О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 134 гр.София, 23.02.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т.д. № 201 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, срещу определение № 50235/30.11.2022 г. по т. д. № 1325/2022 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I т. о., с което е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 10/06.10.2021 г. по т. д. № 193/2021 г. на Софийски окръжен съд, III първоинстанционен търговски състав, с което по жалба на „КОСТЕНЕЦ – ХХИ“ АД е отменен отказ № 20210915180048/21.09.2021 г. на длъжностното лице по регистрация в Агенция по вписванията, издаден по заявление с вх. № 20210915180048/15.09.2021 г. на „КОСТЕНЕЦ – ХХИ“ АД, с който е отказано заличаване на вписан особен залог на търговското предприятие на „КОСТЕНЕЦ – ХХИ“ АД с пореден номер 007, вписан под № 20180521165133 по партидата на заявителя в ТРРЮЛНЦ.

Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно. Излагат съображения, че за банката е налице правен интерес от участие в съдебното производство по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация, доколкото заличаването на вписания особен залог на търговското предприятие накърнява правата й като заложен кредитор. С оглед на това твърдят наличие на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решението на СОС, поради нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 8, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да остави без разглеждане като недопустима молбата за отмяна, съставът на ВКС е приел, че банката не е трето лице, легитимирано да иска отмяна на решение, постановено в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Изложил е съображения, че единствено „КОСТЕНЕЦ – ХХИ“ АД като заявител по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ има качеството жалбоподател в производството по т. д. № 193/2021 г. на Софийски окръжен съд. „КТБ“ АД /н./ не участва по изрична разпоредба на закона, съответно решението на СОС не го обвързва. Изтъкнал е, че разпоредбата на чл. 304 ГПК е приложима само спрямо лица, които се явяват необходими другари в процеса, каквито не са „КОСТЕНЕЦ – ХХИ“ АД и „КТБ“ АД /н./.

Определението е правилно.

Съгласно т. 2 на ППВС № 2/29.09.1977 г. на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението е разяснено, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради което не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. В съобразителната част по т. 3 и т. 6 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Разяснено е, че отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, като тази нейна цел определя и приложимото поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления – влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. В мотивите на Тълкувателно решение № 6/20.05.2022 г. по тълк. д. № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правното естество на отмяната, чиято правна уредба в сега действащия ГПК не е променена, обуславя приложението на тълкувателния подход, използван в т. 2 на ППВС № 2/29.09.1977 г., препотвърден и в Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно който отмяната има за цел преодоляване на неправилно формирана сила на пресъдено нещо на съдебен акт, когато пораждането й е резултат на основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК и възстановяване висящността на исковото производство. Тази цел определя приложимостта на отмяната като извънреден способ за контрол по отношение на конкретни актове. От изложеното следва, че приложното поле на отмяната включва съдебни актове, характеризиращи се с конкретен правен ефект – сила на пресъдено нещо в трите му проявления /правоустановяващо, праворегулиращо и преклудиращо/. Следователно, за да бъдат относими към разглежданото производство, актовете трябва да бъдат постановени от съд, в правораздавателно производство и да пораждат сила на пресъдено нещо.

В случая решението, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1 ГПК е постановено в охранително производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Същото не попада в обхвата на актовете, подлежащи на извънинстанционен контрол, тъй като не разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. С решението, постановено в охранителното регистърно производство, не се дава защита – санкция по повод нарушени материални права, а се цели известяване на възникналите и подлежащи на вписване по партидата на търговеца в търговския регистър промени /обстоятелства/. Отделно, едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ изключва и процесуалната легитимация на молител, различен от заявителя в регистърното производство. Поради което не би могло да се приеме, че е налице и хипотезата на чл. 304 ГПК, регламентираща правото на отмяна за трето лице, спрямо което решението има сила, независимо че не е било страна по делото.

С оглед на изложеното съставът на ВКС, I т. о. е достигнал до законосъобразен извод за недопустимост на молбата за отмяна, поради което атакуваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50235/30.11.2022 г. по т. д. № 1325/2022 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I т. о..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: