О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, № 91/13.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 2381 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по три касационни жалби, подадени от „Петрол шипинг груп“ ЕООД, от „Плевенски хляб – ПАК“ ЕООД и от „Термоконтрол плюс“ ЕООД, всяко от които дружества има качеството на кредитор на несъстоятелността на „Плевенски хляб“ ООД – в несъстоятелност. Те са насочени срещу решение № 67 от 24.06.2025 г., постановено по в. т.д. № 241/2024 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 260003 от 17.07.2024 г., постановено по т. д. № 229/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е оставена без уважение молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Плевенски хляб“ ООД – в несъстоятелност, която е подадена от кредиторите на несъстоятелността „Петрол шипинг груп“ ЕООД, „Агроинвест ЕМД“ ЕООД, „Термоконтрол плюс“ ЕООД, И. М. Б., И. В. М., Л. Б. Б., Й. С. П., „Плевенски хляб – ПАК“ ЕООД, И. Т. И. и П. Т. Т..

В касационните жалби се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно. Касаторите посочват, че към исканията за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Плевенски хляб“ ООД – в несъстоятелност са представени доказателства за наличие на средства и новооткрити активи, които са част от масата на несъстоятелността, които въззивният съд не е съобразил. От тях се установява, че несъстоятелното дружество притежава парични суми в размер на 62 000 лв., които са получени от продажба на негови активи, извършени от ЧСИ К., който е с отнети права, и които парични средства към момента се намират по сметка на този съдебен изпълнител. Считат, че е доказано и това, че по други изпълнителни дела се продават имоти, които са собствени на несъстоятелния длъжник съгласно сключени разпоредителни договори с лицата, срещу които е насочено принудителното изпълнение по тези производства. Касаторът „Петрол шипинг груп“ ЕООД представя към подадената от него касационна жалба доказателства, че след постановяване на въззивното решение е заплатил указаната по размер от съда сума за предплащане на разноските за провеждане на производството по несъстоятелност.

В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, представено към всяка касационна жалба, е направено позоваване на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационните жалби, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационните жалби са подадени в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежни страни и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което са допустими.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – В. Т. е констатирал, че по т. д. № 229/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Плевенски хляб“ ООД – в несъстоятелност, както и че с постановено на 14.09.2023 г. решение по това дело производството по несъстоятелност е спряно на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ, тъй като не е налице достатъчно имущество за покриване на разноските за неговото провеждане и определената от съда сума за покриване на тези разноски не е предплатена от кредиторите на несъстоятелността. Приел е, че на 09.07.2024 г. е подадена молба за възобновяване на производството по несъстоятелност от кредиторите „Петрол шипинг груп“ ЕООД, „Агроинвест ЕМД“ ЕООД, „Термоконтрол плюс“ ЕООД, И. М. Б., И. В. М., Л. Б. Б., Й. С. П., „Плевенски хляб – ПАК“ ЕООД, И. Т. И. и П. Т. Т.. В молбата е направено позоваване на наличието на имущество, което е част от масата на несъстоятелността и може да послужи за покриване на разноските за провеждане на производството по несъстоятелност. Въззивният съд е направил извод, че имуществото на длъжника, което може да се използва за покриване на разноските по несъстоятелността, е само това, което е налично и може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства. Счел е, че такъв характер няма соченото от кредиторите имущество, представляващо вземания на несъстоятелното дружество към трети лица и парични средства, които се твърди, че са налични по специална сметка на ЧСИ И. К.. По отношение на вземанията на несъстоятелния длъжник, както и на притежавани от него други активи, въззивният съд е посочил, че за да бъдат превърнати в парични средства, тези права изискват по необходимост да се направят разноски в производството по несъстоятелност, включително да се разходват средства за заплащане на възнаграждение на синдик, които предполагат наличието на парични средства, каквито няма по особената сметка. По отношение на паричните средства, които се твърди, че са налични по сметка на съдебен изпълнител, съдът се е позовал на това, че с тях не могат да бъдат извършвани разпоредителни сделки. Приел е още, че по делото не са представени доказателства, че в хода на образувани изпълнителни производства, на които се позовават кредиторите и по които длъжници са лицата А. Д. С. и Й. И., са реализирани някакви приходи от продажба на имущества, които да се следват на несъстоятелния търговец. Позовал се е и на това, че във въззивното производство е постановен изричен акт, с който е определена сума, която е необходима за покриване на разноските по несъстоятелността, в по-нисък размер от тази, определена от първоинстанционния съд и е даден срок на кредиторите да я внесат, както и на това, че този акт е обявен в търговския регистър, с което е станал известен на кредиторите на несъстоятелността. Нито един от тях обаче не е представил доказателства да е предплатил тази сума в цялост в предоставения срок, а платената от един от кредиторите сума за разноски от само 1 000 лв. не е достатъчна, за да бъде обезпечено провеждането на производството по несъстоятелност. С оглед на тези съображения въззивният съд е счел, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което постановеното от него решение е потвърдено.

В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, подадени от касаторите, се поставят четири въпроса, които се заявява, че са разрешени в обжалваното решение и че са обусловили решаващите изводи за неоснователност на молбата за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, като се поддържат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Първият от поставените въпроси е: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по всички твърдения, доводи и възражения на страните, като обсъди и всички факти и доказателства, относими към предмета на спора в съответната инстанция?

Този въпрос касае прилагането на процесуалноправните норми в ГПК, уреждащи задълженията на въззивния съд при постановяване на решение, поради което има характера на правен. Той е и обуславящ за изхода на спора. Ето защо по отношение на него е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По поставения въпрос е налице съдебна практика, която е както тази, цитирана от касаторите, така и служебно известната на съда такава. Това е задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е обективирана в много на брой решения, сред които са както посочените от касатора, така и следните: Решение № 240 от 15.01.2019 г., постановено по т. д. № 518/2018 г. по описа на ВКС, I т. о., Решение № 63 от 17.07.2015 г., постановено по т. д. № 674/2014 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 192 от 29.01.2018 г., постановено по т. д. № 44/2017 г. по описа на ВКС, I т. о., Решение № 210 от 15.08.2014 г., постановено по гр. д. № 6605/2013 г. по описа на ВКС, IV гр. о. В тези актове е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. При изграждане на фактическите и правни изводи въззивният съд трябва да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани пред въззивната и пред първата инстанция, като прави собствени заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото и по вътрешно убеждение.

Във всяко от изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване противоречието на въззивното решение с разрешенията, дадени в посочената съдебна практика, се обосновава с това, че в него съдът не е обсъдил всички възражения на кредиторите на несъстоятелността и събраните доказателства относно притежаваното от длъжника имущество, с което могат да се покрият разноските за провеждане на производството по несъстоятелност. От мотивите на обжалвания акт обаче е видно, че в него въззивният съд се е произнесъл по всички доводи на кредиторите на несъстоятелността за това, че съществува имущество, което е част от патримониума на длъжника и може да служи за покриване на разноските за провеждане на производството по несъстоятелност. Той е направил извод, че за да е основателно искане за възобновяване на спряно производство по несъстоятелност, основаващо се на твърдения, че длъжникът има достатъчно имущество за покриване на разноските по него, трябва да се докаже, че несъстоятелният търговец притежава не каквито и да е имуществени права, а такива, които отговарят на конкретни характеристики, които са да са налични и да могат бързо да се превърнат в парични средства, без да е нужно да се правят разходи за това. Съдът е анализирал и всяко едно отделно имуществено право, на което се позовават кредиторите, и е преценил, че сред тях няма такова, което да отговаря на посочените условия, поради което дори и да се счете за доказано, че длъжникът е титуляр на тези активи, няма да са налице предвидените в закона предпоставки за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. С оглед на това трябва да се заключи, че обжалваното въззивно решение не противоречи на разрешенията, дадени в цитираната съдебна практика, и не е налице поддържаното от касатора допълнително основание за допускане на този акт до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос.

Следващият въпрос, който формулират касаторите, е: Прилага ли се засиленото служебно начало на съда, предвидено в чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, в производството по чл. 632, ал. 2 ТЗ?.

По отношение на този въпрос те се позовават на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочат три решения на ВКС, на които противоречи разрешението, дадено от въззивния съд по него. Предмет на разглеждане по всяко от делата, по които са постановени тези решения, обаче е правилността на решение, с което съдът се е произнесъл по основателността на молба за откриване на производство по несъстоятелност, каквото се постановява в първата фаза на производството по несъстоятелност, приключваща или с решение за неговото откриване по чл. 630 ТЗ, или с решение за отхвърляне на молбата по чл. 631 ТЗ. В нито един от тези актове няма произнасяне по въпроса за правилата, които се прилагат при разглеждане от съда по несъстоятелността на искане по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряно производство по несъстоятелност, което се прави винаги след като по отношение на един търговец вече е открито производство по несъстоятелност, т. е. в следващата негова фаза. Ето защо в тях не са дадени разрешения за процесуалните задължения на съда при разглеждане на такова искане за възобновяване, включително и за това дали за съда възниква задължение служебно да установява факти и събира доказателства относно осъществяването на предпоставките, при които спряното производство по несъстоятелност подлежи на възобновяване. Следователно по поставения въпрос не е обосновано наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани и следните два въпроса: 1) Води ли неспазването на изрично определения от съда срок за предплащане на началните разноски, необходими за продължаване на производството по несъстоятелност, до тежки последици за кредиторите, изразяващи се в погасяване на правото за възобновяване на производството по несъстоятелност?; 2) Какво е значението на извършеното извън определения от съда срок предплащане на разноските, ако кредиторът е поискал възобновяване на производството по несъстоятелност в едногодишния срок по чл. 629, ал. 1 ТЗ, не е поискал удължаване на срока за привнасянето им, но е депозирал определената от съда сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ преди приключване на производството с влязло в сила решение?. Всеки от тези въпроси е поставен във връзка с това, че към подадената от касатора „Петрол шипинг груп“ ЕООД касационна жалба е представено доказателство, че след постановяване на въззивното решение този кредитор е заплатил указаната по размер от съда сума за предплащане на разноските за провеждане на производството по несъстоятелност.

По тези два въпроса няма произнасяне в обжалваното решение. До момента на приключване на устните състезания във въззивното производство нито един от кредиторите на несъстоятелността не е заплатил определената от съда сума, необходима за покриване на разноските, които се очаква да бъдат направени при възобновяване на производството по несъстоятелност на търговското дружество „Плевенски хляб“ ООД – в несъстоятелност. Тази сума се твърди да е предплатена чак след постановяване на обжалваното решение, поради което въпросите относно последиците при изпълнение на задължението за нейното заплащане след изтичане на предоставения срок за това изобщо не са били предмет на разглеждане от въззивния съд. Ето защо те не покриват общото основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК и по тях не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения се налага изводът, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 67 от 24.06.2025 г., постановено по в. т.д. № 241/2024 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 24.06.2025 г., постановено по в. т.д. № 241/2024 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.