№ 51
С., 08.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесети и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 2302 по описа за 2017г. на ІV г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по подадената жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Г., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение от 22.03.2017г. по в. гр. д. № 1442 по описа за 2016г. на Окръжен съд С. З. с което е отменено решение № 812 от 18.08.2016г. по гр. д.№ 33/2016г. на Районен съд С. З. в частта в която предявените от Й. Д. И., С. И. Б. и Я. И. И. искове с правно основание чл. 200 КТ са отхвърлени за сумата от 27 749.60лв. до 70 000лв., както и в частта за разноските и вместо това е постановено друго, с което е осъден [фирма] да им заплати допълнително сумите от по 42 250.40лв. за всяка една от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща И. Н. И., в резултат на претърпяна от него на 3.12.2014г. трудова злополука, ведно със законната лихва считано от 3.12.2014г., потвърдил е решението в останалата част и е присъдил разноски.
Касационното обжалване е допуснато по въпрос относно предпоставките, при които се приема, че пострадалият е действал при груба небрежност под формата на самонадеяност, по който е констатирано противоречие с решение № 79 от 27.02.2012г. по в. г.д.№ 673/2011г. на ІV г. о. на ВКС. Искането на касатора е за отмяна на постановения акт в обжалваната част, с която за всяка от ищците е присъдена сума над 27 749.60лв. до 70 000лв. и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на исковете в посочения размер. В съдебно заседание, процесуалният му представител, изразява становището си, че работникът е действал при груба небрежност, поради което отговорността на работодателят следва да се намали с 50 %, което да рефлектира върху дължимия размер на обезщетение. Претендира направените разноски.
Становището, изразено в съдебно заседание от процесуалния представител на ответната страна, е за неоснователност на подадената жалба. Като счита, че поведението на работника е добросъвестно, предприето в интерес на работодателя и в съответствие с установените правила, като работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, желае постановеният въззивен акт да бъде потвърден. Представя писмени бележки и претендира направените по делото разноски, съгласно приложен списък.
Върховен касационен съд, състав на ІІІ г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното:
Съдържанието на понятието груба небрежност при трудова злополука, поради липса на легална дефиниция, многократно е разяснявано в практиката. Съгласно решение № 79 от 27.02.2012г. по в. г.д.№ 673/2011г. на ІV г. о. на ВКС – то е налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Единна е практиката и относно изходната позиция, че „не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка”/решения № 977 от 14.01.2010г. по в. г.д.№ 298/2009г. на ІV г. о./ Пострадалият следва да е допринесъл за трудовата злополука, но вината му не може да се предполага. Доказателствената тежест за предпоставките на чл. 201 ал. 2 КТ е на работодателя /решение № 62 от 24.02.2015г. по в. г.д.№ 2798/2014г. на ІV г. о./ Небрежността в гражданското право е неполагане на грижа според един абстрактен модел – поведението на определена група лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й /решение № 348 от 11.10.2011г. по в. г.д.№ 387/2010г. на ІV г. о./ Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В хипотезата, при която работодателят е нарушил правила за безопасност на труда и работникът е допринесъл за настъпване на злополуката, работодателят отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с виновното му поведение, но не и за тези, които са последица от поведението на увредения /ТР №88 от 12.09.1962г. на ОСГК, решения № 302 от 7.10.2013г. по в. г.д.№ 3248/2013г. на ІV г. о., № 202 от 12.12.2014г. по в. г.д.№ 1298/2014г. на ІІІ г. о./ Във всички случаи преценката за наличието на груба небрежност е конкретна и зависи от установените факти по делото /решение № 194 от 21.06.2011г. по гр. д.№ 1248/2010г. на ІІІ г. о./
В случая конкретните факти по делото са следните:
Ищците са наследници /съпруга и дъщери/ на И. Н. И., починал в резултат на настъпила на 3.12.2014г. трудова злополука /вж. разпореждане № 170 от 15.12.2014г. на ТП НОИ Стара З./. Той е работил по трудов договор с [фирма], считано от 10.08.1999г. на длъжността „механик, земеделски машини”. Съгласно длъжностната характеристика, едно от основните му задължения е било да „извършва ремонт, регулировка и поддържане на машините, в това число трактори, автомобили, лекотоварна техника и т. н.”/т. 5/ и извършване на ремонт и гаранционно обслужване /т. 10/. На 3.12.2014г. е бил на работа, редовна смяна и възложената му задача е била – анализ състоянието на диференциала и ремонт на крайна предавка на трактор Р. master 220, находящ се в сервизното хале, в който смисъл са показанията на свидетеля Г., началник-сервиз в [фирма], пряк началник на пострадалия. Същият установява, че на И. не е поставяна задача да източва вода от гумите на друг трактор/„Л.”/, който се е намирал извън сервизното хале, приготвен за предаване на собствениците му. Не са спори, че на посочената дата, преди обяд, И. е бил сам в сервиза /останалите са били на обучение/. През обедната почивка, е дошъл свидетелят Ж., който като млад и новоназначен работник, е бил разпределен на обучение при опитният И.. Около 12.30ч. свидетелят видял, че от предна гума на трактора „Л.”,/който се е намирал извън халето/, „свисти въздух и хвърчи вода”, защото И. е поставил уред за помпане на гуми и източване на вода от същия. И. извикал Ж. да завие игличката на едната гума и да я напомпи. После се е качил в трактора и го е обърнал „със задните гуми към сервизното помещение”. Помолил свидетеля Ж. да развие игличката на винтила на задната дясна гума, след което „започнала да хвърчи вода”. И. изпратил Ж. вътре „да подрежда сандъците”, а той останал вън. След това двамата влезли вътре, говорили си, правили проверки в Интернет, а после - И. излязъл за да провери „докъде е стигнало източването на водата от гумата”. Малко след това Ж. чул силен гръм, разхвърчали се части от вратата и видял И. да лежи в сервизното помещение. Според свидетеля – [фирма] не разполага със собствени уреди за източване на вода и не се занимава с подобна дейност. Не се спори по делото, че използваният от И. уред е бил на собственика на трактора, от чийто гуми е източвал вода. /Гумите на трактора са били пълни с вода за осигуряване на по-голямо сцепление с почвата/.
Злополуката е настъпила в резултат на образувала се ударна въздушна вълна, вследствие разкъсване на задната дясна гума на трактора. /С източването на водата, влиза и въздух, който – чрез налягане - изпомпва водата, която излиза от другия край/. Вълната е била със скорост и налягане с такива параметри, че действа като твърд тъп предмет, с голяма сила, на голяма площ. Тя е причинила на 62-годишиният пострадал комбинирана шийна, гръдна и коремна травма, като смъртта е била неизбежна, настъпила е бързо и според медицинската експертиза, е в резултат на гръдна травма и контузия на сърцето.
Ищците са предявили три обективно съединени иска за по 70 000лв., представляващи разлика между претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 102 250лв. и полученото застрахователно обезщетение от 32 250лв. С гласни доказателства са установили, че за всяка една от тях, загубата на най-близкия им човек /съответно съпруги и баща/ е с изключителна тежест. Той е бил сърцат човек, помагащ и грижещ се /морално, финансово, човешки/ за всички, поради което след неговата смърт, която е настъпила неочаквано и внезапно, емоционалната травма за тях е била шокираща, загубата – несравнима и неприжалима, а трагичните последици – с дълга продължителност. Случилото се, се е отразило негативно на психиката им и изцяло е променило живота им, особено на съпругата на пострадалия, която е останала сама, без опора и подкрепа, особено с оглед нейното тежко здравословно състояние. Съобразявайки, тези обстоятелства, за разлика от първоинстанционният съд, който е уважил иска до 27 749.60лв., приемайки, че пострадалият е допуснал груба небрежност, въззивният съд е присъдил цялата претендирана сума от 70 000лв., приемайки, че пострадалият е осъществил действията по източване на водата от гумите на трактор „Л.” в интерес и в защита на доброто име на работодателя, първо защото е искал гумите да са в състояние, позволяващо правилното съхранение на трактора, без да се стигне до увреждане /при евентуално замръзване на водата/ и второ за да бъде опазено повереното в сервиза имущество. Съдът е приел, че тъй като работодателят не е забранил изрично извършването на посочената дейност и не е извършил инструктаж на работника, последният не е имало как да предположи, че предприемайки действия по източване на водата и помпене на гумите с въздух на процесния трактор, може да причини настъпването на тежък вредоносен резултат. Той е бил добър механик, на когото често се е налагало да извършва действия по помпене на гуми на служебните автомобили. Не е бил длъжен и не е можел да предвиди, че при една отворена система, каквато се създава с източването на водата, с три отвора, би могло да се стигне до запушване или до пренапомпване на гумата с въздух и до нейното пръскане, което да доведе до смърт. Въз основа на това, въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, мотивирайки се с липса на ангажирани от работодателя доказателства за това, че работникът е извършил работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни технологични правила за безопасност /т. е. не е съзнавал настъпването на вредоносните последици, за да се надява, че ще ги предотврати, поради което е ирелевантно, че е допуснал нарушение на правилата за безопасност/.
Имайки пред вид даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване и установените по делото обстоятелства, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен в частта досежно изложените правни изводи относно „грубата небрежност” по чл. 201 ал. 2 КТ, съответно относно размера на дължимото обезщетение. В случая, пострадалият И. е допринесъл за настъпване на злополуката, след като – по собствена инициатива, без да му е възложено, докато е бил сам, е започнал работа по източване на водата от гумите на вече ремонтирана машина, към която [фирма] не е имало ангажимент /машината е била с приключени сервизни документи от 5.11.2014г. и карта по реализация № 6468 от 5.11.2014г./, използвайки уред, който не е собствен на [фирма], а на трето лице /на [фирма], който е собственик на трактора Л./, който уред самостоятелно е взел от кабината на трактора, като е знаел, че към [фирма] не е имало официално искане, от третото лице, за източване на водата от гумите, излизайки от определеното му работно място /злополуката е настъпила извън сервизното хале, където пострадалият е следвало да изпълнява възложената му от работодателя задача – анализ състоянието на диференциала и ремонт на крайна предавка на съвсем друг трактор - Р. master 220/. След като е предприел работа, която не му е възложена, без да информира работодателя си, при това е предприел работа, която е знаел, че по принцип дружеството не извършва /вж. в този смисъл показанията на непосредствения ръководител на И. -свидетеля Г./, и за която именно поради причина, че не се извършва, той не е преминал инструктаж за безопасност и е започнал работата по източването на гумите с уред, който освен че не е притежавал специален манометър за контролирано напомпване, още е знаел, че не е на работодателя, защото го е взел от вече ремонтирания трактор /т. е. уредът не е бил при останалите, собственост на работодателя/, следва извод, че той е действал самонадеяно, със съзнание и възможност да предвиди настъпването на неблагоприятните последици, за които се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Съществено е и обстоятелството, че пострадалият е работник, работещ в ответното дружество от 1999г., в продължение на петнадесет години /т. е. много добре е бил запознат с работата, която дружеството извършва и с начина, по който се работи/ и в случая - сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, като – видно от свидетелските показания е бил един от най-опитните, с безупречна репутация, отличен професионалист, на когото е поверявано обучението на новопостъпилите работници. С оглед изложеното, при съобразяване на изложените обстоятелства, баланс на вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението на пострадалия, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи 50% съпричиняване, с който да се намали размера на полагащото се обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответната страна, че поведението на работника е добросъвестно, предприето в интерес на работодателя и че злополуката е резултат от неосигурени от работодателя безопасни условия на труд. Не действа в интерес на работодателя работник, който изпълнява дейност, която не му е възложена, дейност която по принцип работодателя не изпълнява и дейност, за която работодателят – именно защото не изпълнява и няма как за предполага, че работник може да реши да осъществява – не е провел инструктаж за безопасност. В този смисъл не може да бъде съобразено заключението на първата техническа експертиза, от 27.04.2016г., изготвено от вещи лица, който при работата си по него са се ръководили /както обясняват при изслушването им в съдебно заседание на 10.05.2016г. при отговор на въпроса „Дали са допуснати груби нарушения на трудовата дисциплина от работника”/ от убеждението си, че „работата по източване на водата по гумите е била възложена на И.”, а убеждението им е „на базата на психологията на всеки български работник, че не поема самоинициатива”. Имайки пред вид, че вещите лица не се назначават за изразяване на собствени преценки, а за установяване на обстоятелства, за които съдът не разполага със знания /защото правните изводи се правят от съда/ и обстоятелството, че убеждението на вещите лица е в противоречие със събраните по делото доказателства, които единно и непротиворечиво сочат на обратния извод, че на И. не е била възложена работа по източване на водата по гумите, настоящият съдебен състав, при наличие на две заключения, възприема в частта му относно наличието на допуснати нарушения на трудовата дисциплина от работника, това на повторната експертиза от 26.05.2016г.
