Производството е по повод искане на осъдения И. И. Г. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 39/ 04.03.2009 год. по в. н.о. х.д. № 829/2008 год. на окръжен съд-Пазарджик.

В искането, поддържано в съдебно заседание от неговия з., като основание за проверка на въззивния съдебен акт е посочена материална и процесуална незаконосъобразност. Отправено е искане за отмяната му и оправдаване на молителя.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно.

Гражданският ищец, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:

С атакуваният съдебен акт е потвърдена присъда № 462/ 16.10.2008 год. по н. о.х. д. № 2132/07 год. на районен съд-Пазарджик, с която е ангажирана наказателната отговорност на Г. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 2, във вр. с чл. 26 ал. 1 НК и му е наложеното наказание - три години лишаване от свобода, при условията на чл. 66, ал. 1 НК - с петгодишен изпитателен срок.

Искането е процесуално допустимо.

Съдебният акт е влязъл в законна сила на 04.03.2009год, а искането-постъпило във ВКС на РБ на 27.08.2009год., т. е. в законноустановения срок.

Разгледано по същество е неоснователно.

Касационният състав не възприема развитите в искането доводи, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт. Въззивната инстанция, след съвкупен анализ на събрания доказателствен материал, е взела решение по вътрешно убеждение, въз основа на обективно всестранно и пълно изследване на всички правно значими обстоятелства. Изложени са аргументирани съображения, че отношенията между подсъдим и пострадалото дружество са свързани с разрешаването на гражданско-правен спор, при който молителят по неправомерен начин се е разпоредил с повереното му за съхранение имущество. Изложени са в достатъчен обем съображения, защо едни доказателствени източници-показанията на свидетелите Б, Ш., К. и К., договор, констативни протоколи от извършени проверки, анализационни свидетелства, съдебно-счетоводни експертизи, АУАН и НП са получили кредит на доверие, а останалите-обясненията на подсъдимия, подкрепени със свидетелските показания на служителите в „Шегор”ООД-не.

При установените фактически положения, въззивният съд е извел правилни и законосъобразни изводи. Вън от всякакво съмнение, подсъдимият е осъществил обективните и субективните признаци на престъпния състав по чл. 206, ал. 1 НК. Инкриминираните суровини-оризова арпа, собственост на ТД”Държавен резерв”-Пловдив, са се намирали във владение на подсъдимия, на базата на сключен договор и той ги е присвоил противозаконно. Несъстоятелни са възраженията в искането, че престъпният състав не е осъществен от субективна страна, защото деецът не е имал намерение за своене на вещта, върху която упражнява фактическа власт. Наличието на промяна в отношението на подсъдимия към чуждата вещ, която владее на правно основание, е манифестирано по начин, недвусмислено сочещ, че има намерение за окончателно разпореждане с нея, извод изцяло съответен на ТР № 50/80г. на ОСНК на ВС. Преместването на част от оризовата арпа в друг склад и констатираните липси, без знанието и съгласието на съконтрахента по договора, недвусмислено демонстрира намерение за неизпълнение на поетото задължение. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г, Ф., К. и П. не са кредитирани, по отношение на твърдения от тях факт за заразяване на оризовата суровина, защото на първо място са в противоречие с останалия доказателствен материал и на второ-ако е имало заразяване с гъгрица, това обстоятелство е относимо към февруари 2002год.,т. е. в един по ранен момент, съпоставимо с предприетите активни действия от Г. по обеззаразяването през 2004год. За това е и несъстоятелен доводът на защитата, че подсъдимият е действал в положение на „крайна необходимост”, институт, уреден в чл. 13 НК. За целта е необходимо съществуването на непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, освен като наруши друго защитено от закона благо или интерес, при условие причинените вреди от деянието да са по-маловажни от тези, които са щели да бъдат предотвратени. В конкретния случай, липсват такава непосредствена опасност –заразяване на оризовата арпа /както тази, оставена за съхранение, така и личната на дееца/, предвид извършените на 27.01.2004год., на 04.03.2004год. и на 24.03.2004г. проверки за наличността и състоянието на оризовата суровина, за което са съставени констативни протоколи, подписани от подсъдимия и от неговия син-зам. управител и издадените анализационни свидетелства, че състоянието на оризовата арпа е добро.

В конкретния случай, не се касае и до оправдан стопански риск по смисъла на чл. 13а НК, извод съобразен с ТР 59/86г. на ОСНК. Макар и да не се позовава изрично на посочената хипотеза, изключваща обществената опасност на деянието, защитата изтъква доводи, че Г. е преработил арпата в ориз, за да избегне вредните последици от унищожаването й. Твърдението на молителя, че е преработил част от оризовата арпа в ориз, не се подкрепя от събрания доказателствен материал. Видно от счетоводната експертиза оризовата суровина е следвало да се води задбалансово. От счетоводните книжа на управляваното от подсъдимия дружество е установено, че оризовата арпа, собственост на държавния резерв в началото не се води нито количествено, нито стойностно, по късно-не е разделена от собствената му продукция, а на следващ етап се води само стойностно, но не и количествено. В същите документи липсва отразяване, както на преместването на част от суровината в нает склад в с. Б., така и на преработка в ориз, факт, който, само ако беше категорично установен, макар и да е в разрез с поетите по договора задължения от страна на подсъдимия, би подлежал на обсъждане, дали извършеното деянието е за постигане на общественополезен резултат, или да се избегнат значителни вреди и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяването на настъпилите вредни последици. В конкретния случай, при извършената на 13.05.2004год. проверка са констатирани липси, като на представителите на ТД”Държавен резерв”-гр. Пловдив не е предявено количество ориз, като „заместител” на оставената за съхранение оризова арпа, поради което изтъкнатите доводи са несъстоятелни.

За да бъде квалифицирано поведението на дееца като “обсебване”, той не трябва да е имал въобще намерение да изпълни поетото с договора задължение и действията му да са извън знанието и съгласието на собственика на вещта. За умисъла на дееца, се съди не само по това, което той заявява в своите обяснения, но и от обективно установените му действия. Ясно и недвусмислено Г. е изразил намерението си да се разпореди окончателно с чуждата вещ, /безспорно, в съответствие с ТР№1/1998г. на ОСНК, в „ големи размери”/, намираща се в негова фактическа власт. Деянието на подсъдимия е квалифицирано по превилигилования състав по чл. 205 НК, защото до приключване на първоинстанционното производство е било заместено.

По изложените съображения ВКС счита, че искането на осъденото лице И. Г., като неоснователно, следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице И. И. Г. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 39/ 04.03.2009 г. по в. н.о. х.д. № 829/2008 год. на окръжен съд-Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: