Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П“ АД против решение № 260245/30.07.2020 г., постановено по гр. д.№ 986/2020 г. от състав на Окръжен съд – Варна.

Ответникът по касационната жалба не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща представиштел.

Касационното обжалване е допуснато с определение на ВКС № 50922/19.12.2022 г.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл. 183 ЗЗД в този случай.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т. д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр. д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр. д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

Горното разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС.

С обжалваното решение е прието, че според член 195, алинея 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на проверка на средството за търговско измерване, съдът е приел, че отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.

Горните изводи на съда, с оглед отговора на правния въпрос са неправилни. Дори да липсва специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС по адм. дело № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017 г. и адм. дело № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018 г./, същият извод следва от разпоредбата на чл. 183 ЗЗД, че купувачът по договор за продажба дължи цената на доставената стока, но и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Софтуерното въздействие върху средството за техническо измерване, в тази връзка, също води до извод, че реално потребеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което абонатът отговаря по общите правила за продажба на стока по чл. 183 ЗЗД. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството електрическа енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена. В случая, от резултатите на метрологичната експертиза се установява, че липсва механичен дефект на средството за техническо измерване, а при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Тези изводи са преповторени в заключение на вещото лице, което обаче не дава отговор на въпроса дали начинът, по който е осъществено „неправомерното софтуерно вмешателство“ в програмата на електромера е възможно да бъде резултат от грешка при отчитането на количество електрическа енергия, което не се дължи на волево човешко поведение.

Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне повторна техническа експертиза с участие и на вещо лице – софтуерен специалист, освен инженер, със задачите, посочени в отговора на исковата молба, както и следните допълнителни въпроси: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в тарифа Т4 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ външна намеса в тарифната схема на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – електромерът не съответства на техническите характеристики; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от една година.

Във въззивното производство е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, което води до необходимост от извършване на нови процесуални действия. С молба от 07.07.2020 г., ищецът по делото е направил частичен отказ от предявения от него иск, като върху молбата е поставена резолюция от същата дата от която е видно, че съдът е посочил, че ще се произнесе в открито съдебно заседание. В проведеното на същата дата открито съдебно заседание липсва произнасяне по така направения отказ от иск, като с обжалваното решение, съдът се е произнесъл по искането така, както е по исковата молба, без да вземе предвид направения своевременно отказ от иска. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе своевременно по молбата от 07.07.2020 г..

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход.

Водим от горното, състав на ВКС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260245/30.07.2020 г., постановено по гр. д.№ 986/2020 г. от състав на Окръжен съд – Варна.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Варна.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.