ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5591

гр. С. 03.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Марио Първанов

Членове:Маргарита Георгиева

Николай Иванов

като разгледа докладваното от М. П. Ч. касационно гражданско дело № 20248003103869 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, град С. подадена чрез юрисконсулт Д.М., срещу определение №1528/19.06.2024 год. по ч. гр. д. №1189/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение №261970/15.03.2024 г. по гр. д. №4072/2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на предходно определение на същия съд, с което Комисията е осъдена да заплати деловодни разноски на ответника по иска Р. Б. П. в размер на 12 300 лв., от които 12 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение е прието, че на ответника се дължат направените разноски в производството при неговото прекратяване. В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм., 23.01.2018 г. и в Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ред. 30.12.2022 г.) изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси и разноски в зависимост от изхода на спора. В случая производството е приключило с акт за прекратяването му поради отказ от иска на ищеца. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Постановеното прекратително определение и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, респ. ангажирането на доказателства, че такива са направени от ответника, правят искането на тази страна основателно. Относно възражението за прекомерност е направен извод, че възнаграждението е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Делото е с голям обем доказателства, като по допустимостта и относимостта им към спора пълномощникът на ответника е изразил становище, което предполага запознаване с тях. Заедно с това той е изготвил обстоен и мотивиран отговор на исковата молба и се е явявал в проведените четири открити с. з., в които са събирани доказателства, вкл. и по негови искания. Без значение за основателността на искането за разноски са мотивите, поради които ищецът е направил отказ от иска.

В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено това по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите относно начина за определяне на размера на адвокатското възнаграждение при прекратяване на производството поради отказ от иска във връзка с прието тълкувателно решение на ВКС след предявяване на иска, включително и дали то е прекомерно, както и не следва ли отговорността за разноски да се понесе от ответника, ако същият с поведението си е станал причина за предявяването на иска. Сочи се практика на ВКС и на СЕС, на която според касатора въззивното определение противоречи.

Ответникът по частната касационна жалба Р. Б. П., град С. оспорва жалбата. Не претендира деловодни разноски.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г. о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Касаторът обжалва определение на въззивен съд, което не е в отклонение от правилата, гарантиращи валидност и допустимост на съдебните актове. Касационното обжалване може да бъде допуснато ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В случая обаче повдигнатите въпроси са неотносими, защото е съобразена задължителната практика на ВКС, включително и посочената от жалбоподателя, както и решение от 25.01.2024 г. по дело №С-438/22 г. на СЕС. Според тях посочените в Наредба № 1/2004 г. минималните размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК изисква да се прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като се изложат мотиви относно вида, предмета и сложността на спора; да се отчетат конкретните за случая факти и доказателства, дължимото правно разрешение по повдигнатите правни въпроси, различно по сложност при всеки отделен случай. При преценка на тези обстоятелства и при констатирано несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права съдът намалява адвокатския хонорар. В случая въззивният съд е съобразил тези си процесуални задължения – изградил е преценката си, като е отчел вида и предмета на предявения иск за отнемане на имущество на значителна стойност; високата фактическа и правна сложност на спора (с каквато обичайно се характеризират производствата по ЗОНПИ); вида и обема на извършената от пълномощника на ответника работа по делото; участието в проведените съдебни заседания; изготвените отговори, писмени становища, ангажиране на доказателства и др. На тази база и като е съобразил, че отказът от иска срещу ответника е направен след като производството в първата инстанция се е развило в пълнота, въззивният съд е приел, че дължимото адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не са налице основания за намаляването му.

При прекратяване на делото поради отказ от иска, съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случай, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и отказът от иска е извършен поради новонастъпили (след подаване на исковата молба) обстоятелства, независещи от поведението и волята на ищеца, то ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, както и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността на страните за извършените разноски.В съответствие с изложеното, въззивният съд е приел, че искът срещу ответниците е бил предявен по решение на КОНПИ, след извършена от Комисията проверка по реда на закона. Отказът от иска е предприет след постановяването на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, с което е била уеднаквена практиката на съдилищата по прилагането на закона, което обстоятелство очевидно няма връзка с поведението на ответника и не зависи от волята му. Предвид това, не може да се отрече правото на ответника да претендира и да му бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1528/19.06.2024 г. по ч. гр. д. №1189/2024 г. на Софийския апелативен съд.

Определението е окончателно.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________