О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 489

гр. София, 20.06.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4438/2017 г.

Производството по § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК /Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., вр. чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 111079/24.08.2017 г. по регистъра на СГС /Софийски градски съд/ на Г. С. С., подадена чрез адвокат С. М. Л. – Н. против решение № 5003 от 07.07.2017 г. по гр. дело № 15366/2016 г. на СГС, ГК, ІV – „Д“ състав.

Ответникът Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда – [населено място] в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден чрез адвокат Г. Б. К. и адвокат Г. И. М. поддържа становище за недопускане на касационна проверка на въззивното решение.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 131851 от 29.09.2016 г. по гр. дело № 18540/2016 г. на СРС /Софийски районен съд/, 63 състав, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 2 КТ, предявени от настоящата жалбоподателка против ответника по касация и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на сумата 500 лв., като въззивният съд е присъдил разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 600 лева.

В изложението е поставен въпрос, формулиран, както следва:

„Оборването на презумтивната доказателствена сила по чл....