срок за обжалване. По правилото на чл. 33 ал. 2 ГПК отм. срокът е изтекъл в съответния ден на втората седмица – 13.05.2009г. и правилно съдът е изчислил, че частната жалба, подадена по пощата на 18.05.2009г. е недопустима поради просрочие. Съгласно чл. 41 ГПК отм. връчването на призовки става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването, поради което е недопустимо на основание чл. 133 ал. 1 б.”в” ГПК отм. с гласни доказателства да се установява, че датата на връчване е различна от посочената от длъжностното лице. Ето защо искането за допускане на свидетели за установяване на твърдението на частната жалбоподателка, че е получила съобщението на 07.05.2009г. е неоснователно. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на В. окръжен съд № 789 от 29.10.2009г. по гр. д. № 812/2009г., с което е върната подадената от на С. И. З. въззивна жалба срещу решението на Районния съд гр. М. №3 от 21.04.2009г. по гр. д. № 755/2005г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: