Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Л. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 12414 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу Решение №6091/26.10.2021 г., постановено по адм. дело №3260/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалбата на Стрийт транспорт ЕООД, [ЕИК], гр. София, [жк], представлявано от С. К., е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-22002219001081-091-001/04.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение №36/10.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който спрямо търговеца са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 6474,65 лв. и лихви 945,53 лв., произтичащи от отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 73935,36 лв. по фактури, издадени през данъчни периоди м. 03.2018 г. и м. 04.2018 г. от Крос сток ЕООД, Спиди експерт ЕООД и Гатън ЕООД.
В касационната жалба са наведени трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, аргументирани с доводи, че първостепенният съд в нарушение на процесуалните правила и материалноправните норми, дефиниращи понятията за доставка на стока и на услуга, е изключил от предмета на доказване както разполагаемостта на доставчика на стоки със спорните такива, така и ресурсната обезпеченост на доставчика на услуги и наличието на предмета на доставките флаери за раздаване. Подходът на съда да сведе предмета на доказване до простото наличие на доказателства за предаване на стоките е неоправдано формален и игнориращ процесуалните правила, регламентиращи преценката на частни свидетелстващи и диспозитивни документи, каквито са всички ангажирани по делото. Според касатора анализът на събраните по ревизионната преписка доказателства налага извод за поредица фиктивни доставки, чиято цел е генериране на данъчно предимство на Стрийт транспорт ЕООД. Така липсват доказателства, от които по безспорен начин да се удостовери, че наетите от дружеството МПС са се нуждаели именно от описаните във фактурите части и консумативи и че такива са били доставени именно от посоченото в спорните фактури лице. Подчертава, че описанието на частите, аксесоарите и автокозметиката в представените фактури, приемо-предавателни протоколи, заявки и др. не съдържа нужните характеристики като марка, размер на опаковка, каталожен номер. Липсата на заведени аналитични сметки обуславя невъзможност за проследяване какви и колко резервни части от даден вид са предоставени на дружеството, с което ревизираното лице /РЛ/ е сключило договор за абонаментно техническо обслужване. Представените от дружеството документи за предаване на стоките не съдържат данни къде е сторено то и кои са участниците в него. Пътните листове, които не са подписани, не съдържат информация какво е превозвано. Съдът е пренебрегнал събраните от приходните органи данни за произхода и наличността на спорните стоки предходни доставчици са дружества, които не са декларирали обекти, от които осъществяват дейност, освен това купуват стоки единствено от търговци с рисков по терминологията на приходната администрация профил. Проследяване на веригата от доставки на стоки до липсващ търговец, количествата и стойността на резервни части и консумативи данъчна основа общо 355255 лв. за два месеца при достъпна в интернет цена на нов влекач от 150 000 лв. само подкрепят тезата на ревизиращите за недоказана реалност на доставките на стоки.
Въпреки че разполага със служители на длъжност автомонтьор, Спиди експерт ЕООД е възложило ремонтните услуги на Антан БГ ЕООД, последното на Боролен ЕООД, то от своя страна на Фантом систем ЕООД, а то на Флора 2009 ЕООД, което е дерегистрирано по реда на ЗДДС от 11.09.2014 г., а управителят му О. Д. е починал на 12.08.2016 г. От събраните при ревизията доказателства не може да се установят възможностите на прекия и предходните доставчици да изпълнят услугите по договора, тъй като не са представили данни за лицата, които са ги осъществили, за място, период и обект, от който са извършени.
По отношение на доставката разпространение на рекламни флаери касаторът акцентира върху недоказаната необходимост от такава услуга за целите на специфичната икономическа дейност на Стрийт транспорт ЕООД, насочена към корпоративни клиенти, един от които чуждестранно лице.
Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт в потвърдената от органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК част. Претендират се и разноски.
При условията на евентуалност решението се оспорва и в частта на разноските с аргумент, че съдът е тълкувал разширително разпоредбата на чл. 161, ал. 1 in fine ДОПК, която предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение само на администрацията. За приложима касаторът намира нормата на чл. 78 ГПК поради липса на конкретно правило в чл. 143 АПК за случаите на претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, Стрийт транспорт ЕООД, чрез юрк. Ч., оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор, в който моли за присъждане на разноските за тази инстанция.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който в тежест на Стрийт транспорт ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 6474,65 лв. и лихви 945,53 лв., произтичащи от отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 73935,36 лв. по фактури, издадени през данъчни периоди м. 03.2018 г. и м. 04.2018 г. от Крос сток ЕООД, Спиди експерт ЕООД и Гатън ЕООД.
Според фактическите установявания на първоинстанционния съд търговското занятие на дружеството е международен автомобилен превоз на товари в рамките на Европейския съюз, трети страни и България, за което са назначени 9 служители по трудов договор на длъжност шофьор.
1. През двата ревизирани месечни периода Крос сток ЕООД е издател на 50 фактури с предмет стоки авточасти и консумативи, описани по вид и количество. В рамките на насрещната проверка на дружеството са представени стокови разписки, ПКО и фискални бонове, фактури от предходните доставчици Мисса ЕООД и Вира 2000 ЕООД, стокови разписки към тях, справки-декларации и уведомление за приемането им, дневници за покупки и за продажби, таксов лист с дата 19.04.2018 г., платежно нареждане за ДДС, оборотна ведомост, регистър на сметки 501, 702, 453/1, 453/2, 401 на сметките от група 30, аналитичен регистър на ДДС покупки. Според писмените обяснения на управителя И. К. дружеството е продавало на едро автомобилни части, гуми, автокозметика. М. К. сток ЕООД и Стрийт транспорт ООД е сключен договор за поръчка, по силата на който първото е осигурявало на второто периодично посочените стоки. Доставчикът разполага със склад с площ 48 кв. м. в [населено място], [улица], ползван по силата на наемно правоотношение. Получаването на стоките е ставало лично от С. К. на адреса на склада, а клиентът е ползвал свой транспорт. Разплащанията са в брой. Дейността на Крос сток ЕООД е преустановена през м. 10.2018 г.
Ревизиращите извършили насрещни проверки на Т. Н., наемодател на МПС, от когото са представени договори за наем на такова и сметки за изплатени суми, както и на Х. Х., наемодател на склада в с. Панчарево, който приложил договор за наем с дата 07.07.2017 г., протокол за плащане на наем и служебна бележка за внесен данък по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ. Посетено е и складовото помещение, но към датата на проверката то не било с наемател Крос сток ЕООД.
Първостепенният съд намерил, че всички приемо-предавателни протоколи съдържат подробно описание на вида и количеството авточасти и консумативи, съдържат подписите на представляващите дружествата Караиванов и Костов. Датите на протоколите съвпадат с тези на фактурите, а описаните в тях са идентични със заявените в приложените заявки и стокови разписки. Последните са със съставител представляващият доставчика, подписани са. Към всяка фактура, издадена от Крос сток ЕООД, е приложена заявка с дата, предхождаща тази на фактурата, изпратена по електронен път, съдържаща описани по вид, мярка и количество стоки. Освен протоколите, заявките и стоковите разписки, на ревизиращите са представени и вътрешни протоколи за предаване на служители на Стрийт транспорт ООД, съдържащи наименование на съответните части и консумативи, дата, име на получателя, данни за предаващия. Предоставени са и пътни листове, показващи, че транспортът на стоките е извършван за сметка на РЛ с наети превозни средства. В тях е посочена дестинацията, водачът на МПС, регистрационен номер, време на излизане от и връщане в гаража, маршрут, брой изминати километри, данни за начало и край на километропоказателя. Сключени са договори за наем на МПС на 29.05.2016 г. и на 02.01.2018 г. с наемодателя Т. Н. за автомобили Ф. Т. и Ф. К.
