№ 188

гр.София, 18.06.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стояноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1604 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 21/ 18.01.2018 г. по гр. д. № 829/ 2017 г., с което Окръжен съд – Пазарджик е изменил решение 118/ 18.10.2017 г. по гр. д. № 751/ 2017 г. на Районен съд – Панагюрище и по исковете на Д. Г. М. срещу [фирма] с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ:

· признал е за незаконна и е отменил заповед № 6/ 28.06.2017 г., с което управителят на [фирма] е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ;

· възстановил е Д. Г. М. на длъжностите „ръководител отдел транспорт“ и „счетоводител-оперативен“;

· осъдил е [фирма] да заплати на Д. Г. М. за периода 20.07.2017 г. – 11.09.2017 г. сумата 3 216 лв., ведно със законната лихва от 16.08.2017 г.

Решението се обжалва от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради очевидна неправилност. Касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с доводи, че решението е неправилно поради противоречие с чл. 195, ал. 1 КТ, а причината е в необоснования извод на въззивния съд, че не е мотивирана заповедта за дисциплинарното уволнение на Д. М. поради нарушение на предвиденото в чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Според касатора, Д. М. е била наясно за какво нарушение на трудовата дисциплина й е наложено наказанието „дисциплинарно уволнение“. Първо, тя е знаела за отсъствията си от работа. Второ, чл. 195, ал. 1...