Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Д., постъпила на 17.11.2017г срещу решение №6731 от 09.10.2017г по гр. д № 5714/2017г на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20510 от 09.06.2009г на Софийски районен съд. Отхвърлен е иск на касатора проф. С. С. Д. срещу У. [населено място] за признаване за незаконно нейното уволнение от ректора на ответния университет на основание чл. 325, ал. 1 т. 10, за незаконно поради неизпълнението на условието по чл. 325, ал. 1 т. 10 предл. второ КТ да е взето валидно решение съгласно §11 от ПЗР на ЗВО по предложението за продължаване на трудовото правоотношение в катедра „Регионално развитие”, У..

Въззвният съд е изтъкнал безспорните обстоятелства че ищцата, която е с научно звание професор, е била назначена за преподавател –доцент в У.,като след навършване на пенсионна възраст на основание § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование, трудовият й договор е бил удължен за срок от една година съгласно пар. 11от ПЗР на ЗВО, считано от 09.03.2015г. до 29.03.2016г.Ищцата е подала заявление за продължаване на трудовия договор с още една година, като на заседание на катедра „Регионално развитие“ е обективирано решение по протокол № 6 от 21 декември 2015г. да не се дава съгласие по § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗВО и чл. 71а от Правилника за дейността на У.. За взетото решение е уведомен ректорът на У., който със заповед № ЧР-758/21.03.2016г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е прекратил трудовото правоотношение, считано от 29.03.2016г. По реда на чл. 17, ал. 2 ГПК и предвид твърденията на ищцата въззивният съд е изтъкнал, че взетото решение е нищожно, тъй като органът, който е взел решението не представлява „катедра” съгласно чл. 26д от Закона за висшето образование. Катедрата трябва да има минимум 7 членен академичен състав на основен трудов договор, а към момента на вземане на решението едва шестима от посочените в списъчния състав са отговаряли на изискването.Нищожното решение обаче не е довело съдилищата до извод за незаконосъобразност на уволнението, тъй като решението не е елемент от фактическия състав на упражненото от работодателя право, и съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ този фактически състав се състои от:1/ трудовото правоотношение между страните по делото; 2/ ищцата да е навършила 65 годишна възраст и да притежава научно звание професор или доцент и 3/ че не е налице хипотезата на § 11 от ПЗР на ЗВО. От изложената фактическа обстановка въззивният съд е заключил, че наличието на първите две предпоставки е безспорно, а спорът е съсредоточен по отношение на третата, която също не е налице,

По отношение на постъпилата касационна жалба, съгласно §74 от ПЗР на ЗИДГП,е приложим чл. 280 ГПК (изм. ДВ бр. 86/2017г).

В касационната жалба се поддържа, че след като ректорът е основал заповедта си на нищожното решение, тя е незаконосъобразна. Производството по §11 от ПЗР на ЗВО е започнало по молба на хабилитираното лице не е приключило с валидно решение на академичния съвет, поради което работодателят няма право да прекрати трудовия договор. Ректорът е длъжен да приложи §11 от ПЗР на ЗВО, да предложи продължаване на ТПО, след като е предложил договори на лица с по - ниска или без научна степен. В приложеното към жалбата изложение, макар защитата да се придържа към старата редакция на чл. 280 ГПК която неправилно счита за действаща, сочи като основание за допускане на касационно обжалване приложното поле чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (в редакция изм. ДВ бр. 86/2017г). Изтъква противоречие с нормите на европейското право и противоречие с решение на СЕС от 18.11.2010г по дело С-250/09 и С-268/09.Сочи се и основанието чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по въпросите:

- При установена нищожност на взето на заседание на мнима катедра „Регионално развитие” в У., решение за недаване на съгласие за продължаване на трудовия договор, следва ли да се приеме за незаконосъобразна и процедурата по предратяване на трудовото правоотношение след като заповедта за прекратяването му е мотивирана именно с издаденото нищожно решение. Нищожността е установена чрез косвен съдебен контрол

- Длъжен ли е ректорът на университета да приложи §11 от ПЗР на ЗВО и да предложи продължаване на трудовия договор на преподавател с най - висока квалификация, притежаващ най - висока научна степен и научно звание, при условие че е предложил договори на лица с по - ниска или без научна степен и какво е значението на предвидения в §11 от ПЗР на ЗВО административен акт с трудово - правни последици, за продължаването на договора с хабилитирано лице.

- В противоречие с европейското законодателство ли е отказът за продължаване на трудовото правоотношение с най-квалифицирания преподавател, професор избран от ВАК, съобразно §11 от ПЗР на ЗВО, вр. със забраната за дискриминация въз основа на възраст по чл. 6, пар1 от Директива 2000/87/ЕС на Съвета от 27.11.2000г.

- Работодателят/ректор на публично тяло/университет явява ли се с пълна дискреционна самостоятелност, подчинен само на лични интереси и частна своя преценка, или е подчинен на по - висша воля на обществото, която е обществото да получи възможно най-доброто, в случая преподаване от най - квалифицирания преподавател, с най - висок ранг и научна степен.

Поддържа се основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК тъй като действието в обществен интересдерогира противоречащите правни норми. Съображения са изложени и в касационната жалба,

В отговор ответникът У. изтъква липсата на конкретни основания за допускане на жалбата до обжалване Липсва противоречие, както и обосновка на основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване,

Въпросът какво значение ще има валидността на решението на орган по §11 от ПЗР на ЗВО - катедрен съвет, като условие за законосъобразното упражняване на правомощието на ректора на университета по чл. 328, ал. 1 т. 10, предл. второ КТ не е решаващ за изхода на трудовия спор по настоящето дело, при положение че взетото невалидно решение в случая е отрицателно по отношение продължаването на трудовия договор с конкретния преподавател, навършил пенсионна възраст.Няма законова презумпция или правен принцип, койтопри изключване правното действие на нищожното решение на катедрен съвет по §11 от ПЗР на Закона за висшето образование, с което решение не се дава съгласие за продължаване на трудовия договор на професор, доцент или доктор на науките навършил пенсионна възраст, да се предпостави наличие на действително решениес предложение за удължаване на трудовия му договор, каквото по същество не е взето и не е налице. Невалидият акт не произвежда правни последици което означава, че не може да бъде заместен по право с валиден такъв.Правомощието на работодателя спрямо навършило пенсионна възраст хабилитирано лице по чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ е ограничено(като изключение) единствено от изискването да се съобрази възможността за последващ срочен договор, ако по предложение на катедрения съвет има решение за продължаване на трудовата заетост, без в закона да има изискване решението на съответното академично тяло да е предпоставка при прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ, или да обвързва работодателя Целта на тази уредба не означава дискриминация в областта на заетостта, не е в стълкновение чл. 6, пар. 1 от Директива 2000/87/ЕС на Съвета от 27.11.2000г и не е в противоречие с цитираното решение на СЕС от 18.11.2010г по дело С-250/09 и С-268/09, в което решение въпросът за значението на изхождащо предложение или решение на академичен съвет не е засяган.

Въпросът „длъжен ли е ректорът на университета да приложи §11 от ПЗР на ЗВО и да предложи продължаване на трудовия договор на преподавател”е некоректно поставен, Съгласно закона предложението по §11 от ПЗР на ЗВО е на катедрения съвет и съвета на основното звено и/ или филиала, след решение на академичния съвет, а не на ректора, Ректорът на университета е длъжен да упражнява правата на работодателя законосъобразно и добросъвестно-съгласно водещия принцип в чл. 8 КТ, като в тези изисквания е концентриран и обществения интерес, а дискреционната самостоятелност на упражняващия правото по чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ работодател не е израз на лични интереси и частна преценка, както е постулирано в четвъртия формулиран в изложението въпрос. На този въпрос отговор е даден съобразно установената практика на ВКС, цитирана от въззивния съд в решението,

Не е налице противоречие на въззивното решение с решение на СЕС от 18.11.2010г по дело С-250/09 и С-268/09 по формулираните въпроси, Според решението на СЕС, релевантната правна уредба във вътрешното ни право при пенсиониране на хабилитирани лица не се основава само на определената възраст (т. 54), както и следва.При възрастта на ищцата в конкретния случай и предвид определения праг от над 65 години като висок, мярката прекратяване на трудовите отношения с професор, при преценяване условията за продължаване на срочен трудов договор до 68 годишна възраст и при положение, че вътрешноправната уредба и реда за сключване на тези договори са съвместими с Директива 2000/78 на ЕС (т. 57, т. 60-66 от решението на СЕС) прилагането на закона не може да бъде разглеждано като дискриминационно увреждаща мярка и нарушение на общностното право, каквато е тезата в изложението.

Другия довод на защитата за наличие на противоречие, развит в касационната жалба, също е неоснователен.Противоречие с цитираното решение не би могло да има по въпроса как националният съд компетентно да прилага националните закони, съобразявайки целта им.

По въпроса относно преценката за съответствието на § 11 ПЗР ЗВО с чл. 6, § 1 Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, правомощията на работодателя при прилагане на конкретното уволнително основание и проверката на съда за неговата законосъобразност, е налице и практика на ВКС по чл. 290 ГПК (реш. №115/2013г гр. д. № 626 по описа за 2012 година ІV г. о и реш.№ 665/2010г по гр. д № 242/2009г І. г. о ), с която практика въззивното решение е съобразено в решаваща за изхода на спора насока, С § 11 ПЗР ЗВО е дадена възможност за удължаване на трудовите договори с хабилитирани лица, заемащи длъжността „професор” за срок не повече от три години след навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.Разпоредбата, уреждаща по този начин изключения от правилото, че с навършването на определена възраст на заетите по трудово правоотношение лица работодателят има правото, като в редица случаи и задължението да прекрати правоотношението, не се явява в противоречие с Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27.11.2000г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, доколкото с нея се преследват законосъобразни цели, каквито са осигуряване на качествено образование и оптимално разпределяне на професорските длъжности между поколенията.Поради това не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по поставените въпроси, във връзка с които от касатора не са посочени съображения и обосновка в изложението.

Претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение е по трудов спор и следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 200 лева

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №6731 от 09.10.2017г по гр. д № 5714/2017г на Софийски градски съд

Осъжда С. С. Д. да заплати на „У.“ сумата 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.