ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 472

София, 28.05.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 253 по описа за 2018г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. С. М. от [населено място] чрез пълномощника й С. С.М., приподписана от адвокат Л.М., срещу въззивното решение на СГС от 25.Х.2017г. по гр. д. № 13684/2016г.

Ответникът по жалбата [фирма] София в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК чрез адвокат Р.А. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобръзи следното:

С атакуваното решение СГС след връщането на делото от ВКС с решение по гр. д. № 502/2016г. е потвърдил решението на СРС от 17.VІІ.2015г. по гр. д. № 12374/2014г., с което са отхвърлени предявените от Г. М. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 – 3 КТ.

Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „Специалист бизнес услуги и контролинг безрецептурни продукти” поради съкращение в щата със заповед № 3/15.І.2014г., връчена на същата дата, считано от 16.І.2014г., е законно.

По твърдението за неспазване закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ е прието за установено въз основа на служебно назначена /с оглед противоречивите данни в медицинските документи, тежестта на ищеца да установи безспорно, че е страдал...