Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 ГПК,

Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 123 / 21.06.2013 год. по ч. т.д.№ 194 / 2013 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение № 188 / 09.04.2013 год. по т. д.№ 345 / 2012 год. на Окръжен съд Русе, с което е отменено решение на събрание на кредиторите на дружеството в несъстоятелност, състояло се на 25.09.2012 год. и със следното съдържание: „ Да не се провежда събрание на кредиторите по обявения дневен ред по чл. 677 т. 8 ТЗ, докато не се реши въпроса с внесените два оздравителни плана - допускане до разглеждане, респ. приемане „, Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че частната жалба срещу постановеното от съда по несъстоятелността определение по реда на чл. 679 ал. 4 ТЗ е недопустима, изразявайки несъгласие с формираната по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК от Върховен касационен съд, задължителна съдебна практика по въпроса, в унисон с която е атакуваното определение, цитиращо част от същата, Жалбоподателят намира, че се касае за неправилна тълкувателна техника на чл. 613а ТЗ, разпоредбата на ал. 3 от който, според него, предвижда обжалваемост на всички постановявани в производството по несъстоятелност актове, но до ниво апелативен съд, за разлика от обжалваемостта на посочените в ал. 1 актове - обжалваеми по общия ред, съответно подлежащи и на касационен контрол, Цитира казуална съдебна практика в подкрепа на извода си - опр. № 707 / 27.03.2012 год. по ч. т.д.№ 884/2012 год. на САС ТО, VІ състав, Препращането към общите правила на въззивното производство, според страната, се отнася до предметния обхват / чл. 258 ГПК /, сроковете на въззивното обжалване / чл. 259 ГПК /, съдържанието на въззивната жалба и приложенията към нея / чл. 260 – 261 ГПК /, като в този смисъл поддържа теза за буквално препращане от законодателя към глава ХХ – та „ Въззивно обжалване „, а не към Глава ХХІ-ва „Обжалване на определенията „.

Ответната страна - [фирма] - оспорва основателността на частната жалба, с доводи основани на последователната и непротиворечива актуална практика на ВКС по приложението на чл. 613 ал. 3 ТЗ, Излага и историческо тълкуване на нормата на чл. 613а ТЗ, съответно съображения за преодоляване на неточността в предходната й редакция, с диференцирано понастоящем препращане към съответния ред за обжалване, в съответствие с вида на атакувания акт - по реда на Глава ХХ-та, ако е решение, съответно - на Глава ХХІ - ако е определение, какъвто е процесния случай, Споделя изводите на въззивния съд, че определението по чл. 679 ал. 4 ТЗ не е преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона, поради което не е налице предпоставка, съгласно чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, за неговата обжалваемост,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване, на основание чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 ГПК съдебен акт.

Частната жалба е несъстоятелна.

Настоящият състав изцяло споделя изложените от въззивния съд доводи, че под „ съответния ред„, по смисъла на чл. 613а ал. 3 ТЗ, за определенията на съда по несъстоятелността законодателят е визирал реда за обжалване на Глава ХХІ ГПК, съответно предпоставките за обжалваемост, съгласно чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, които по отношение на определението на съда по несъстоятелността по чл. 679 ал. 4 ТЗ / отмяна решение на събрание на кредиторите / не са налице: същото не е преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност, както и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона, Към този извод, вкл. оборване тезата на жалбоподателя, навежда предложеното от ответната страна историческо тълкуване на нормата на чл. 613а ал. 3 ТЗ / сравнение на предходна и настояща редакции / във връзка с буквалното тълкуване на разпоредбата, което не въвежда изключения от приложимите към обжалването на съответния вид акт и формиращи реда за обжалването му правила, към които препраща, съответно за обжалване на определения - Глава ХХІ ГПК, в нейната цялост, без изключване предпоставките на обжалваемостта, съгласно чл. 274 ал. 1 ГПК, Липсва логично основание или залегнало в друга законова норма изрично такова, за прилагане на препращането ограничително, вкл. с оглед спецификата на производството по несъстоятелност. И в същото, обжалваемостта се урежда в съответствие с необходимостта от защита, предпоставена от закона в конкретните две хипотези - преграждащ за развитието на производството ефект или изрична обжалваемост, предвид изначално преценена от законодателя значимост на правния резултат. Настоящият състав не намира основание за разширяване принципите на защитата само и единствено с оглед постановяване на акта в производство по несъстоятелност, Напротив, ограничаването на обжалването на определенията на съда по несъстоятелността и при предпоставките на чл. 274 ал. 1 ГПК, до обжалваемост само на апелативен съд, предпоставя извод за лимитиране правата на страните, за сметка на бързината на производството, предвид целта му,

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 123 / 21.06.2013 год. по ч. т.д.№ 194 / 2013 год. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: