3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5890

гр.София,

17.12.2024 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 974 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационни жалби срещу решение от 20.11.2023 г. по в. гр. д. № 1448/2023 г. на АС – София, с което е уважен частично предявеният иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Жалбоподателят - Прокуратура на Р. Б. чрез процесуалния си представител поддържа, че по отношение на решението, в частта му с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа се също така, че въззивното решение е неправилно в обжалваната му част.

Ответникът - И. Л. М., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. От същия е подадена и насрещна касационна жалба, в която се поддържа, че решението в частта му, с която е отхвърлен искът му до пълния предявен размер е постановено в нарушение на материалния закон.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд след частична отмяна на първостепенното решение, е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на И. Л. М. сумата над 2000 лева до 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденето срещу него наказателно производство по НОХД № 7380/15 г., РС София, ведно със законната лихва от 14.06.2019 г. до окончателното изплащане. Като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил предявения иск за разликата до 50 000лева.

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че на 23.07.2014 г. ищецът е бил задържан и на 06.11.2014 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 2 НК, за това че в [населено място], на публично място е извършил непристойни действия-крещял срещу полицаите, които му извършвали проверка, псувал ги и оказал съпротива срещу органите на властта, след като е бил спрян с оглед констатирано нарушение на ЗДВП. Установено е, че с присъда от 21.03.2017 г. по НОХД № 7380/2015 г. РС - София, потвърдена с решение от 30.05.2018 г., ВНОХД 1521/2018 г., Софийски ГС ищецът е признат за невиновен. С оправдателната присъда е прието, че действията на подсъдимия не са били насочени срещу обществения ред, а поведението му е било предизвикано от грубото отношение на проверяващите полицейски служители.

От представената справка за съдимост на ищеца е установено, че в периода 1998-2012 г. ищецът е многократно осъждан, в това число два пъти на обществено порицание, три пъти на глоба и 10 пъти на лишаване от свобода, като едно от наказанията е отложено, а по други е извършена кумулация, за престъпления свързани с незаконно отнемане на чужди движими вещи, притежание на наркотични вещества, причиняване на средна телесна повреда и причиняване на смърт по непредпазливост на пешеходец. Последното наказание за лишаване от свобода е изтърпяно до 14.06.2010 г.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. Приел е, че от свидетелските показания се установява, че ищецът е бил притеснен и се тревожел, че ще бъде осъден на наказание „лишаване от свобода“, не можел да спи, затворил се, притеснявал се от мнението на околните, ограничил социалните си контакти, преживявал всичко трудно. Установява се още, че по време процесните събитията съвпаднали с бременността и раждането на детето му, но радостта от това не била пълна. Съдът е приел, че от свидетелските показания се установява, че ищецът е изпитал силни тревоги и образуваното производство ще се отрази негативно на намеренията му да заличи последиците на съдебното си минало чрез реабилитация. Съдът е съобразил, че спрямо ищеца са се развили неколкократно и множество други наказателни производство, като при това е изтърпявал и наказание „лишаване от свобода“ (последното до 2010 г.). Прието е, че за обезщетяване на търпените неимуществени вреди е достатъчно обезщетение в размер на 8000 лева и за тази сума е уважен предявения иск.

В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят - Прокуратура на Р. Б. чрез процесуалния си представител, е поставил за разглеждане въпросите: за задължението на съда да обсъди всички конкретни обстоятелства от значение за определяне обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и за това как се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, вр. чл.52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС обективирана в т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се, че решението е постановено и в противоречие с казуалната практика по приложението на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД обективирана в решение по гр. д. № 434/2011 г. на IV – г. о., решение по гр. д. № 2501/2016 г. на IV – г. о. и решение по гр. д. № 1821/2019 г. на III – г. о.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателят въпроси и на соченото основание. С оглед допускането на касационното обжалване по жалбата на Прокуратура на РБ и по аргумент от разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК с оглед подадената насрещната касационна жалба на И. Л. до касационно обжалване следва да се допусне въззивното решение изцяло.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.11.2023 г. по в. гр. д. № 1448/2023 г. на АС – София.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г. о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 5 лева от жалбоподателя И. Л. М. в седмичен срок от съобщаването му за това.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: