Р Е Ш Е Н И Е

№ 50008

София, 04.11. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 25.09.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря Диана Аначкова

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3435/2022 г.

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 50012/31.05.2024 г. по касационна жалба на Р. Н. Н. (конституирана като правоприемник на починалата и майка С. А. И.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 276/07.03.2022 г. по в. гр. д.№ 2704/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 262270/14.07.2021 г. по гр. д. № 1171/2021 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. А. И. срещу М. Н. К. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата 20 666.67 лева, представляваща получена част от продажна цена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № , том, рег. № , дело № 426/ г., на нотариус с рег. № на нотариалната камара и район на действие – този на Варненския районен съд.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради съмнение за очевидна необоснованост, съответно за очевидна неправилност.

Ответницата по касационната жалба М. Н. К. оспорва основателността на касационната жалба.

За мотивите на въззивния съд:

Искът е основан на следните фактически твърдения: Ищцата С. А. И. и двете и дъщери Р. Н. Н. и ответницата М. Н. К. притежавали недвижим имот при квоти / ид. ч. за ищцата и по / ид. ч. за нейните дъщери. Апартаментът бил продаден за сумата 65 000 лева, като при сключването на сделката ищцата била представлявана от дъщеря си Р. Н. Н.. Частта от продажната цена, съответстваща на притежаваните от ищцата / ид. ч. от имота, е преведена по сметките на нейните дъщери. Р. Н. Н. е превела по сметка на ищцата сумата 22 666.67 лева, но ответницата М. Н. К. отказала да преведе на ищцата сумата 20 666.67 лева въпреки отправената и покана и неоснователно я задържала, поради което ищцата е предявила иска си срещу нея.

От правна страна въззивният съд е приел следното:

За да се квалифицира искът по чл.59 ЗЗД следва в исковата молба да са изложени твърдения, че няма възникнало валидно правоотношение, което да оправдае имущественото разместване, какъвто е процесният случай.

Съгласно разглежданата правна норма, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Няма спор по делото, че продажната цена е била в размер на 65 000 лева и че ответницата е получила процесната сума. Не е налице спор и че ищцата в сделката по покупко-продажба на имота е действала чрез своя пълномощник – Р. Н. по силата на изрично представено по делото пълномощно. Предвид наличното упълномощаване няма как да се приеме, че ответницата М. К. е получила процесната сума без валидно основание.

Въз основа на горното, съдът намира, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД - обогатяване на ответницата и обедняване на ищцата.

Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат по правилата, регламентиращи договора за поръчка. Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен – доколкото не се установява друго за вътрешните отношения между страните - следва да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея. С получаването на сумата, за последния възниква задължение да отчете (предаде) на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка – чл.284, ал.2 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, в изпълнение на задължението по отчетната сделка довереникът следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Когато договорът обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл.284, ал.1ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на доверителя си, последният разполага с възможността по чл.284, ал.2 ЗЗД да иска от него прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено при изпълнение на поръчката.

С оглед на изложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд – да бъде потвърдено.

По основателността на касационната жалба:

Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е приел: че при сключване на договора за покупко-продажба С. А. И. е била представлявана от своята дъщеря Р. Н. Н., която е била упълномощена изрично за това (не е установено да е била упълномощена за получаване на продажната цена), че продажната цена е получена изцяло от другите две съсобственици (дъщерите на ищцата Р. Н. и ответницата М. К.), но предвид наличното упълномощаване (на Р. Н.) няма как да се приеме, че ответницата М. К. е получила процесната сума без валидно правно основание, а отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат по правилата, регламентиращи договора за поръчка.

След това, видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е приел, че С. А. И. има право да търси от (дъщеря си) М. Н. К. част от продажната цена на основание чл.284, ал.2 ЗЗД по силата на договор за поръчка между тях, свързан с упълномощаване за продажбата, като не е съобразил, че вече е приел, че упълномощена е била (дъщеря и) Р. Н. Н., а не (дъщеря и) М. Н. К..

Тези правни изводи не съответстват нито на твърденията на страните, нито на изложените преди това фактически изводи на въззивния съд, че при извършване на покупко-продажбата във формата на нотариален акт съсобственикът С. А. Т. е била представлявана от Р. Н. Н. по силата на изрично упълномощаване за това (посочени са номерът, датата и длъжностното лице, извършило нотариалната заверка на пълномощното за продажбата).

От анализа на мотивите на въззивният съд е видно, че той не е обсъждал и по делото не са събрани доказателства нито за упълномощаване на М. Н. К. от С. А. Т. за извършване на продажбата на съсобствения имот, нито за сключване на договор за поръчка между тях, свързан с упълномощаване за продажбата.

Следователно тези изводи на въззивния съд са необосновани и видно от изложеното за мотивите му, те са довели до извода за неоснователност на иска без да е било необходимо да се обсъждат възраженията на ответницата М. Н. К. за неговата неоснователност. Или: установената необоснованост е довела до неправилност на въззивното решение.

От изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК следва, че неправилното въззивно решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на други съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество.

По същество:

Ответницата М. Н. К. не оспорва, че при продажбата е получила и / (половината) от стойността на дяла на нейната майка С. А. И. (която е била собственик на / ид. ч. от имота).

Но твърди, че е получила тези пари по дарение от нейната майка.

Въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства за твърдяното от ответницата М. К., но не е направил правни изводи от тях.

Свидетелят С. Ч. твърди, че С. А. И. в разговори с него (за това какво смятат да правят сънаследствен на свидетеля имот и какви са намеренията на неговата майка) му казала, че тя е решила да помогне (на дъщерите си) и да си разделят парите. В отговор на поставени му въпроси този свидетел твърди, че не знае подробности как С. И. ще раздели парите и как ще се даде сумата, дали е упълномощила дъщеря си да я представлява. Твърди, че не е разпитвал и не е негова работа.

