Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Ц. Я. чрез адв.К. Д. срещу решение № 1355 от 21.11.19г. по гр. дело № 1773/19г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3345 от 9.10.18г. по гр. дело № 7481/16г. на Пловдивския районен съд.С него са отхвърлени предявените от жалбоподателите против „Персенк инвест“ООД искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от по 25 000 лв – главница на всеки от тях, част от общо 200 000 лв, от които 120 000 лв на ищцата П. Ц. Я. и 80 000 лв за ищеца Д. Л. Я., представляваща обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Л. Д. Я. в резултат на злополука, станала на 20.08.12г. по време и по повод на работа в [населено място],обл.П., ведно със законната лихва от 20.08.12г. до окончателното изплащане.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателите считат, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните; 2.Отговорен ли е възложителят на работата за вреди от трудова злополука, причинена на работник на изпълнителя, при и по повод изпълнението на възложената работа на територията на предприятието възложител; 3.Налице ли е отговорност за вреди на поръчващия по договор за изработка по чл. 258 ЗЗД като отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД.

Ответникът по жалбата „Персенк инвест“ООД счита, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници по закон /съпруга и син/ на Л. Я..На 25.06.12г. наследодателят им е работил по трудов договор в „Елси-77“ЕООД, на длъжност „механик“, като със заповед № 2 на работодателя от 27.06.12г. му е вменено трудово задължение да обслужва, ремонтира и експлоатира мобилна челюстна трошачка, марка TESAB-10570, както и да провежда начален, ежедневен, периодичен, извънреден инструктаж на служителите в предприятието.На 20.08.12г. на площадка за преработка на скална маса /кариера/ в [населено място], Пловдивска област, настъпила смъртта на Л. Я.,при привеждане на мобилната самоходна трошачка в състояние на транспортиране до обект в [населено място].След проведеното разследване, станалата на 20.08.12г. злополука е приета за трудова по чл. 55 ал. 1 КСО с разпореждане на НОИ № 87 от 4.10.12г.

Установено е, че на 18.07.10г. между „Персенк инвест“ООД като възложител и изпълнителят „Елси-77“ООД е сключен писмен договор, по силата на който изпълнителят е поел задължение срещу възнаграждение от възложителя да извърши със своя техника претрошаване на 5000 тона скална маса в обект кариера „К. К.“.Между страните е уговорен срок за извършване на работата - не по-късно от един месец от датата на сключване на договора, както и че последният се счита прекратен с изпълнение на възложената дейност.На 18.07.12г. между същите страни е сключено и споразумение за взаимно информиране и и съвместно осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на строителна площадка, находяща се на кариера [населено място].Уговорено е, че експлоатацията и поддръжката на трошачната машина ще бъде извършвана от „Елси -77“ООД, както и че всяко дружество ще осигурява лични предпазни средства за персонала си.

С влязло в сила на 20.08.16г. решение № 673/17.05.16г. по гр. д.№ 2172/14г. на РС-Русе, ищците по делото са обезщетени от работодателя „Елси -77“ЕООД за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на наследодателя им Л. Д. Я. в резултат на трудовата злополука, станала на 20.08.12г.,оценени в размер на сумата от 48 000 лв за ищцата П. Я. и от 32 000 лв за ищеца Д. Я., при отчитане на допуснато от работника съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от 20%.

При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения, че ищците са обезщетени от работодателя „Елси -77“ЕООД по реда на чл. 200 КТ за причинените им неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Л. Я. в резултат на трудовата злополука, станала на 20.08.12г. с влязло в сила съдебно решение, поради което неоснователно претендират в настоящия процес с предявените от тях искове по чл. 49 ЗЗД да получат втори път обезщетения за същите вреди и от възложителя на работата.На второ място, е посочено, че липсва възлагане на работа, в резултат на която да е настъпила трудовата злополука, за която „Персенк инвест“ООД да отговаря.Прието е за безспорно установено, че по време на трудовата злополука Л. Я. е изпълнявал работа по привеждане на поверената му за управление и наета от работодателя“Елси-77 „ООД трошачна машина до обект, находящ се в друго населено място, т.е. работникът е изпълнявал работа по възлагане и под контрола на упълномощен представител на предприятието, в което е бил в трудово правоотношение.С оглед на това, е направен извод, че само работодателят следва да понесе отговорност за репариране на причинените от непозволено увреждане вреди.

Не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол – разрешен от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.

Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към спора доказателства и доводите на страните, не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е изпълнил това свое задължение, тъй като се е произнесъл в обема на търсената с въззивната жалба защита, обсъдил е доказателствата по делото и е изложил правни съображения.

Въпросите за отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД за вреди от трудова злополука, причинена на работник на изпълнителя, също не са разрешени в отклонение от практиката на ВКС.В решение № 503 от 21.07.10г. по гр. дело № 1069/09г. на Трето г. о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК,е посочено, че лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа.Такива факти е приел съдът е приел за установени от представените по делото доказателства – протокол на НОИ, свидетелски показания, експертиза.

Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или обсъждане на събраните по делото доказателства. Оспорване на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване, а подлежи на проверка по реда на чл. 281 т. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение.

С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответника по жалбата разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 1500 лв.

Предвид на горното,В. К. С,ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1355 от 21.11.19г. по в. гр. дело № 1773/19г. на Пловдивския окръжен съд.

ОСЪЖДА П. Ц. Я., с ЕГН [ЕГН] и Д. Л. Я., с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Персенк инвест“ООД [населено място] сумата 1500 лв /хиляда и петстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.