Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. Д. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 147/2022

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. М., подадена чрез особен представител адвокат М. М. срещу решение № 383 от 15.11.2021 г. по адм. дело № 404/ 2020 г. на Административен съд – Враца.

Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът-директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен Институт - гр. Враца чрез юрисконсулт Ц. Ц. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 383 от 15.11.2021г. по адм. дело № 404/2020г. Административен съд–Враца е отхвърлил жалбата на В. М. срещу решение № Ц1012-06-40-2/04.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № Ц1012-06-40/09.07.2020 г. против разпореждане № [ЕГН]/07.05.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложени са мотиви, че жалбоподателя няма качеството на осигурено лица по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО вр. чл.10 ал.1 КСО, поради което правилно административният орган не е зачел осигурителен стаж считано от 01.02.2019 г. – 30.06.2019 г. Решението е правилно.

От доказателствата по делото се установява, че с разпореждане № [ЕГН]/30.08.2019 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. М. считано от 01.07.2019 г. пожизнено по чл. 102, ал. 1 от КСО, с месечна сума за изплащане 281.28 лв. При проверка на осигурителя „Б. С. Т. 2016 “ ЕООД е констатирано, че не е доказано извършването на търговска дейност и за лицата, упражняващи трудова дейност до 31.01.2019 г., са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ДР на КСО.На дружеството е издадено задължително предписание № ЗД-1-13-00749827 от 29.04.2020 г. за заличаване на подадените данни за осигуряване за шест лица, включително и жалбоподателя, за периода от 01.02.2019 г. до 22.07.2019 г. Предписанието е издадено след извършена проверка по разходите на ДОО на дружеството въз основа на заповед № ЗР-5-13-00595693/09.07.2019 г. и съставен констативен протокол № КВ-5-13-00749679/29.04.2020г. В резултат на извършената проверка контролният орган на ТП на НОИ – Перник е приел, че следва да бъдат заличени данните, подадени след 31.01.2019 г.С разпореждане № [ЕГН]/07.05.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. М., считано от 01.07.2019 г. пожизнено по чл. 102, ал. 1 от КСО, с месечна сума за изплащане 276,06 лв. с общ осигурителен стаж от отпускане на пенсията до 30.06.2019 г. от 50 г. 07 м. 09 д. Зачетен е осигурителен стаж и доход от „Б. С. Т. 2016 “ ЕООД за периода от 10.05.2018 г. до 31.01.2019 г. – 00 г. 07 м. 09 д. Прието е, че след 31.01.2019 г. дружеството не е доказало извършване на търговска дейност и неоснователно е подало данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигуряване по трудови правоотношения. С решение № Ц1012-06-40-2/04.08.2020 г. директорът на ТП на НОИ – Враца е отхвърлил жалбата на касатора срещу горното разпореждане като неоснователна.

С оглед на така установеното от фактическа страна касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл.10 от КСО. От съдържанието на легалното определение за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност не може да има качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. В настоящия случай липсата на документация, от която да бъде удостоверено реалното извършване на трудова дейност считано от 31.01.2019 г. и при констатирано от административния орган заличаване на данни по чл.5, ал.1, т,1 КСО води до извода, че правилно за жалбоподателя е прието заличаване на осигурителния му стаж за периода 01.02.2019 г. – 30.06.2019 г.

Не се споделят наведените в касационната жалба твърдения относно обстоятелството, че след като осигурителят „Б. С. Т. 2016 “ ЕООД е подал заявление за прекратяване на трудовата си дейност на 07.06.2021 г. в Търговския регистър, то дружеството до посочената дата е осъществявало трудова дейност. Изложеното не обосновава доказване на действително положен труд в „Б. С. Т. 2016 “ ЕООД за спорния период от страна на В. М.. Противно на тезата на касатора от данните по делото се установява липсата на осъществявана стопанска дейност от страна на търговското дружество, като до 31.10.2018 г. са прекратени трудовите правоотношения с всички лица на длъжност „шофьор“, с изключение на жалбоподателя, който се е намирал в непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност от 23.07.2018 г. до 17.07.2019 г., а трудовият договор на последния е бил прекратен, считано от 23.07.2019 г.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор, неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 383 от 15.11.2021 г. по адм. дело № 404/2020 г. на Административен съд – Враца. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова