ОПРЕДЕЛЕНИЕ

София, № 2972

15.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. С.

Членове: Галина Иванова

М. К.

като разгледа докладваното от Г. И. Ч. касационно търговско дело № 20238003901392 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

„Еко инвест продукт“ ООД чрез адв. Ж. Я. обжалва определение № 268 ОТ 06.04.2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането му за допълване на решението по делото, на основание чл. 248 от ГПК в частта за разноските и е отказано присъждане на разноски. Излага съображения, че определението е необосновано. Счита, че е представил списък с разноски, в който е посочен адвокатския хонорар от 20 000 лв. Било посочено, че адвокатският хонорар е платен по банков път. Били представени доказателства в тази насока. Нямало императивно изискване в т. 2 от ТР 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, само за представяне на банкови извлечения. Счита, че определението било постановено при съществени процесуални нарушения. Позовава се на съдебна практика, съгласно която във всяко производство, включително в производството по чл. 248 от ГПК се дължат разноски.

Счита, че е относимо и определение № 294 от 13.11.2013 г. по гр. д. 565/12 г., II ГО на ВКС, съгласно което „ответниците имат право на разноски, доказали са такива…. И своевременно са поискали присъждането им“.

1 Ответникът по частната жалба „ЗСК - Девня“ АД оспорва частната жалба. Счита, че мотивите, изложени от въззивния съд по приложение на чл. 78 и чл. 80 от ГПК, са съответни на тълкуването, дадено т. 1 на ТР 6/12 на ОСГТК на ВКС. Представянето на списък по чл. 80 от ГПК било предпоставка за присъждане на разноски, но същите следвало да се докаже, че са извършени в полза на страната. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена в предвидения от закона срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. С определение № 268 от 06.04.2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, III състав, е оставена без уважение молбата на „Еко инвест продукт“ ООД за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на сумата от 20 000 лв, представляващи съдебни деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция. За да постанови решението по делото, въззивният съд е приел, че с оглед представения списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК, искането е допустимо. Констатирано е, че с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, молителят има право на разноски. Изложени са мотиви, че с решението по делото, съдът е констатирал, че с представен договор за правна помощ, сключен между „Еко инвест продукт“ ООД и адв. Ж. Я. с предмет – осъществяване на процесуално представително на доверителя пред ВнАПС по въззивното производство, образувано по т. д. 496/21 г., с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв, в случай, че производството пред въззивния съд приключи със споразумение, в случай, че не бъде постигнато такова, сумата от 20 000 лв. Постигнато било съгласие на две вноски да се изплати сумата, не по-късно от последното заседание, по банков път, срещу фактура, по сметка на адв. Я. в „Д комерс банк“ АД.

Прието е, че са представени две фактури на стойност 12 000 лв с посочено основание адвокатски хонорар за процесуално представителство по в. т.д. 632/22 г. на АС – Варна, първа и втора вноска, съответно. Искането не било уважено, поради това, че не било доказано реалното изплащане на разноските. Направен е извод, че липсва изрична процесуална норма за определяне 2 на краен срок за представяне на доказателства за разноски, поради което е приложено общото правило, че доказателства по делото следва да се представят до приключване на делото пред съответната инстанция. Представените доказателства след постановяване на съдебното решение, приложени към молбата по чл. 248 от ГПК, извлечения от банкова сметка на упълномощения адвокат не можели да обосноват извод за своевременно доказване на разноските. Въззивният съд се е позовал на т. 1 от ТР 6/12 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка от настоящия съдебен състав, се констатира, че действително страната – въззиваем, е представила списък с разноски по чл. 80 от ГПК. В списъка е посочено, че разноските са адвокатски хонорар 20 000 лв без ДДС. Като доказателства по делото са представени фактура № 326 от 1.12.2022 г. на стойност 12 000 лв и фактура № 322 от 14.09.2022 г., също на стойност 12 000 лв. Видно от договора за правна помощ, сключен между страната и адвокат Я., е уговорено възнаграждението, заедно с ДДС, да бъде изплатено по банков път, след представяне на фактура по сметка на адвоката. В настоящия случай, въззивният съд правилно е съобразил, че списъкът по чл. 80 от ГПК е необходимо да бъде представен, като условие за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Съгласно тълкуването на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК, в т. 1 от Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк. д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС „само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.“ Съгласно т. 11 от посоченото тълкувателно решение, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. По аргумент от чл. 81 ГПК в същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършване на разноските, т. е. за плащане на адвокатското възнаграждение, тъй като само тогава съдът би могъл да 3 съобрази плащането и да присъди възнаграждението като разноски с акта, с който приключва делото.

В конкретно представения от частния жалбоподател-въззиваем списък на разноските е описано приложение 2 бр фактури и извлечение от банкова сметка. Към молбата не е приложено описаното в нея извлечение от банкова сметка. Представен е непосочен в списъка по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие. Съгласно този договор, уговореното възнаграждение се превежда по банков път. Следователно с оглед посоченото по-горе тълкуване, до приключване на състезанията в съответната инстанция страната следва да представи списък с разноски, в който да посочи направените разноски и да представи доказателства за извършването им. Жалбоподателят в качеството си на въззиваема страна е представил списък на разноските в съдебното заседание пред въззивния съд, като е посочил единствен разход – адвокатски хонорар от 20 000 лв без ДДС и приложение 2 бр фактури и извлечение от банкова сметка. Видно от данните по делото към списъка на разноските се намират две представени фактури на стойност по 12 000 лв, 10 000 лв с ДДС и договор за правна защита и съдействие между адв. Я. и страната. Съдът е следвало да констатира, че към молбата не е представено описаното извлечение от сметка и на основание чл. 101 от ГПК да даде възможност на страната да представи извлечението от банкова сметка в срок. Това задължение не е изпълнено, с което е допуснато съществено процесуално нарушение.

С оглед на така допуснатото процесуално нарушение правото на страната да представи доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение не е преклудирано. С представените с молбата, подадена на основание чл. 248 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските, извлечения от банкова сметка, се установява реалното заплащане на разноските, извършен е банков превод, с което сметката на адв. Я. е заверена, като основание за плащането от страната към адвоката са означени съответните номера на фактурите. Следователно е доказано реалното плащане на адвокатско възнаграждение за съответната инстанция. С оглед на изложеното следва да се приеме, че са налице всички предпоставки за присъждане на направените от страната разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения ще следва да се отмени определението на въззивния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да се присъдят направените разноски пред въззивния съд. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 268 от 06.04.2023 г. по т. д. 632/22 г., по описа на Апелативен съд – Варна, постановено по реда на чл. 248 от ГПК и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА „ЗСК ДЕВНЯ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Западна промишлена зона“, [улица]да заплати на „ЕКО ИНВЕСТ ПРОДУКТ“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата от 24 000 лв, разноски за производството пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване