В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 140 по описа за 2011г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Апелативна прокуратура П.,чрез апелативен прокурор против въззивно решение № 736 от 2.11.2010г. по в. гр. д.№ 792 по описа за 2010г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 228 от 5.05.2010г. по гр. д. 758/2009г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, в която е отхвърлен иска на Б. Ю. А. против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 10 000лв. до 12 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Б. Ю. А. още сумата от 2 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 343а б.”г”,във вр. с чл. 343 ал. 2, б.”б”,изр. 1, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по н. о.х. д.№676/03г. на Пазарджишки окръжен съд, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2005г.,като е потвърдено решението в останалата част, с която е присъдена сумата от 10 000лв.,като обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва и е отхвърлен иска до претендирания размер от 50 000лв. и са присъдени следващите се разноски.

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба касаторът се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по поставения въпрос за изпълнение от страна на въззивния съд на задължението му по чл. 235 от ГПК - да определи размера на дължимото обезщетение-по справедливост, отчитайки всички приети от него за установени обстоятелства по делото и съобразявайки се със закона. Счита, че постано-веният акт е в противоречие с приетото в решения №№ 1599/2005г. по гр. д. 876/04г. и № 48/2004г. по гр. д.№2041/02г.-трите на ВКС.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

За да постанови решението си въззивният състав е приел, че на ищеца са причинени вреди, произтичащи от обективния факт на повдигане на незаконно обвинение/по което след това е бил оправдан/,като е съобразил, че наказателното производство е продължило пет години, било е повдиг-нато обвинение за”тежко”по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК престъпление, младата му възраст, конкретните особености на случая, свързани с причинената смърт на съпругата на ищеца, бременна в четвъртия месец, неизбежното чувство на вина, което е натрапвало така повдигнатото обви-нение и създаденото в тази връзка негативно обществено отношение спря-мо ищеца, които са се отразили особено тежко на психиката му, на името и престижа му в малкия град, където всички са обсъждали случилото се.

С оглед изложените мотиви на въззивния съд – поставеният въпрос за дължимото обезщетение е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда, но същия не обосновава необходимост от допускане на касационно обжалване, тъй като във връзка с него не е налице посоченото основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Съгласно дадените разяснения в т. 3 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение.

В случая по поставения въпрос не е дадено друго разрешение в цитираните решения, тъй като те не са по идентични случаи, притежават различна конкретика и релевантните относно определянето на размера на дължимото обезещетение въпроси, които следва да бъдат отчетени и съобразени са различни. Например по

гр. д.№ 876/04г.-обвинението е по друг текст-по чл. 261 от НК отм., наказателното производство е продължило 11 години, на лицето е била наложена мярка „парична гаранция”, прието е наличие на съпричиняване.Видно от друго решение, на което се позовава касатора - по гр. д.№2041/02г.- обвинението е по чл. 387 от НК и наказателното производство е продължило 2 години.

Въпросът за вида, размера и характера на вредите, които се обезщетяват по реда на чл. 2 от ЗОДОВ е многократно изясняван. Независимо, че размера на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, това не става абстрактно, а при съобразяване особеностите на всеки конкретен случай и при отчитане на критериите, посочени в Постановление № 4 от 23.12.1968г. и Постанов-ление №4/1961г.-двете на Пленума на ВС. Допълнително-в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения /например №317 от 9.12.2010г. по гр. д.№ 4620/08г.,№532 от 24.06.2010г. по гр. д.№ 1650/09г./-ВКС е изложил и други релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, съобразени със съвременните обществено икономически условия, а именно: броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, продължителността на наказателното преследване/включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната/,личността на увредения/включително притежавания авторитет в бизнеса и в обществото/,настъпили промени в отношенията в семейството, допълнително настъпили обстоятелства, отразили се на репутацията на лицето, негативното отражение на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот. Въпрос по съществото на спора е преценката кое от така изброените обстоятелства -съобразно конкретните данни по делото, е налице, а така също и какво е значението му за причиненото увреждане.Тази преценка/която е конкретна за всеки отделен случай/ е определяща за остойностяването на размера на дължимото обезщетение. В случая въззивият съд е изпълнил задължението си да посочи обстоятелствата, обуславящи причинените вреди и е изложил доводи-как приетите от него за установени обстоятелства са повлияли при определяне на размера на дължимото обезщетение, съобразявайки се с горецитираната задължителна практика.

Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК,на което се позовава касатора, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 736 от 2.11.2010г. по в. гр. д.№ 792 по описа за 2010г. на Пловдивски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.