СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева

гр. дело № 7350 по описа за 2014 г.

взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П.., чрез прокурор Б. С. от Апелативна прокуратура София, срещу въззивно решение № 1999/03.11.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 1875/2014 г. в частта, с която П..е осъдена да заплати на К. Л. Б. обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е постановена влязла в сила оправдателна присъда.

П.. е подала касационна жалба срещу въззивния съдебен акт в частта, с която искът е уважен и иска да бъде постановено решение, с което обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено, като прекомерно завишено и неотговарящо на критериите по чл. 52 ЗЗД, а последното означава, че признава осъществяване хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ, като изразява недоволство само от определения размер на обезщетението; страната не е посочила и каква е според нея справедливата парична оценка на „действителните вреди”. В същото време прави и оплакване за липса на мотиви за наличие на причинноследствена връзка между всички обстоятелства и причинените вреди, както и какво е значението на всяко едно от тях по отношение на присъдения размер на обезщетението. Според касатора, като не е изложил мотиви, въззивният съд постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВС – т. ІІ ППВС №4/23.12.1968 г. г., с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 г., както и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС.

Насрещната страна К. Л. Б., чрез адв. С. Д. от АК София е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима и неоснователна, като по...