4№ 271/13.04.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4282 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 265417/10.08.2021 г. по гр. д. № 4154/2020 г., с което Софийски градски съд, отменяйки решение № 6989/09.01.2020 г. по гр. д. № 3193/2019 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил иска при условията по чл. 439 ГПК да признае за установено, че поради изтекла погасителна давност „ЕОС Матрикс“ ЕООД не притежава право на принудително изпълнение срещу И. Л. П. за сумите 5 766.91 лв. – главница, 1 172.41 лв. – договорни лихви върху главницата в периода 19.05.2010 г. - 07.12.2011 г, 64.09 лв. – наказателни лихви в периода 09.05.2010 г. – 07.12.2011 г., 560.19 лв. - разноски по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. № 54552/2011 г. на Софийски районен съд.

Решението се обжалва от И. Л. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси: 1. Как се прилага чл. 115, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на парични вземания, образувани до приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС? и 2. Прекъсват ли погасителната давност на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД действия по изпълнително дело за събиране на парични вземания, предприети след перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК извежда с довод, че въззивният съд е решил първия в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а по втория, че Върховният касационен съд следва да изостави практиката, установена с решение № 3724/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. и решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. на ВКС, IV-то ГО, за да обезпечи точното прилагане на закона и развитието на правото. Поискал е също спиране на касационното производство до приключване на тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС. По същество касаторът се оплаква, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на чл. 116, б. „в“ и чл. 115, б.“ж“ ЗЗД (касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ЗЗД). Претендира разноски.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет – решението е въззивно и макар делото да е търговско (за несъществуване на изпълняемо право с лихви и разноски по договор за банков кредит), искът е от потребител и е с цена над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна – касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, липсва привременната пречка за допустимост, произтичаща от чл. 292 ГПК, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения:

Въззивният съд е съобразил, че надлежната легитимация по предявения иск произтича от изпълнителния лист по образувано изпълнително дело № 20118440401108 на ЧСИ С. Я., по което ищецът И. П. е длъжник, а ответникът – взискател, придобил вземанията с договор за цесия от 02.04.2018 г., сключен с кредитора по създаденото изпълнително основание и изпълнителен лист (429, ал. 1 ГПК и чл. 99 ЗЗД). Съобразил е също, че ищецът оспорва правото на принудително изпълнение за паричните вземания, предмет на изпълнителния лист и изпълнителното дело, позовавайки се на погасителна давност. Приел е, че тази давност е новата по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и има за начало 13.11.2015 г., когато по изпълнителното дело е настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – след насрочения опис на 13.11.2013 г. на движими вещи на длъжника взискателят не е поискал извършване на други действия, а в периода на висящност на изпълнителното дело давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД не е започнала да тече. Последният извод е мотивирал с това, че изпълнителният лист е издаден по заповедта за незабавно изпълнение, която е влязла в сила в периода на висящност на изпълнителното дело поради неподадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение има стабилитет, сходен с този на влязло в сила осъдително решение, поради което чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага за вземанията, за които е издадена. Новата 5-годишна давност е започнала да тече от 13.11.2015 г., като следва да зачете нормативното тълкуване на чл. 117, чл. 115, б. „ж“ и чл. 116 ЗЗД, извършено с ППлВС № 3/1980 г. Според него, погасителната давност по чл. 117 ЗЗД не тече, докато трае изпълнителния процес за принудителното осъществяване на вземането. Именно този акт на нормативно тълкуване поражда задължително действие по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, а не т. 10 от ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., който обяви ППлВС № 3/1980 г. за изгубило значение и даде различно тълкуване на приложените разпоредби. Изпълнителното дело е образувано преди 26.06.2015 г., от когато тълкувателното решение породи своето задължително действие, а страните по изпълнителното дело не са могли да съобразят поведението си с него.

Въззивният съд е приел, че погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която има за начало 13.11.2015 г., е прекъсната на 27.07.2017 г. Тогава взискателят е поискал прилагане на нов изпълнителен способ – осребряване на имуществото на ищеца чрез събиране на вземанията по банковите му сметки до размера на дължимото, а на тази дата съдебният изпълнител е изпратил две запорни съобщение до „Р. Б. ЕАД, обслужващата длъжника. Отхвърлен е доводът на ищеца, че това действие на принудително изпълнение е невалидно и не прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото следва настъпилата перемпция по конкретното изпълнително дело. Въззивният съд се е обосновал с това, че изпълнителният лист и поисканият от взискателя нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме, а той е предприел действията по принудително изпълнение, а давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след перемпцията. Въззивният съд е заключил, че новият 5-годишен срок на погасителната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е започнал да тече от 27.07.2017 г., не е изтекъл към предявяването на иска (18.01.2019 г.), а и към приключилото съдебно дирене (12.03.2021 г.).

При тези мотиви, с които е отхвърлен отрицателния установителен иск, първият повдигнат въпрос не обуславя решението. Както при зачетеното от въззивния съд задължително за съдилищата действие на ППлВС № 3/1980 г., така и при зачитане на действието на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, която обяви предходния тълкувателен акт за изгубил значение, към 27.07.2017 г. не е изтекъл 5-годишния срок на новата погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В първия случай, той има за начало 13.11.2015 г. (така е приел въззивния съд), а във втория - би имал за начало 13.11.2013 г. (така е според тълкувателното решение). Изложеното изключва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, а и привременната пречка по чл. 292 ГПК, макар че по първия въпрос е образувано и висящо тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС.

Вторият повдигнат въпрос е обуславящ. Положителният отговор, който въззивният съд му дава, съответства на приетото двете решения на Върховния касационен съд, на които касаторът се позовава. Решенията по чл. 290 ГПК са установили практика на ВКС по този въпрос, която настоящият състав споделя и не съзира основание да я променя. Изключена е допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът дължи възнаграждение за представителството на ответника по касация от юрисконсулт. Тъй като касационното производство не разкри фактическа и правна сложност, настоящият състав го определя в минималния размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора И. Л. П. за спиране на производството до приключване на тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на Върховния касационен съд (чл. 292 ГПК).

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 265417/10.08.2021 г. по гр. д. № 4154/2020 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА М. И. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителството пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.