Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Т. К. - срещу решение №.477/21.04.17 по г. д.№.459/17 на Окръжен съд Пловдив, 7с. – с което е потвърдено решение №.77/9.01.17 по г. д.№.1611/16 по описа на Районен съд Пловдив, 8с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно осонвание чл. 200 КТ като погасен по давност.

Ответната стара [фирма] оспорва жалбата.

С определение №.55/24.01.2018 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса кога вземането за обезщетение от професионално заболяване става изискуемо – от влизане в сила на ЕР ТЕЛК или от издаванеот му, независимо от обжалването му.

С атакуваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 200 КТ за погасен по давност. Приел е, че между страните няма спор, че са били обвързани от трудово правоотношение за периода 1.07.07-13.02.14, като с ЕР ТЕЛК №.0598/28.02.12 на ищцата е признато професионално заболяване „вегетативна полиневропатия на горни крайници, втори стадий” с дата на инвалидизация 28.02.12. По спорния въпрос откога следва да се отброява тригодишния давностен срок по смисъла на чл. 358 ал. 1 т. 3 КТ е приел, че това е момента, от който вземането е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Посочил е, че в случая вземането за обезщетение от причинена трайно намалена работоспособност вследствие на професионално заболяване може да бъде упражнено след признаване професионалния характер на заболяването в експертното решение на ТЕЛК; съобразно чл. 112 ал. 9 Закона за здравето обжалването на ЕР за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им; доколкото същите продлежат на предварително изпълнение, то и отброяването на давността ще започва от датата на постановеното ЕР на ТЕЛК, а не от датата, на която същото окончателно се е стабилизирало. В настоящия случай ЕР №.0598, с което първоначално на ищцата е призната трайно намалена трудоспособност в резултат на професионално заболяване, е постановено на 28.02.12, а исковата молба, сезираща съда с претенцията по чл. 200 КТ, е депозирана на 10.02.16 – т. е. след изтичане на тригодишния давностен срок. Поради това предявената претенция е отхвърлена като погасена по давност.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

По въпроса е налице практика на ВКС, в това число задължителна /реш.№.202/20.04.11 по г. д.№.1635/10, ІV ГО, реш.№.2/25.02.15 по г. д. №.2402/14, ІІІ ГО, реш.№.119/12.07.13 по г. д.№.675/12, ІV ГО – която настоящият състав изцяло споделя/, съгласно която влязлото в сила решение на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване, е юридически факт, който е част от състава, водещ до възникване на правото на обезщетяване на вреди по чл. 200 ал. 1 КТ. При това положение вземането за плащане на обезщетение от професионално заболяване става изискуемо от момента на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК, с което се признава наличието на такова професионално заболяване.

По основателността на касационната жалба:

По делото няма спор, че

- ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „работник сглобяване на детайли” и „машинен оператор”;

- с протокол №.05/19.12.11 и допълнение от 9.07.12 на НОИ Р. П. за извършено проучване на професионална болест е установено наличие на болест от статично физическо усилие и динамична физическа работа, с клинични прояви, предизвикани от въздейстивето на вредния фактор - „вегетативна полиневропатия за горни крайници”;

- с ЕР ТЕЛК №.0598/28.02.12 това заболяване е признато за професионално и е определена 40% Т.;

- с ЕР №.0280/10.05.12 Н. отменя ЕР ТЕЛК №.0598/28.02.12 и връща за ново освидетелстване на ТЕЛК;

- с ЕР ТЕЛК №.2239//18.09.12 е определена Т. 62% и не се приема причинна връзка/професионално заболяване на вегетосъдови промени на горни крайници;

- с ЕР Н. №.0264/045/29.03.13 е отменено ЕР ТЕЛК №.2239//18.09.12 и е определен нов процент Т. 66%, като се изключва наличието на заболяване „полиневропатия” и професионалния характер на което и да е от заболяванията на лицето;

- с реш.№.6342/24.10.14 по а. д.№.5010/13 на АССГ ЕР Н. №.0264/045/29.03.13 е отменено по жалба на ищцата и преписката е върната на Н. за ново произнасяне /съдът е прил, че Т. е неправилно определена, а отделно от това е налице професионален характер на заболяването полиневропатия/; с окончателно реш.№.6492/3.06.15 по а. д.№.15454/14 на ВАС решението на АССГ е потвърдено;

- с ЕР Н. №.0536/074/15.07.15, в съответствие със съдебните решения, е определена 74% Т. и професионален характер на заболяването „вегетативна полиневропатия на горни крайници ІІс.” с дата на инвалидизиране „28.02.12г.”; с ЕР ТЕЛК №.2964/195/25.11.15 е определена 74% Т. при преосвидетелстване и професионален характер на заболяването.

При така уставените фактически обстоятелства е видно, че професионалният характер на заболяването на ищцата „вегетативна полиневропатия на горни крайници” е признат за първи път с влязло в сила ЕР Н. №.0536/074/15.07.15 и впоследствие при преосвидетелстване с ЕР ТЕЛК №.2964/195/25.11.15. При това положение, с оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че считано от горепосочената дата през 2015г. вземането за заплащане на обезщетение по чл. 200 КТ става изискуемо и правото по чл. 200 КТ може да бъде упражнено, респективно че оттогава започва да тече 3годишната давност по чл. 358 ал. 1 т. 3 вр. с ал. 2 т. 2 КТ /независимо от момента на постановяване на ЕР ТЕЛК/. Към датата на предявяване на исковата молба на 19.02.16 тя не е изтекла – и поради това възражението на ответника за погасяване на претенцията по давност е неоснователно. Като е приел противното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение.

От друга страна неразглеждането от въззивната инстанция на предявения иск по същество, респективно необсъждането на доводите и възраженията на страните – извън това по давност - и на доказателства във връзка с тях – при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилност на обжалвания акт /на практика липсва акт по съществото на спора, който би могъл да бъде контролиран/. Съдът следва да преценява дали дадена претенция е погасена по давност единствено след като първо я разгледа по същество и установи, че тя е основателна в определен размер /неоснователната претенция не би могла да бъде погасена по даност/. Това не е направено от нито една от предходните инстанции - които, без за се произнесат по основателността на иска, са формирали извод за погасяването му по давност. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл. 293 ал. 3 ГПК на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в разглеждане на предявения иск по чл. 200 КТ по същество, в това число обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните в съответствие със задължителната практика на ВКС.

С оглед разпоредбата на чл. 294 ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 281 т. 3 ГПК и чл. 293 ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение №.477/21.04.17 по г. д.№.459/17 на Окръжен съд Пловдив, 7с.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: