Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2361/03.07.2019 г. на Д. А. П., подадена чрез адв. Е. П., срещу определение № 2502/04.06.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 158/2019 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излагат се съображения, че съгласно специалната разпоредба на чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, като същите не дължат разноски по образуваните от тях производства, вкл. за държавни такси и възнаграждения за вещи лица, заплатени от насрещната страна – работодател, при отхвърляне на искове им. Искането е за отмяна на обжалваното определение и уважаване на подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК.

В депозиран по делото писмен отговор „Сервиз строителна техника 2“ ЕООД, чрез адв. П. З., поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните.

С определение № 2502/04.06.2019 г. е оставена без уважение молбата на Д. А. П. за изменение на въззивно решение № 1789/16.04.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 158/2019 г., в частта за разноските. Благоевградският окръжен съд е приел, че съгласно изричната разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК работниците и служителите са освободени от задължението за заплащане на такси и разноски, дължими към бюджета на съответния съд, по предявените от тях искове, произтичащи от трудови правоотношения. Цитираната разпоредба обаче не освобождава работниците и служителите от отговорност за вреди, претърпени от насрещната страна по делото, при неблагоприятен за ищеца изход на делото. В случаите, в които предявеният от работника или служителя иск е отхвърлен, какъвто е и процесният случай, последният на общо основание дължи обезщетение на насрещната страна за вредите, претърпени от нея вследствие завеждането на един неоснователен иск.

Обжалваното определение е правилно. В трайната практика на ВКС е разяснено, че съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и на чл. 359 КТ ищците – работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски по трудови дела. С тези разпоредби те са освободени от заплащането на такси и разноски, които се дължат към бюджета на съответния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото – работодателя, включително и за заплатени от него държавни такси по делото. Това е така, тъй като макар и да е освободен по трудовото дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът – работник или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, е причинил вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от него такси и разноски в производството, като вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би било в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското съдопроизводство – в този смисъл и определение № 713/03.10.2014 г. по ч. гр. д. № 3175/2014 г. на ВКС, IV ГО, определение № 909/22.12. 2014 г. по ч. гр. д. № 6162/2014 г. на ВКС, III ГО и др. Като е съобразил установената съдебна практика, която се споделя от настоящия състав, Благоевградският окръжен съд законосъобразно е оставил без уважение подадената молба с правно основание чл. 248 ГПК.

По тези съображения неоснователна се явява и депозираната пред касационната инстанция частна жалба, като същата следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно да се потвърди.

Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2502/04.06.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 158/2019 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: