№ 186

гр. София, 12.11.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

при участието на секретаря: А. Й.

изслуша докладваното от съдия Е. Ч. № 1230/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

„СУИС ПОЙНТ ПЛОВДИВ“ ООД, [населено място] чрез пълномощника си - адв. П. Д. е подал молба за отмяна на влезлите в сила решение № 307 от 20.06.2022 г. по т. д. № 249/2022 г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него решение № 260048 от 15.02.2022 г. по т. д. № 820/2020 г. на Пловдивски окръжен съд.

Ответницата по молбата - А. А. С., чрез пълномощника си - адв. К. К. поддържа становище за неоснователност на молбата.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че молбата е процесуално допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, изложението на основанието за отмяна е точно и мотивирано, подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.

Молителят е изложил обстоятелства, които свързват искането за отмяна с фактическото основание, съдържащо се във втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно – когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетел, върху които е основано решението. Страната поддържа, че Пловдивски районен съд с определение № 1160 от 23.02.2024 г. по наказателно дело о. х. № 20245330201141/2024 г. е одобрил споразумение между Районна прокуратура – Пловдив и обвиняемия А. Д. И., съгласно което последният е извършил виновно престъпление по чл. 290, ал. 1 НК - на 15.11.2021 г. пред Окръжен съд – Пловдив, търговско отделение ХХ състав като свидетел по т. дело № 820/2020 г., устно съзнателно е потвърдил неистина, заявявайки обстоятелства, подробно цитирани от съдебния протокол, от който е представено копие. Молителят поддържа, че двете инстанции са кредитирали показанията на свидетеля А. И., както и че въз основа на същите е прието, че ищцата не е извършила нарушения, дали повод за изключването й като съдружник. От там, според дружеството - молител, е прието частичното уважаване на исковете. Иска се отмяна на решенията, само в частта, с която са отменени решения на общото събрание на съдружниците в „СУИС ПОЙНТ ПЛОВДИВ“ ООД, [населено място], а именно: по т. 4- за изключване на А. А. С. като съдружник; по т. 4.1- за поемане дяловете на изключения съдружник С. от другия съдружник М. - Е. А. А. В., която става едноличен собственик на капитала; по т. 4.2- за приемане от М. - Е. А. А. В. на нов учредителен акт и в частта за разноските. Претендира се още повторното разглеждане на делото да започне пред друг състав на Апелативен съд Пловдив с връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответницата, както и последната да заплати разноски, направени в проиводството.

Твърдението за неистиност на показанията на свидетеля А. Д. И. относно конкретни факти, изнесени в съдебно заседание на Пловдивски окръжен съд по т. дело № 820/2019 г., проведено на 15.11.2021 година и отразени подробно в споразумение по чл. 381, ал. 5 и ал. 6 НПК е установено от приложеното копие от протокол № 1160 от 23.02.2024 г. на Районен съд – Пловдив, по н. о. х.д. № 20245330201141/2024 г. От цитираното писмено доказателство е видно, че А. Д. И. е извършил виновно престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, като на 15.11.2021 г. пред Окръжен съд – Пловдив, търговско отделение ХХ състав като свидетел по т. дело № 820/2020 г. устно съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил следното: „Дружеството „С. П. П. го познавам, аз бях пълномощник, с пълномощно от М.“….“Провеждали сме общи събрания, на които аз вместо М. съм присъствал и сме говорили по телефона с М. от Швейцария какво ще правим, как ще го провеждаме, какви въпроси ще разискваме… „Каквото ми е казвала М. това правим, винаги съм слушал нея, винаги сме се допитвали до нея и тогава аз върша работата, която съм питал“…. “Аз на М. й дадох ключ сега, когато тя пристигна тук. Дадох ключа от касата на М. по време на кавгата между М. и А..“ … „М. знаеше през годините какво правим в дружеството.“… „През годините възнаграждението на А. като управител се е променяло, като ту се е увеличавало, ту се е намалявало по нареждане на М.. Разбира се, че М. беше човекът, който решаваше колко пари ще се вземе А. като заплата. Винаги сме я питали.“… „М. ми подписа пълномощно да работя от нейно име, кога ми го е подписала не знам.“ „Общите събрания на дружеството ги провеждахме или в моя дом или в „С. П. П. в канцеларията, като преди това разговаряхме, уведомявахме М., разказвахме какво ще се разсъждаваме, какво ще говорим, какви решения ще вземем, с тяхно съгласие извършвахме тези работи.“

Фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетел, върху които е основано решението. От съдържанието на нормата е видно, че наред с изискването престъплението да е установено по надлежния ред, а надлежния ред е влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК са необходими и други изисквания /елементи на фактическия състав/, а именно показанията, с които е осъществен състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК да са обусловили решаващия извод на съда за крайния изход на спора. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК няма да възникне, когато решението би останало същото, дори и неистинските показания да се отстранят от доказателствения материал. Затова в практиката по тълкуване на разпоредбата винаги се е приемало, че трябва да съществува връзка между престъпното деяние /в случая чл. 290, ал. 1 НК/ и преценката на съда като правен резултат, т. е. лъжесвидетелствуването като деяние, довело до включването на конкретни факти в доказателствения материал да е предизвикало като последица извод на съда, водещ самостоятелно до постановяване на решението.

В разглеждания случай, изложените от А. Д. И. в качеството му на свидетел по търговското дело факти, видно от решаващите мотиви на въззивния съд, а и на първоинстанционния съд не са имали за двете инстанции значението на факти самостоятелно установяващи знанието на М. - Е. А. А. В., респективно съгласието и одобрението й за извършваните от нейния съдружник и сестра А. А. С. действия и бездействия по управление на дружеството през процесния период, както знанието, съгласието и одобрението й за провежданите общи събрания на дружеството, въпросите, които са били обсъждани, решенията, които е следвало да се приемат, респективно приетите решения, възнаграждението на сестра й А. С. за работата, която последната е изпълнявала като управител. Въззивния съд е обосновал решението си за основателност на иска по чл. 74 ТЗ, въз основа на писмените и гласни доказателства, а не конкретно на фактите, съдържащи се в показанията на свидетеля А. И. за неистинността, на които е била ангажирана наказателната му отговорност, като самостоятелно аргументиращи извод за липса на допуснати от А. С. нарушения, изчерпващи основанията за изключването й като съдружник.

Пунктуалното проследяване на преценката на апелативния съд, обективирана в мотивите на решението дава основание за горната констатация относно липсата на самостоятелно значение на показанията на свидетеля И. в цитираната по наказателното дело част за решаващите изводи на състава. Така, относно обстоятелството, послужило като причина за изключване на А. С. и свеждащо се до бездействието й в качеството си на управител да свика общо събрание, предвид загуби на дружеството, надхвърлящи ј от капитала, съдът не се е позовал на показания на свидетеля И., а на други доказателства. Конкретно е приел, че самия факт на реализиране на загуби при желание е могъл да бъде узнат от М. - Е. А. А. В. чрез справка в търговския регистър по партида на дружеството относно обявените актове. Посочено е, че регистърът е публичен и всеки включително мажоритарния съдружник би могъл да направи справка и да установи, че загубите надхвърлят ј от капитала на дружеството. Информация по тези обстоятелства са изведени и от показанията на друг свидетел – И. Д. С.. Посочени са данните от кореспонденция по вайбър и уотсап, а и непризнатата за неистинна част от показанията на свидетеля И.. Липсата на основание за изключване на А. С. като съдружник съдът е обосновал и с това, че е недопустимо съдружник да бъде санкциониран не за дейност, свързана с работата му като съдружник, а за работата му като управител.

Същият извод – за липсата на самостоятелно значение на показанията на свидетеля И. относно решаващите изводи на състава се налага при разглеждане на следващите мотиви, засягащи второто, посочено в протокола от общото събрание основание за изключване на А. С. като съдружник – изготвяне на документи с подправен подпис на съдружника М. - Е. В. за увеличаване заплатата на А. С. като управител. И тук съдът за решаващия си извод не ползва само показания на свидетеля И. в обсъжданата част, а други доказателства - кореспонденция по вайбър, уотсап, електронна поща, пълномощно от 10.06.2008 г., предоставено на А. И., показания на свидетеля П. С., свидетелката Н. А.. Въз основа на преценката им, съставът констатира, че не може да се приеме като факт, че представляваната М. - Е. В. не е знаела за действията, извършвани от нейно име. Въззивният съд изрично е посочил в решаващите си мотиви, че съдружникът М. - Е. В. е била уведомявана за всяко решение в дружеството, включително и за възнаграждението на А. С. в допълнителни споразумения към трудовия договор, като е била наясно, че баща й и сестра й я представляват, в дружествените дела и не се е противопоставяла, напротив през доста дълъг период от време установената в дружеството практика е била именно такава, поради отсъствието на мажоритарния собственик от страната. Подкрепящ изложените съждения аргумент е изведен от обстоятелството, касаещо назначаване на Б. Д., син на М. - Е. В. на работа в дружеството, въпреки че не е пребивавал в България през последните години. Това обстоятелство е приета от съда индиция за осведомеността на М. - Е. В. за работите на дружеството, а също така и индиция за това кой всъщност е взимал решенията за дейността на дружеството.

Останалите обсъдени от въззивния съд твърдения за нарушения се отнасят до неизпращане покани до М. - Е. В. за свикваните общи събрания, за неподписване на ведомостите за заплати от същата за периода 2016-2020 г. и още за липси в касата на дружеството в размер на 16000 лв., монети на значителна стойност, ползване на служебния автомобил за лични цели от А. С., неотдаване под наем на свободни площи, собственост на дружеството от последната, довело до загуби за дружеството, сключването на неизгодно допълнително споразумение към рамков договор с Теленор за девет мобилни карти. И в тази част от мотивите на решението си, съдът ползва други доказателства, например приемо - предавателен протокол от 22. 11.2020 г. за съхраняване на монетите и предаването им на М. - Е. В., протокол от 19.11.2020 г., показания на свидетеля П. С. за липса на пари в касата. Показанията на свидетеля И. за предаване на ключ от касата на М. Е. през месец юли 2020 г. не са третирани от съда като установяващи липса на пари в касата. Съдът приема липса на доказателства за свободни площи, чието отдаване под наем би било в интерес на дружеството. Относно неизгодния договор с Теленор изводите на състава са направени въз основа на съдебно-икономическа експертиза.

Предмет на исканата отмяна е въззивното решение, което формира силата на пресъдено нещо по спора, поради което преценката за наличието на елементи от фактическия състав на чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК във връзка с твърдението на молителя за основаване на решението на неистински показания е съсредоточена върху връзката между тези показания, с които е осъществен състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК и решаващите изводи на въззивния съд за крайния изход на спора.

За пълнота на изложението следва да се разгледа и отражението, което въпросните показания са дали върху решаващите мотиви на първоинстанциннното решение, доколкото съответствието им с мотивите на въззивното решение, формирани от разглеждане на спора по същество от втората инстанция са обусловили потвърждаването на първоинстанционния акт. В мотивите на първоинстанционното решение са разгледани същите твърдения на дружеството за нарушения на А. С., които бяха обсъдени по-горе във връзка с мотивите на въззивната инстанция, като и при това производство съдът е основал решението си на събраните гласни и писмени доказателства, без да формира решаващите си изводи единствено върху показанията на свидетеля А. И., както и без да ги определя като доказателства със самостоятелно значение за изхода на спора. Основните изводи на съда за липсата на нарушения, допуснати от А. С. като съдружник произтичат от съвкупната преценка на останалите писмени и гласни доказателства /разгледани във връзка с мотивите на въззивния съд/, спрямо които показанията на свидетеля И. имат само подкрепящо значение.

В заключение следва да се приеме, че не е налице съставът на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като наличието на установено по надлежния ред престъпление по чл. 290, ал. 1 НК във връзка с показанията на свидетеля А. И. не е достатъчно за да се обоснове основателност на исканата отмяна. Необходимо е да бъде установено, че решението, предмет на отмяната е основано на неистинските показания. Такова доказване не е проведено предвид горните изводи, от които следва още, че и липсата на процесните показания не обуславя промяна в постановения правен резултат.

По тези съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „СУИС ПОЙНТ ПЛОВДИВ“ ООД, [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 307 от 20.06.2022 г. по т. дело № 249/2022 г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него решение № 260048 от 15.02.2022 г. по т. дело № 820/2020 г. на Пловдивски окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: