О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 20

София, 26.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д.№6783 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] и от Х. А. С. за отмяна на влязлото в сила решение №1596/07.10.13г. по в. гр. д.№2662/13г. на Пловдивския окръжен съд, с което молителите са били осъдени да заплатят солидарно на Т. С. Т. сумата от 4440лв. - обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ за недопускане до работа за периода 08.11.11г. – 08.10.12г.

Молителите считат, че е налице ново писмено доказателство по смисъла на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК, което е от значение за правилното разрешаване на трудовия спор по чл. 225, ал. 3 КТ. Това е решение №443/04.03.13г. по гр. д.№3928/13г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №4326/13г. по гр. д.№4523/13г. на Пловдивския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Т. С. Т. срещу [фирма], представлявано от Х. А. С., искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване незаконността на уволнението на Т. Т. от ответното дружество, извършено със заповед от 11.11.2011г. и за възстановяването и на работа.

По делото възникват два въпроса – за правната квалификация на молбата за отмяна и за спазването на срока за подаването и. Тези въпроси са свързани с т. 5 и т. 9 по тълкувателно дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, по което не е постановено решение. Ето...