О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 212

гр. София, 12.04.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1275 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответниците по делото „Строителна Компания Дядо Божко” ЕООД и М. И. К. срещу решение № 344/07.02.2020г. по т. д. № 2934/19г. на Апелативен съд –София /поправено с решение № 1186/11.06.2020г./, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд № 78 от 11.01.2019г. по т. д. № 2629/2017г., за признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК, че за „МОНТАЖИ КО“ ЕООД съществува вземане на основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 481, ал. 1 ТЗ срещу „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ДЯДО БОЖКО“ ЕООД и на основание чл. 537, вр. чл. 485 ТЗ срещу М. И. К., при условията на солидарност за сумата 9 757, 22 лева - задължение по запис на заповед с дата 15.05.2015г., издаден за сумата 40 993, 50 лева, за която сума е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 62764/2016г. на Районен съд – София.

Касаторите намират за неправилни изводите на апелативния съд, че издателят на ценната книга виновно не е изпълнил своите задължения по каузалното правоотношение. Поддържат, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с договор, който е прекратен. Същевременно сочат, че от представеното по делото доказателство, а именно издаденото от ищеца „Потвърждение за вземания“ се установява, че към 31.12.2015г. самият ищец признава, че непогасените към него...