№ 50133

гр.София, 01.03.2023г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N3212 описа на ВКС за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 10.03.2022г. по гр. д.№834/2021г. на ОС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ.

Жалбоподателят – И. Г. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът - Служба „Военна полиция“ поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

О. П на РБ не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявения от И. Д. срещу Прокуратурата на Р. Б и срещу Служба „Военна полиция“ за заплащане на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ на обезщетение в размер на 22000 лв. обезщетение за неимуществени вреди във връзка с воденото срещу него и прекратено производство по НОХД № 34/2016 г. по описа на Софийски военен съд, ВНОХД № 44/2016 г. по описа на Военно - апелативния съд, КНОХД № 238/17 г. по описа на ВКС, II - ро Н.О.

Установено е, че с присъда № 24 от 13.04.2016г., постановена по НОХД № 34/2016 г. по описа на Софийски военен съд, И. Д. е признат за виновен в това, че за периода от 09.07.2008 г. до 09.10.2008 г. в [населено място], без съответно разрешение по чл. 13,...