Приходните органи проследили предходните доставки и заключили, че не се установява разполагаемост със стоките, предмет на спорните фактури при Крос сток ЕООД, за да е било то в състояние да прехвърли на Стрийт транспорт ООД правото да се разпорежда с тях като собственик. Наред с това липсвали доказателства, че ползваните от РЛ превозни средства са се нуждаели именно от фактурираните стоки. Разходите за материали не се водят по аналитични сметки, което прави невъзможно проследяването какви и колко резервни части от даден вид са предоставени на дружеството.
С изложената аргументация е мотивиран отказ да се признае право на данъчен кредит по фактурите, издадени от Крос сток ЕООД в размер на 71051 лв.
В заключението на ССчЕ са проследени в детайли взетите от РЛ счетоводни записвания във връзка с фактурите. Резервните части и консумативи са изписани веднага като разход /вложени в ремонти и обслужване на МПС/. Изписването на стоките е извършвано ежемесечно с обща сума с мемориален ордер в края на м. 03 и м. 04.2018 г., която представлява общата отчетна стойност на всички продадени през съответния период стоки, като е дебитирана сч см 702 Приходи от продажба на стоки и е кредитирана сметка 304 Стоки с отчетната стойност за периода съгласно мемориален ордер.
2. Спиди експерт ЕООД е издател на 8 фактури през данъчни периоди м. 03.2018 г. и м. 04.2018 г. с предмет префактуриране на ремонтни услуги на различни МПС и предаване на 50 000 рекламни флаера.
В рамките на насрещната проверка на търговеца са представени доказателства за професионална квалификация на А. Н. на В. З. и на К. М., амортизационен план комплект за демонтаж, договор за абонаментно техническо обслужване, сключен със Стрийт транспорт ООД на 03.01.2018 г. с предмет абонаментна техническа и сервизна поддръжка на МПС, ППС и техника, договор за наем от 02.01.2018 г. за възмездното ползване на недвижим имот хале с канал за ремонти на товарни автомобили и прилежащи външни площи на сградата в кв. Враждебна, автобаза Мургаш; договор с дата 10.01.2018 г. за ремонтни услуги на МПС, ППС и техника, ръчно заваряване на метални изделия, шлайфане, тенекиджийско-бояджийски дейности /изчукване, китосване, грундиране и боядисване/; договор за осигуряване на сервизни услуги за служебни автомобили от 04.01.2018 г.; договори за наем на МПС от 02.01.2018 г., сключени с Автотранс парк ЕООД за 11 влекача ДАФ; договор за наем на МПС от 02.01.2018 г., сключен с Мегатранс топ ЕООД за 5 влекача ДАФ; договор за наем от 02.01.2018 г. с Автотранс парк ЕООД за 7 товарни ремаркета, 5 договора за наем на МПС, сключени между Спиди експерт ЕООД и РЛ за наем на полуремарке Кроне и влекачи ДАФ, оборотна ведомост, свидетелство за регистрация на МПС, собственост на Автотранс парк ЕООД, ДСК лизинг АД, Мегатранс топ ЕООД; фактури от предходните доставчици Антан БГ ЕООД, Автотранс парк ЕООД, Мегатранс топ ЕООД и Мелвил 2000 ЕООД. Към една от фактурите, която е с предмет предаване на 50 000 рекламни флаера, всеки на единична цена от 0,0046 лв. с ДО 230 лв. и ДДС 46 лв., е приложен протокол за предаване на рекламни материали от 16.03.2018 г.
Към останалите спорни фактури са приложени фискални бонове, констативни протоколи, заявки и ремонтни карти. Тяхното съдържание е пресъздадено в заключението на ССчЕ, според което в констативните протоколи е описан видът на ремонта, МПС, за който се отнася, вложените авточасти и стойността на услугата. Съставени са и ремонтни карти, съдържащи дата и място на извършване на същия, марка и тип на превозното средство, име и подпис на механика и списък на вложените части /консумативи и техния брой.
Спиди експерт ЕООД е възложило извършването на услугите на Диекс сервиз ЕООД и на Антан БГ ЕООД, за което са съставени констативни и приемо-предавателни протоколи, съдържащи подробно описание на видовете ремонтни дейности, видовете и количеството авточасти и регистрационен № на МПС, за което се отнасят.
Приходните органи проследили предходните доставчици на Спиди експерт ЕООД /Диекс сервиз ЕООД, Антан БГ ЕООД, Автотранс парк ЕООД, Мегатранс топ ЕООД, Мелвил 2000 ЕООД/ съответно Тавис груп ЕООД, Интертранс 96 ЕООД, Реа вити ЕООД, Адис найт ЕООД, Ейнджъл трейд ЕООД, Нира 2015 ЕООД, Флора 2009 ЕООД, Боролен ЕООД и Фантом систем ЕООД и заключили, че тези търговци не разполагат нито с техника, нито с персонал за извършване на услугите. Единствено в Боролен ЕООД са назначени работници в строителството длъжност, неотносима към спорните услуги.
Отказът на право на приспадане на данъчен кредит приходните органи мотивирали с липсата на кадрова и ресурсна обезпеченост за извършване на услугите от прекия доставчик и неговите подизпълнители. Прекият доставчик е разполагал с назначени автомонтьори, но въпреки това е възложил ремонтите на други дружества и само ги е префактурирал на РЛ. По отношение на предаването на рекламни флаери е отречена възможността на Спиди експерт ЕООД да изработи такива във визираното количество.
В заключението на ССчЕ са дадени счетоводните записвания, взети от ответното дружество във връзка със спорните фактури. Изведени са и констатации въз основа на счетоводните регистри на доставчика, който е начислявал разходи за заплати, за материали и за външни услуги.
3. По доставка на разпространение на рекламни флаери по фактура, издадена от Гатън ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1200 лв. за данъчен период м. 03.2018 г.
В рамките на насрещната проверка на това дружество са представени приходен касов ордер, протокол №37/ 31.03.2018 г., договор от 05.01.2018 г. за разпространение на рекламни флаери на територията на гр. София, регистър на сметки 501, 453/2, 703, 411, оборотна ведомост, главна книга. Според договора разпространението следва да се извърши чрез поставяне в пощенски кутии на предварително определени от възложителя квартали и директно разпространение на ръка на възлови оживени места централни пешеходни улици, подлези, метростанции и др. В съставения протокол са изброени кварталите, на чиито територии е дължимо разпространението. Според констативен протокол с дата 31.03.2018 г. представители на възложителя и изпълнителя документират резултати от проверка на случаен принцип, при която услугата е приета за извършена качествено и своевременно. Доставчикът е възложил изпълнението на услугата на Адис нейт ЕООД /договор с дата 08.11.2017 г./, а последното на Мегамонт ЕООД. На 06.03.2018 г. между последните две дружества е сключен договор за предоставяне на персонал. По силата на заповед № 6/01.03.2018 г. М. К., на длъжност разпространител на безплатни вестници и списания следва да извърши възложената й работа за периода 01-31.03.2018 г.
Отказът да се признае право на данъчен кредит по издадената от Гатън ЕООД фактура е аргументиран от приходните органи с липса на доказателства, които да идентифицират услугата и да установят, че такава реално е получена. Така липсват данни в какво се изразява рекламното послание, какъв е дизайнът на флаерите. Подобен вид реклама не би могла да се обвърже с иначе специфичното занятие на РЛ.
Административен съд София-град приема, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи след надлежно възложена и проведена ревизия, подписан с квалифициран електронен подпис на издателите си, валидни към 04.10.2019 г., при спазване на предписаната в чл. 120, ал. 1, предл. 1 ДОПК писмена форма и с реквизитите по чл. 120, ал. 1, предл. 2, т. 1-8 от кодекса. Фактическите констатации и правните изводи на РА са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД, съставляващ по силата на чл. 120, ал. 2 ДОПК неразделна негова част.
За да приеме, че РА е материално незаконосъобразен, съдът е анализирал подробно съпътстващите фактурите, издадени от Крос сток ЕООД книжа приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, съдържащи подробно описание на вида, мярката и количеството авточасти и консумативи, безпротиворечиво свидетелстващи за прехвърлянето на правото да се разпорежда с тях като собственик на РЛ. Ценил е доказателствата за транспорт, за произход на изделията и за влагането им в икономическата дейност на търговеца като последователни и кореспондиращи си. По фактурите, издадени от Спиди експерт ЕООД е акцентирал върху доказателствата за всяко ремонтирано МПС, за вложените в него авточасти, за това кой и къде е извършил съответната услуга, за механизма на заявяване на конкретните ремонти, за превъзлагането им на подизпълнител, за разполагаемост с оборудвано помещение за тяхното изпълнение. По доставката на услугата предаване на рекламни флаери е подчертал нейния предмет, извън чийто обхват е тяхната изработка, разбирана като визуализация на рекламно послание. Най-сетне, намерил е за доказано и изпълнението на доставката на услугата разпространение на рекламни флаери по начина, указан в съпътстващите фактурата протоколи и установения неин пряк изпълнител Каркъмова.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
По фактурите от трите дружества-доставчици правото на данъчен кредит за получателя не е признато с РА съобразно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Цитираните правни основания транспонират точно чл. 168, б. а от Директива 2006/112 и регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Поради това в т. 31 от решението по дело С-285/11 Боник СЕС постановява, че за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки /услуги/ са били използвани за извършването на облагаеми сделки.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане /в същия смисъл т. 44 от определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес, т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-87/12, Евита К, т. 46 от решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06/. Според т. 37 и т. 43 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-87/12, Евита К, т. 53 от решението му по дело C-273/11, Mecsek-Gabona точка 53, т. 32 от решението C-285/11, Боник, т. 57 от решението по дело C-643/11, ЛВК-56 приложими са регламентираните в националното право правила за доказване и националната юрисдикция следва в съответствие с тях да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали получателят може да упражни право на приспадане.
За доказването на двете материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане ревизираното дружество представя фактурите, издадени от трите доставчика, неоспорени като авторство и съдържание приемо-предавателни протоколи, заявки, ремонтни карти, протоколи за изпълнение, стокови разписки, счетоводни регистри.
Според практиката на СЕС Решение от 06.09.2012 г. по дело C-324/11, Директива 2006/112/ЕО не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да приспадне от ДДС, поради това, че издателят на фактурата за предоставените услуги е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата. В този аспект приходната администрация не поддържа, че спорните услуги са осъществени в рамките на търговското предприятие на ответника или на друг субект.
При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка на стока е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и с оглед спецификата на търговската дейност те са частни документи, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. Поради това не би могло да се приеме, че доказателствената сила на частните документи следва да се изключи a priori, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна с липсата на каквато и да е доказателствена сила. Този извод следва от нормата на чл. 180 ГПК, която при преценката на доказателствената сила на частни документи, касаещи правоотношения между търговци, следва да бъде съобразена и с разпоредбите на чл. 301 и чл. 55, ал. 1 ТЗ. Правилото на чл. 301 ТЗ намира приложение както при сключването на търговски сделки между търговци, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение и регламентира правните последици при действия на лице без представителна власт от името на търговец и обвързващото им действие спрямо последния при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването. Нормата на чл. 55, ал. 1 ТЗ сочи, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки.
Административен съд София-град обосновано е приел, че неустановеността на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците не е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка. Този негов извод е съобразен с т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, според което, когато доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган. Това разбиране е застъпено и в решението по дело С-18/13, в което СЕС подчертава, че само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Съобразно разясненията по цитираното решение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ППЗДДС е отменена като противоречаща на Директива 2006/112.
Установеният в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. режим на приспадане на данъчен кредит цели да облекчи предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с неговата икономическа дейност. В решение от 21.10.2010 г. по дело С-385/09 (Nidera), решение от 01.03.2012 г. по дело С-280/2010 г. (Polski Trawertyn), решение от 11.12.2014 г. по дело С-590/13 (Idexx) СЕС следва константната си практика, че държавите-членки могат да ограничат правото на приспадане на ДДС само в изрично предвидените от Директива 2006/112 случаи, както и че основният принцип на неутралитет на ДДС налага да се предостави приспадането му по получените доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания.
Съвкупният анализ на неоспорените от приходната администрация протоколи за предаване/приемане на фактурираните изделия, при установено по несъмнен начин отреждане на получените стоки/услуги в последващата облагаема дейност на търговеца /заключение на ССчЕ/ обуславят извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури.
Действително, прилагайки националните счетоводни стандарти, Стрийт транспорт ООД е бил длъжно да изпълнява изискванията на счетоводен стандарт /СС/ № 2 Отчитане на стоково-материални запаси, който определя реда за отчитането на стоково-материалните запаси, а такива според т. 2, б. в са стоки, придобити главно чрез покупка и предназначени за продажба. За стоково-материални запаси, закупени от доставчик, коректното текущо счетоводно записване за заприхождаването е Дт с/ка от гр. 30 Стоково-материални запаси - Кт с/ка от гр. 40 Доставчици, както и заприхождаване по съответните подсметки аналитично по видове въз основа на фактурата, издадена от доставчика и стокова разписка. В т. 9.1, т. 9.2. и т. 10 от СС № 2 са регламентирани методите за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление.
Спазването на националните изисквания за счетоводната отчетност е предвидено като задължение на данъчно задължените лица и в чл. 242 от Директива 2006/112, според който всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. Този въпрос е коментиран и в т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11.
От друга страна, в т. 63 от своето решение по дело С-95/07, ECOTRADE СЕС приема, че неизпълнението на някои формални изисквания, вкл. свързани със счетоводната отчетност, не може да лиши данъчно задълженото лице от правото на приспадане.
Основателен е доводът на ответника, че ако е доказано притежанието на редовен от външна страна данъчен документ/фактура, реалното осъществяване на доставките и последващото им използване в икономическата дейност на ревизирания субект за осъществяване на последващи облагаеми доставки, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците и непредставянето на доказателства за произход, транспорт /когато е за тяхна сметка/ и такива за счетоводното отразяване на доставките в счетоводствата на доставчиците, освен ако приходната администрация докаже, и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки /Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, т. 66; Решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, G. T., т. 45; Решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, т. 31/. Позоваването на такива обективни факти, респ. тяхното доказване е изцяло в доказателствена тежест на органите по приходите. Извод са съпричастност на ревизирания търговец към данъчна измама не следва от тезата на приходната администрация, че липсват доказателства, от които по несъмнен начин да се установи, че ползваните от РЛ транспортни средства са се нуждаели именно от описаните в спорните фактури авточасти, от липсата на каталожен номер на същите в документите за предаването им, нито от проследяването на веригата доставки до липсващ търговец.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с установената съдебна практика при сходна фактическа обстановка.
Неоснователно е и заявеното при условията на евентуалност оспорване на решението в частта на разноските: Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно на уважената част на жалбата, а на ответника съобразно отхвърлената нейна част. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Анализът на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК сочи, че целта на законодателя е била да уреди изрично правото на всяка от страните да бъде възмездена за разходите, които е понесла във връзка с организиране на своята защита под формата на процесуално представителство по този вид дела. Разделянето на двете хипотези, обособени в изречение първо и трето на ал. 1, отразява най-често срещаното, обичайното развитие на отношенията, при което едноличните търговци и юридически лица ползват адвокатска защита, а приходната администрация се представлява от юрисконсулти. Това не означава, че ако всяка от страните се представлява по такива дела, съответно от юрисконсулт или адвокат, тя няма да има право на разноски за процесуално представителство или то ще се определя по друг, различен от предвидения в ДОПК ред. По тези съображения и при изхода на спора на ответника се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 2748,06 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6091/26.10.2021 г., постановено по адм. дело №3260/2020 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Стрийт транспорт ЕООД, [ЕИК], гр. София, [жк],представлявано от С. К., юрисконсултско възнаграждение в размер на 2748,06 /две хиляди седемстотин четиресет и осем лева и шест стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА