О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№4926

гр. София, 31.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14.10.2024г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №2560 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Г. М. Г., против Решение №83 от 11.04.2024г. по в. гр. д. №112/2024г. по описа на Окръжен съд- Габрово, с което след отмяна на Решение №7 от 09.01.2024г. по гр. д. №1612/2023г. по описа на Районен съд- Габрово, са били отхвърлени предявените от Н. П. Г., ЕГН [ЕГН], против „Й. Б. ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район М., жк М. 4, Бизнес парк София, сграда №6, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед №295/22.08.2023г. и Заповед № 8537/22.08.2023г. на представителите на Й. Б. ЕАД, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност заместник управител на магазин 831, находящ се в [населено място], [улица]; в „Й. Б. ЕАД, и за заплащане на сумата от 1800лв.- обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 25.08.2023г.- 03.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба- 20.10.2023г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторката се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Й. Б. ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район М., жк М. 4, Бизнес парк София, сграда №6, чрез пълномощника му по делото адв. В. К., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че между страните e съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемал при ответника длъжността заместник управител на магазин“ в [населено място]. С. З. №207/09.01.2023г. на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. С. З. №295/22.08.2023г. на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.190, ал.1, т.7 във връзка с чл.187, ал.1, т.3, т.8 и т.10 от КТ за допуснати от нея нарушения на вътрешните правила в дружеството за обслужване на клиенти и боравене с лични данни, тъй като на 25.08.2022г. е сключила от името на дружеството договор за мобилни услуги, договор за лизинг и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с лицето Н. В. Н., които не са били подписани от него, а от друго лице. С. З. № 8537/22.08.2023г. трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ поради наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедите са били връчени на ищцата на 22.08.2023г. при отказ от нейна страна да ги получи, което обстоятелство е удостоверено с имената и подписите на двама свидетели. Във връзка с налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ до ищцата е било отправено искане за даване на обяснения с изх. №281/10.08.2023г., с което работодателят определил срок за даване на обяснение до два работни дни след връчване на поканата. Ищцата е дала обяснения в указания й срок, като е отрекла извършването на вменените й дисциплинарни нарушения. Въззивният съд е приел, че така предоставеният на ищцата от работодателя срок за даване на обяснения е адекватен и разумен. Дисциплинарното производство, завършило с уволнението на ищцата, е инициирано във връзка с подадена от лицето Н. В. Н. жалба, че е поканен от колекторска фирма да заплати сумата от 1235лв., произтичаща от договори за мобилни услуги и лизинг с „Й. Б. ЕАД, за които лицето твърдяло, че не е подписвало и подозирало злоупотреба с лични данни. В последствие на 22.08.2023г. Н. е депозирал пред „Й. Б. ЕАД заявление, че оттегля жалбата си, в което твърди, че си бил спомнил, че е закупил телефон, ползван от баща му и дал писменото си съгласие за сключване на договора в магазина на „Йеттел“ в [населено място]. Въз основа на заключението на изготвената по делото графологична експертиза, съдът е приел, че подписите и изписването на имената на Н. в процесните договори за мобилни услуги и лизинг не са изпълнени от него, а от две други различни лица. Приел е, че при това положение сключените от негово име договори са недействителни и съответно не го обвързват. Посочил е, че обстоятелството, че Н. е депозирал заявление, че си е спомнил, че е дал писмено съгласие за сключване на договорите, не се потвърждава от събраните по делото доказателства, поради което не може да обоснове извод, че е налице валиден договор, сключен именно с него. Съдът е приел, че сключвайки договори с лице, което не се е подписало лично и за сключването на които не е било заявено съгласие от него, ищцата е нарушила задълженията си, вменени й с длъжностната характеристика да „извършва коректно попълване на данни в договорите за мобилни услуги с абонатите на Теленор съгласно установените процедури и изисква всички необходими документи от клиентите“. Приел е, че това неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника е изключително съществено и съставлява тежко грубо нарушение на трудовата дисциплина. Със сключване на процесните договори ищцата е нанесла имотна вреда на работодателя си, тъй като е предоставила на неизвестно лице мобилен апарат и е сключила договори за ползване на услуги, като е знаела, че те не се сключват с титуляра, като с тези си действия злоупотребила и с доверието на своя работодател. Посочил е, че сключването на договор с потребител, без той да го е подписал и да е заявил изрично желание за сключване на такъв, съставлява и действие, уронващо престижа на оператора, тъй като подкопава доверието на потребителите в него и поражда съмнения, че е възможно евентуална злоупотреба с личните данни на клиентите. Предвид изложеното съдът е приел, че извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина обосновава налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което работодателят правилно е наложил същото, като освен горните обстоятелства е отчел и факта, че няколко месеца преди процесното нарушение със Заповед №207/09.01.2023г. на ищцата вече е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. По така изложените съображения въззивният съд е отхвърлил предявените от ищцата искове.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторката твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като излага доводи че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1.Задължение ли е на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими към изхода на спора доводи и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

2.Следва ли съдът да изхожда от въведените в заповедта фактически твърдения, когато те осъществяват фактическия състав на друго нарушение на трудовата дисциплина?

3.Може ли съдът да надхвърли рамките на оспорената заповед и да приеме, че осъщественото поведение съставлява нарушение на трудовата дисциплина, различно от вписаното в заповедта за прекратяване на трудовия договор като фактическо неправомерно действие?

4. Може ли да се счете, че не е допуснато нарушение на чл.195, ал.1 от КТ, ако съдът изложи мотиви за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и съответно тази за прекратяване на трудовия договор на това основание в своето решение вместо работодателя при издаването й?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Първият въпрос в изложението - следва ли съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, е от значение за изхода на всяко производство, поради което по отношение на него е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК. Същият обаче е бил разрешен от съда съобразно установената трайна съдебна практика, поради което не са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС - т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, включително посочените от касатора. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. В случая въззивният съд е постановил решението си, след като е обсъдил всички релевантни за изхода на делото доказателства и поддържаните от страните доводи и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора. Несъгласието на касаторката с изводите на съда, че е извършила дисциплинарното нарушение, за което е била санкционирана, и изложените от нея доводи в обратен смисъл не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а подлежат на разглеждане само при постановяване на касационно решение по чл.293 от ГПК след евентуално допускане на касационното обжалване.

Вторият, третият и четвъртият въпроси от изложението са свързани с доводите на касаторката, изложени в касационната жалба, че в обжалваното решение съдът е приел, че тя е извършила дисциплинарно нарушение, различно от описаното от работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Същите са формулирани според така поддържаната от нея позиция и възпроизвеждат във въпросителна форма оплакванията й за неправилност на решението. Предвид горното и съобразно приетото в цитираното по - горе Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г. въз основа на така формулираните въпроси, свързани с правилността на решението, не може да се допусне касационно обжалване. Отделно от това следва да се посочи, че съдържащите се във въпросите твърдения не кореспондират с мотивите на въззивното решение, тъй като в същото въззивният съд е обсъждал именно вменените на касаторката с оспорената заповед за уволнение дисциплинарни нарушения. Същите не са свързани само с нарушаване на правилата за боравене с лични данни на клиентите и с това, че договорите са били сключени без присъствието на титуляра, както се твърди от касаторката, а и с това, че тя, в качеството й на лице, което представлява „Й. Б. ЕАД, е участвала в съставяне на неистински частни документи, като е оформила, подписала и активирала договори, които са били подписани от лице, различно от титуляра, нарушавайки задължението си съгласно вътрешните правила в дружеството преди подписване на всеки договор да идентифицира клиента чрез документ за самоличност, в резултат на което на дружеството са били причинени имуществени вреди и е уронен престижа му. При постановяване на решението си въззивният съд не е допуснал отклонение от трайната и непротиворечива практика на ВКС /Решение № 507 от 8.07.2010г. по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о.; Решение № 313 от 21.07.2010г. по гр. д. № 201/2009 г., IV г. о.; Решение № 99 от 5.04.2011г. по гр. д. № 380/2009 г., IV г. о.; Решение № 320 от 07.01.2016г. по гр. д. № 2087/2015г., III г. о., и др./, съгласно която основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя. Когато работодателят издава заповедта за уволнение, той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда, като съдът не е обвързан от сочената правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация. Съдът не може да излезе извън очертания с оспорената заповед за уволнение предмет на делото и да преценява наличието или липсата на фактическия състав на друго, непосочено от работодателя, основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Предвид наличието на съдебна практика, с която решението е съобразено, и която не се нуждае от промяна или осъвременяване, то не е налице и поддържаното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

По така изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №83 от 11.04.2024г. по в. гр. д. №112/2024г. по описа на Окръжен съд- Габрово.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.