Относно втората част /за допуснатите от работодателя пропуски при осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд/, заключенията и на двете експертизи са единни. Допуснати са две нарушения на Наредба № 3 от 14.05.1996г. – на чл. 10, защото началният инструктаж на И., вместо при назначаване на работа на 10.08.1999г., е проведен на 6.01.2000г. и на чл. 13, защото не е ясно периодичният инструктаж на какви теми е провеждан /отделно е сгрешено името на И. на проведения инструктаж на 3.06.2014г./, както и на чл. 26 ал. 2 т. 1 ЗЗБУТ, тъй като работодателят е приел, че в [фирма] няма работни места с риск за опасна работа и не е установено да са проведени обучения по безопасност на труда за повишаване на практическите навици и теоретичните навици на работниците. Тази относително невисоката тежест на допуснатите от работодателя пропуски при осигуряване на ЗБУТ на работните места /първоначалният инструктаж на И. е проведен не веднага след постъпването му на работа, а пет месеца по-късно и не са провеждани обучения/, следва да бъде съобразена с оглед цитираната съдебна практика, съгласно която в хипотезата, при която работодателят е нарушил правила за безопасност на труда и работникът е допринесъл за настъпване на злополуката, работодателят отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с виновното му поведение, но не и за тези, които са последица от поведението на увредения. Имайки пред вид това и установените по делото причинени на ищците значителни по тежест неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира за справедлив претендираният от ищците размер на обезщетение за всеки един от тях от по 102 250лв., който следва да бъде намален с полученото застрахователно обезщетение от 32 250лв. Така получената разлика от 70 000лв., следва да бъде намалена с приетия процент съпричиняване и на ищците да се присъди сумата от по 35 000лв. Поради несъвпадане на крайния извод с този на въззивния съд, постановеният акт следва да бъде частично отменен и вместо това постановен нов с присъждане на посочените обезщетения.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение от 22.03.2017г. по в. гр. д. № 1442 по описа за 2016г. на Окръжен съд С. З. в частта, с която е отменено решение № 812 от 18.08.2016г. по гр. д.№ 33/2016г. на Районен съд С. З. в частта в която предявените от Й. Д. И., С. И. Б. и Я. И. И. искове с правно основание чл. 200 КТ са отхвърлени за сумата над 27 749.60лв. до 35 000лв. и [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], представлявано от управителя Г. е осъден да заплати на всяка една от Й. Д. И., С. И. Б. и Я. И. И. сума от по над 27 749.60лв. до 35 000лв., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на И. Н. И., в резултат на претърпяна от него на 3.12.2014г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 3.12.2014г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ от Й. Д. И., С. И. Б. и Я. И. И. против О.”О. [населено място] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], представлявано от управителя Г. за заплащане на сумата от по над 35 000лв. до 70 000лв. за всеки един от Й. Д. И., С. И. Б. и Я. И. И..
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение от 22.03.2017г. по в. гр. д. № 1442 по описа за 2016г. на Окръжен съд С. З. в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.