О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50253

гр. София, 01.06.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2.Д. П

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4949 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Ж. И. против решение №146/17.09.2021 г., постановено по гр. д.№ 291/2021 г. от състав на ОС – Сливен.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е отменил решението на районен съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете, като неоснователни.

Съдът е приел, че въззиваемият, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР бил държавен служител - полицейски орган, чийто статут се урежда със специалния ЗМВР /чл. 142, ал. 2 ЗМВР/. В този специален закон обезщетенията за служителите са регламентирани в глава единадесета и сред тях не е посочено обезщетение, аналогично на това, предвидено в чл. 226 КТ. ЗМВР не съдържа препращане нито към разпоредбите на КТ, нито към тези на ЗДСл за подобен вид обезщетение, още повече, че такъв текст липсва в ЗДСл. Съдът е приел, че прилагане на КТ субсидиарно или по аналогия по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА не може да има в случая, тъй като не се касае за непълнота в ЗМВР, а за изрично законодателно разрешение. Това е видно от предвидените случаи, неуредени в...