Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. М. ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛА. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 12483 / 2021 г.
Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба подадена от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу решение № 538/27.10.2021г. постановено по адм. дело № 613/2021г. на Административен съд – Плевен, с което е отменен АУПДВ № 01-6500/9256 от 05.07.2021г., с което на Р. Е. е определено задължение за възстановяване в размер на 5 269.38лв.
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Сочи се, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, в частност не е нарушена нормата на чл. 35 от АПК. Органа надлежно е уведомил бенефициера относно поетия ангажимент, че не е подал Заявление за плащане и Приложение за кандидатстване по мярката, като е спазил стриктно утвърдената за това процедура. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които се приема, че са налице основания за издаване на акта, както и, че не са налице данни бенефициера да е в обективна невъзможност да спази поетия ангажимент по отношение всички площи. Площите за които е доказал обективната си невъзможност са изключени от неговия ангажимент. Производството по издаване на АУПДВ се открива именно въз основа на влязъл в сила акт по прекратяване на ангажимента и има за цел да установи изплатено недължимо финансово подпомагане.
По подробно изложени в жалбата съображения моли ВАС да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата на лицето срещу процесния АУПДВ. Претендира и разноски за двете инстанции.
Ответникът по тази касационна жалба – Р. Е., чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита решението на АС – Плевен за правилно и моли съда да го остави в сила по доводи изложени в писмен отговор. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е и основателна.
С оспореното решение, Административен съд – Плевен е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/9256 от 05.07.2021г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на Р. Е. е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампании 2013г., 2014г. и 2015г. в размер на 5 269.38лв.
За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателят Р. Е. е одобрен за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., за парцели в размер на 15.65ха., находящи се в землищата на [населено място] и [населено място]. Лицето е притежавало пчелни семейства, но не и пасищни селскостопански животни.
С УП за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г., с изх. № 01-6500/9256 от 19.03.2019г. е прекратен агроекологичния ангажимент на бенефициера, като липсват данни този акт да е бил оспорен по съответния ред.
След прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент, административният орган е предприел действия по провеждане на производство по събиране на суми, чието възстановяване бенифициента в този случай дължи.
С писмо от 03.07.2020г. бенефициера е бил уведомен за започване на административно производство за издаване на АУПДВ. След подадено от негова страна възражение и след като административния орган се е запознал с него е издаден и оспорения пред съда АУПДВ № 01-6500/9256 от 05.07.2021г.
При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила – не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
Прието е, че в уведомлението за започване на административното производство липсва посочване на имотите за които е прекратен агроекологичния ангажимент. Според съда административния орган не е съобразил и обсъдил събраните по преписката доказателства, относно настъпването на обективни обстоятелства довели до невъзможност на бенефциера на обработва процесните имоти. Съдът се е позовал на нормата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/06.04.2009г. и на чл. 45, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 1974/2006г. на Комисията като при наличие на форсмажорни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване, като е приел, че конкретния случай попада именно в предпоставките за наличие на форсмажорно обстоятелство. Издателя на акта не е установил, че по отношение на 3.17 ха е продължено ползването, както и, че определеният процент на държавно вземане касае всички получени суми, а не само тези за 3.17ха. Органа не е обсъдил и обстоятелството, дали отчуждаването на горницата над 3.17ха до одобрените за подпомагане 15.65ха не представлява „отчуждаване на голяма част от стопанството“. Според съда установяването наличие или липсата на форсмажорни обстоятелства следва да намери приложение и при наличие на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия ангажимент. АС – Плевен е изложил доводи, че не се касае за преразглеждане на влязъл в сила акт, а за установяване, дали не следва да се приложат разпоредби изключващи отговорността за възстановяване на полученото подпомагане.
По тези съображения, АС - Плевен е отменил изцяло АУПДВ.
Така постановеното решение е неправилно.
По делото безспорно е установено, че с Уведомително писмо с изх. № 01-6500/9256 от 19.03.2019г., на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", агроекологичният ангажимент на Р. Е. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., е прекратен поради нарушение на изискване на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/2009г.
По делото не е имало спор, че уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичният ангажимент на физическото лице по мярка 214 не било оспорено и е влязло в сила. При това положение следва да се приеме, че влезлия в сила акт е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на бенефициера суми във връзка с ангажимента му по мярка 214. /В тази връзка решение № 13255/08.10.2019г., постановено по адм. дело № 4770/2019г.; решение № 8528/14.07.2021г., постановено по адм. дело № 1927/2021г.; решение № 3747/19.04.2022г., постановено по адм. дело № 7385/2021г./, но с при условие, че лицето не е представило доказателства за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/2009г.
В конкретния случай след получаване на писмото с което бенефициера е уведомен за започнало производство по издаване на АУПДВ последния е навел доводи за наличие на форсмажорни обстоятелства, водещи до неизискване на частично или пълно възстановяване на получената земеделска финансова помощ, въпреки прекратеният агроекологичен ангажимент, но доказателства в тази насока не са представени. В издадения акт е прието, че наведените възражения са неоснователни. По своята същност те се свеждат до наличие на форсмажорни обстоятелства поради прекратяване на сключения с общината договор за наем на пасища, тъй като лицето не притежава пасищни селскостопански животни, предвид нормата на § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
По силата на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/2009г. земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Изключение от това правило се съдържа в текста на чл. 18, ал. 6 от Наредбата - в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Кои случаи попадат под знака на „форсмажорни или изключителни обстоятелства“ сочи § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009г., а именно: а) смърт на подпомаганото лице; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице; в) отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството; д) разрушаване на оборите в стопанството в резултат на инцидент; е) епизоотична болест, засягаща всички или част от животните в стопанството.
В конкретния случай бенефициерът сочи отчуждаване на голяма част от стопанството, като това не е могло да бъде предвидено от него в деня на поемане на ангажимента.
Няма спор по делото, че след настъпването на законодателна промяна с § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /Ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. т. е. жалбоподателя е следвало да има регистриран животновъден обект за да ползва процесните имоти/, сключените между земеделския производител и общината договори са били прекратени.
Спорния въпрос е дали законодателната промяна и последвалото прекратяване на договора за наем може да се подведе като форсмажорно обстоятелство респек. като извънредно такова по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/6.04.2009г. респек. на чл. 47, § 4 от Регламент № 1305/2013 възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и по-точно дали представлява отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
В практиката си ВАС приема, че хипотезите, при които са налице форсмажорни /чл. 18, ал. 6 вр. § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/ или изключителни обстоятелства /чл. 47, § 4 от Регламент № 1305/2013/ са изчерпателно изброени. Това означава, че прекратяването на договора за наем между касатора и общината се явява ирелевантно по отношение на освобождаване на лицето от възстановяване на изплатените до момента суми. Прекратяването на договора не е пряка последица от промените в приложимото законодателство и по точно не е пряко проявление от нормата на § 15, ал. 3 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, а е следствие от неизпълнение на задължението въведено с тази правна норма, тъй като лицето е имало възможност да съобрази дейността си с измененията, за което е бил даден и съответния законов срок.
При това положение изводите на АС – Плевен за наличие на форсмажорни обстоятелства в конкретния случай които не са били детайлно разгледани от административния орган при издаване на акта са неправилни.
Погрешно първоинстанционния съд е приел, че при издаване на акта е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК. В уведомлението до бенефициера по чл. 26, ал. 1 от АПК, административния орган е изложил фактическите обстоятелства, въз основа на които е приел, че са налице основания за издаване на бъдещия акт – наличие на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 и изплатените суми по мярката т. е. в достатъчна степен са изпълнени предпоставките на нормата на чл. 35 от АПК, като бенефициерът е имал възможност и е направил възражение, в което е изложил доводи, но не е представил доказателства подкрепящи ги.
Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2. Както се посочи по-горе в конкретния случай административния орган след като е установил наличие на влязъл в сила акт с който е прекратен агроекологичния ангажимент е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените суми.
Неоснователно съдът е приел, че размера на определеното за възстановяване получено подпомагане е неправилно изчислен, тъй като в с. з. от 14.10.2021г. жалбоподателят чрез процесуалния си представител не оспорва размера на вземането, а и съдът ако е считал, че сумата за възстановяване е неправилно изчислена е следвало на основание чл. 9 от АПК служебно да извърши съответните процесуални действия за да установи този размер. Недопустимо е съдът да приема за недоказани факти установени с оспорения акт, поради своето процесуално бездействие. Предвид на това, настоящата инстанция приема, че размера на дължимата за възстановяване сума правилно е определена предвид нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата в размер на 40% от получената финансова помощ.
Предвид горното ВАС приема, че оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона.
Изложеното налага извода, че обжалваното решение е издадено в противоречие с приложимия материален закон. Като е достигнал до друг извод административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на Р. Е.. Позоваването на съда на съдебна практика – решение № 9971/04.10.2021г., постановено по адм. дело № 1935/2021г. на ВАС е неправилно, тъй като този приет подход е изоставен с оглед константната практика по подобни казуси на Първо и Осмо отделение на ВАС.
С оглед изхода на спора, решението на АС – Плевен е неправилно и в частта разноските за първоинстанционното производство, присъдени в полза на жалбоподателя поради което следва да се отмени и в тази му част.
От друга страна, предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден ответника по касация да заплати на ДФ "Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200лв., или по 100лв. за всяка инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 538/27.10.2021г. постановено по адм. дело № 613/2021г. на Административен съд – Плевен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Е. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/9256 от 05.07.2021г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА Р. Е., от гр. Плевен, [улица]да заплати на Държавен фонд "Земеделие" София, сума в размер на 200.00лв. /двеста/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. Ш. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