Р Е Ш Е Н И Е

№ 725

София 04.12.2024 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди двадесет и четвърта годин, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 2686/2023г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2817/07.04.2023 г. на П. Т. А., чрез адвокат Л. П., срещу въззивно решение № 33/27.02.2023 г. по гр. д. № 8/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.

С определение №2935/12.06.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно действието на наложена възбрана по отношение на имот, който не е собственост на длъжника по изпълнението към момента на налагането й, който е обуславящ изхода на делото. Касационното обжалване е допуснато за проверка дали решаващите изводи на въззивния съд са в съответствие с приетото в т.5 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК, ВКС. Въпросът е относим към приетото от въззивния съд, че в случая обстоятелството към кой момент длъжникът е придобил вещни права – преди или след вписване на възбраната, е без правно значение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба, а е коментирал единствено основателността на наложените възбрани.

Ответникът по касация – ТД на НАП - Пловдив, чрез юрисконсулт Ц. К., оспорва жалбата.

...