О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 143

гр. София, 19.04.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4949 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Ж. И. против решение №146/17.09.2021 г., постановено по гр. д.№ 291/2021 г. от състав на ОС – Сливен.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е отменил решението на районен съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете, като неоснователни.

Съдът е приел, че въззиваемият, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР бил държавен служител - полицейски орган, чийто статут се урежда със специалния ЗМВР /чл. 142, ал. 2 ЗМВР/. В този специален закон обезщетенията за служителите са регламентирани в глава единадесета и сред тях не е посочено обезщетение, аналогично на това, предвидено в чл. 226 КТ. ЗМВР не съдържа препращане нито към разпоредбите на КТ, нито към тези на ЗДСл за подобен вид обезщетение, още повече, че такъв текст липсва в ЗДСл. Съдът е приел, че прилагане на КТ субсидиарно или по аналогия по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА не може да има в случая, тъй като не се касае за непълнота в ЗМВР, а за изрично законодателно разрешение. Това е видно от предвидените случаи, неуредени в специалния закон, при които има изрично препращане към правилата на КТ, например по отношение на отпуските, полагането на 7 нощен труд и служители жени. Служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия метод, за разлика от трудовите между равнопоставени правни субекти. При тези различия в субектите и метода на правно регулиране, прилагането на нормите на трудовото законодателство не може да става, чрез субсидиарно приложение към неуредените въпроси в административно правната уредба, досежно служебните правоотношения на държавните служители-полицейски органи. Прието е, че в случаите, в които специалният закон – чл. 188, ал. 2; чл. 190 ЗМВР изрично препраща към КТ сме изправени пред пряко приложение на определени разпоредби от трудовото право към служебните правоотношения. Въз основа на горното, съдът е приел, че държавен служител полицейски орган, страна по служебно правоотношение не би могъл да търси обезщетение за вреди, регламентирани в КТ.

Пред ОСГК на ВКС е образувано т. д.№ 1/2020 г., като поставения за тълкуване правен въпрос е: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове ?“

Състава на ВКС счита, че отговорът на поставения за тълкуване въпрос е относим към правилното разрешаване на спора в настоящия случай, поради което производството по делото следва да бъде спряно, до приключването на тълкувателното дело.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по гр. д.№ 4949/2020 г., до приключването на производството по т. д.№ 1/2020 г. по описа на ОСГК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.