Този свидетел не уточнява кога е проведен разговорът със С. А. И., от която е научил за намеренията и.

Свидетелката Д. Х., дъщеря на ответницата М. К., твърди, че баба и (С. А. И.) решила да продава и да раздели парите между двете си дъщери. Баба и (С.), леля и (Р.) и майка и (М.) се разбрали за това преди сделката.

Както е приел и въззивният съд, показанията на тази свидетелка следва да бъдат преценявани по реда на чл.172 ГПК, като се има предвид нейната заинтересованост от изхода на спора в полза на нейната майка – ответницата М. К..

Не се твърди и не се доказва и въззивният съд не е установил в даденото от С. А. И. на дъщеря и Р. Н. пълномощно за продажба на имота наличието на клауза за начина на плащане и на получаване на частта от цената, съответна на дяла на С. А. И..

Въззивният съд е установил от представени от ищцата С. И. писмени доказателства, че нейната дъщеря Р. Н. и е превела половин месец след продажбата (на 14.01.2021 г.) сумата 22 666.67 лева за продажба на процесния имот.

Настоящият съдебен състав намира, че първият свидетел не твърди да е присъствал на договор за дарение между С. А. И. и дъщерите и, нито да е научил за такъв от С. И. след неговото сключване. Той няма непосредствени впечатления за сключването на такъв договор. От изразеното пред него намерение за дарение, самото то неопределено, което не е правно обвързващо (чл.226, ал.1 ЗЗД), не може да се направи извод за последвало във времето дарение.

Извод за наличието на такъв договор не може да се направи и от събраните по делото писмени доказателства.

Единственото доказателство за твърдяното от ответницата дарение са показанията на втората свидетелка - Д. Х., дъщеря на ответницата М. К.. Но тя е заинтересована от изхода на спора в полза на нейната майка – ответницата М. К. и от изхода от спора във вреда на нейната леля – Р. Н.. Съгласно чл.172 ГПК нейните показания следва да бъдат преценявани от съда с оглед на всички други данни по делото. Както беше посочено доказателства и данни за сключен между С. А. И. и М. К. договор за дарение по делото липсват.

Нещо повече, от установения от въззивния съд факт, че Р. Н. е превела на майка си С. А. И. половин месец след продажбата (на 14.01.2021 г.) сумата 22 666.67 лева с посочено основание за продажба на процесния имот, който може да се преценява като отчетна сделка, може да се направи извод, че между С. А. И. и дъщерите и (и в частност) между С. А. И. и М. К. не е сключван твърденият от М. К. договор за дарение.

От изложеното следва извод за основателност на иска.

С. А. И. е починала в хода на производството на 11.04.2022 г. – след постановяване на въззивното решение и на нейно място въззивният съд е конституирал нейната дъщеря Р. Н. Н..

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че наследници по закон и правоприемници на починалата С. А. И. са дъщерите и М. Н. К. и Р. Н. Н., които наследяват равни части. Поради наследственото правоприемство и сливането на качествата на длъжник и кредитор в лицето на М. Н. К. искът е основателен за половината от предявената сума и неоснователен за другата половина, за която следва да бъде отхвърлен. Основателно е и искането на ищцата за присъждане на законната лихва към уважената част от иска от датата на предявяване на исковата молба – 28.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателката не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна, която претендира заплащането на 2 500 лева разноски за процесуално представителство и иска то да бъде намалено до определения в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ минимум.

С оглед изхода от спора минималното възнаграждение за отхвърлената част от иска съгласно чл.7, ал.2, т.3 вр. чл.9, ал.3 от НМРАВ е в размер на 997.50 лева. Настоящият съдебен състав взе предвид вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и количеството извършена работа. В случая защитата се изчерпва с подадения отговор, делото не се отличава с фактическа и правна сложност и искът е отхвърлен за част от предявения размер единствено поради смъртта на първоначалната ищца и сливането на качествата кредитор и длъжник в лицето на ответницата, а не поради доводите на процесуалния представител на ответницата. Поради което настоящият съдебен състав намира, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е основателно и че следва да намали възнаграждението на ответницата до сумата 997.50 лева.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 276/07.03.2022 г. по в. гр. д.№ 2704/2021 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него решение № 262270/14.07.2021 г. по гр. д. № 1171/2021 г. на Варненски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. А. И., починала в хода на производството и заместена от Р. Н. Н., срещу М. Н. К. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата 10 333.33 лева (десет хиляди, триста тридесет и три лева и 33 ст.), представляваща половината от получена от М. Н. К. част от продажна цена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № № , том, рег. № , дело № 426/ г. на нотариус с рег. № на нотариалната камара и район на действие – този на Варненския районен съд.

Вместо това решение постановява:

Осъжда М. Н. К. да заплати на Р. Н. Н. сумата 10 333.33 лева (десет хиляди, триста тридесет и три лева и 33 ст.), представляваща половината от получена от М. Н. К. част от дължимата на нейната майка С. А. И., починала на 11.04.2022 г., продажна цена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № , том, рег. № дело № 426/ г. на нотариус с рег. № на нотариалната камара и район на действие – този на Варненски районен съд, ведно със законната лихва върху уважената част от иска от датата на предявяване на исковата молба – 28.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата..

Оставя в сила въззивно решение № 276/07.03.2022 г. по в. гр. д.№ 2704/2021 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него решение № 262270/14.07.2021 г. по гр. д. № 1171/2021 г. на Варненски районен съд в останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата от 10 333.33 лева до 20 666.67 лева.

Осъжда Р. Н. Н. да заплати на М. Н. К. сумата 997.50 лева (деветстотин деветдесет и седем лева и 50 ст.), представляваща възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.