3№ 297/20.04.2022 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4729 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 342/26.07.2021 г. по гр. д. № 208/2021 г., с което Окръжен съд – Велико Търново, потвърждавайки решение № 161/08.02.2021 г. по гр. д. № 1907/2020 г. на Районен съд – Велико Търново, е признал за установено, че ищецът Н. С. С. не дължи на ответника „Електроразпределение Север“ АД сумата 6 448.09 лв. по фактура № [ЕГН]/27.07.2020 г., начислена след корекция на сметка, за доставената ел. енергия в периода 27.01.2016 г. – 11.03.2020 г. за обект в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 11, с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН].

Решението се обжалва от „Електроразпределение Север“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (обща и допълнителна) по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на факт, на който страните не са се позовали, а той не е в съдържанието на доклада по делото или в дадени указания от въззивния съд за необходимостта да бъде доказан? 2. Обвързан ли е съдът от материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ в дейността си по установяване на релевантен за делото факт, засвидетелстван чрез съставянето на документа? и 3. Допустимо ли е чрез косвени доказателства да се проведе успешно доказване на релевантен по делото факт? Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на обжалване, а въззивният съд ги е решил в противоречие с казуалната и нормативната практика на Върховния касационен съд, а също така да са от значение...