Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. Л. П. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 85 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 209 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение № 3548 от 01.06.2021 г. по адм. д. № 7878/2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ е отменен по жалба на Синепаз ЕООД Ревизионен акт /РА/ №Р-22220519006148-091-001/18.03.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение № 927/08.06.2020 г. от директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика при ЦУ на НАП, в частта, в която на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, чл. 9 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 134, 00 лв. по фактура № 517/15.12.2018 г., издадена от КАЛИНА ФИЛМ ПРОДАКШЪН ЕООД, както и в частта, в която на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 101 554, 91 лв., по фактури за кетеринг, бира, спиртни и безалкохолни напитки, подробно изброени на стр. 19-39 от РД, в т. ч. и по фактура № 19/07.10.2018 г., издадена от БГ МЕНИДЖМЪНТГРУП ЕООД.

С допълнително решение № 4047 от 21.06.2021 г. по адм. д. № 7878/2020 г. на АССГ е допълнен диспозитива на съдебния акт, в който след думите подробно изброени на стр. 19-39 от РД, в т. ч. и по фактура № № 19/07.10.2018 г., издадена от БГ МЕНИДЖМЪНТГРУП ЕООД да се чете: ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, чл. 9 от ЗДДС в размер на 82 732 лв. главници със съответните лихви.

С допълнително решение № 5718 от 12.10.2021 г. по адм. д. № 7878/2020 г. на АССГ е допълнен диспозитива на съдебния акт, като след думите издадена от БГ МЕНИДЖМЪНТГРУП ЕООД да се чете: ОТМЕНЯ ревизионния акт и в частта за начислени 17 823 лева лихви, като отхвърля жалбата в останалата част за 15 051 лв. лихви.

Срещу решение № 3548 от 01.06.2021 г. по адм. д. № 7878/2020 г. на АССГ и допълнителните решение по същото дело е подадена касационната жалба от Синепаз ЕООД, представлявано от управителя Н. Леви, чрез адв. С. Х. и адв. Е. А., в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендират се разноски.

Срещу решение № 3548 от 01.06.2021 г. по адм. д. № 7878/2020 г. на АССГ и допълнителните решение по същото дело е подадена касационната жалба и от Т. Т., в качеството му на и. д. директор на Дирекция ОДОП, в частта, с която е отменен РА, в частта на отказан данъчен кредит по фактура № 517/15.12.2018 г., издадена от КАЛИНА ФИЛМ ПРЪДАКШЪН ЕООД, както и в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 101554,91 лв. по фактури, подробно изброени на подробно изброени на стр. 19-39 от РД за доставка на кетеринг, бира, спиртни и безалкохолни напитки, в т. ч. и по фактура № № 19/07.10.2018 г., издадена от БГ МЕНИДЖМЪНТГРУП ЕООД. Поддържат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Синепаз ЕООД. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Синепаз ЕООД и основателност на касационната жалба на и. д. директор на Дирекция ОДОП.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими, а разгледани по същество, са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА №Р-22220519006148-091-001/18.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 927/08.06.2020 г. от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който за данъчните периоди 01.03.2014 г. до 31.08.2019 г. на Синепаз ЕООД са определени данъчни задължения за внасяне в размер на 187 568, 01 лв., в т. ч. за данък върху добавена стойност по ЗДДС в размер на 154 692, 07 лв. и лихви в размер на 32 875, 94 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 82 866, 08 лв. по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДД, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по фактури, издадени от ДЕРИДА ПЛЮС ЕООД, АГНЕС ДИЗАЙН ЕООД, АРКА 2017 ЕООД, АБ ПРОДАКШЪН ЕООД, ФАБКРИКЪ ЕООД, БГ ТРАНС ФРАНС 2002 ЕООД, САЙН БИЗНЕС ЕООД, ЕС ПИ ПЛЮС 1624 ЕООД, КАЛИНА ФИЛМ ПРОДАКШЪН ЕООД и в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на 101 554, 91 лв. по реда на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по фактури за кетеринг, бира, спиртни и безалкохолни напитки, подробно изброени на стр. 19-39 от РД, в т. ч. и по фактура № 19/07.10.2018., издадена от БГ МЕНИДЖМЪНТГРУП ЕООД.

Първоинстанционият съд, след като е обсъдил и анализирал събраните по делото писмени доказателства, както и възоснова на приетата по съда ССчЕ и допълнителна ССчЕ и разпит на свидетеля Ц. Ч. /собственик и управител на достаавчика Фабрикъ ЕООД/, е приел, че Синепаз ЕООД е продуцентска компания, вписана в единния регистър на продуцентите към ИА НФЦ. Първоинстанционният съд приема, че за периода от 01.03.2014 г. до 31.08.2019 г. от дружеството са извършвани продуцентски услуги по подготовката и заснемането на филмови продукции или части от тях за чужди компании, в т. ч. за TENDER PRODUCTION LTD, SUMAYOKO LTD, МASHA PRODUCTION LTD, JOOLA KOTKOT LTD и др. Синепаз ЕООД е сключило договор от 16.10.2016 г. и споразумение от 06.05.2018 г. с МASHA PRODUCTION LTD Израел за доставка на услуги по отношение на реализацията на трети сезон на филмовата продукция Абсентия в Р. Б. което е най-мащабния телевизионен проект на дружеството, като то е извършило услуги по организация, подготовка и заснемане на филмовата продукция Абсентия: сезон 3 в Р. Б. който е проект на SONY, заснет изцяло в България. Продуцент и носител на правата за филмиране на Абсентия: сезон 3 е JOOLA KOT KOT LTD, който е възложил на Синепаз ЕООД подготовката и заснемането на трети сезон на телевизионен сериал в рамките на одобрен от SONY бюджет, като страните одобряват места за снимки, изготвят график на дейностите по производството. Съгласно това споразумение, ревизираното лице се задължава да разходва финансирането единствено и само за реализацията на проекта, съгласно одобрените средства. Констатирано е, че СОНИ ПИКЧЪРС менажира целия процес по подготовка и заснемане на новите 10 епизода на сериала, като взема окончателните решения, както за избора на места за снимки, така и за актьорския състав и екипа, определя изискванията и техническите параметри на оборудването, с което се работи, разрешава всеки вид разход, съгласно одобрения и подписан бюджет. Ревизираното лице не поддържа персонал на щат, като по всеки конкретен проект наема експерти на граждански договори, които предоставят конкретна услуга, като наема техника за всеки конкретен проект /камери, осветление, звукова техника, транспортни средства/, както и костюми, реквизит и игрални автомобили.

По отношение на отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 82 866, 08 лв. по фактурите, издадени от ДЕРИДА ПЛЮС ЕООД, АГНЕС ДИЗАЙН ЕООД, АРКА 2017 ЕООД, АБ ПРОДАКШЪН ЕООД, ФАБКРИКЪ ЕООД, БГ ТРАНС ФРАНС 2002 ЕООД, САЙН БИЗНЕС ЕООД, ЕС ПИ ПЛЮС 1624 ЕООД, КАЛИНА ФИЛМ ПРОДАКШЪН ЕООД, решаващият съд е приел, че приходните органи законосъобразно са приложили разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6, чл. 9 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС.

Първоинстанционният съд е направил анализ на доказателствата за всеки един от доставчиците /л. 4 7 от решението, стр. 672 674 от делото/, посочвайки конкретните фактури и предмета на доставките. Възоснова на този анализ и заключението на назначената ССчЕ, съдът е достигнал до крайния извод, че правилно ревизиращите органи са приели липса на реални доставки.

По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 101 554, 91 лв., по фактурите за кетеринг, бира, спиртни и безалкохолни напитки, подробно изброени на стр. 19-39 от РД, в т. ч. и по фактура № 19/07.10.2018 г., издадена от БГ МЕНИДЖМЪНТГРУП ЕООД, първоинстанционият съд е приел, че не е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Съдът е изложил мотиви свързани с дейността на ревизираното лице като продуцентска компания, която в периода 01.03.2014 г. 31.08.2019 г. е извършвала продуцентски услуги по подготовката и заснемането на филмови продукции или части от тях за чужди компании, като наред с разходите за наем на техника и транспортни средства, реквизити, грим и др. е включен като отделно перо и разхода за кетъринг и напитки. Според решаващия съд, доставките по фактурите за кетеринг, бира, спиртни и безалкохолни напитки, подробно представляват не разходи за безопасни и здравословни условия на труд за работниците и служителите, в какъвто смисъл са доводите на ревизиращите ортани, а са част от себестойността на услугите, представлявани от жалбоподателя на Ко-продуцентите.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

1. По касационната жалба на Синепаз ЕООД.

Първоинстанционният съд е дал вярно тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, свързани с нарушение на разпоредбата на чл. 12 от ГПК и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като решаващият съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства. Настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 АПК изводите на първоинстанционния съд за липса на реални доставки по всички процесни фактури и ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 1 432, 00 лв. по доставките на ДЕРИДА ПЛЮС ЕООД с предмет електро-услуги, правилно АССГ е приел, че няма никакви данни за вида на услугите, формулирани общо като електро-услуги, къде са предоставени и от кое физическо лице, липсват договор с конкретизиран обект, доказателства за приемане на договорената услуга. Този доставчик не е открит при ревизията и не е представил документи във връзка с доставките.

По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 191, 80 лв. по доставките на АГНЕС ДИЗАЙН фактурите са 3 бр. и са с предмет подбор и организация на локации, издадени през м. 09. и м. 10, 2013 г. В договора от 07.05.2013 г. между Синепаз ЕООД и АГНЕС ДИЗАЙН предметът му е описан като: услуги като организатор на локации и асистент организатор на локации за филма Концерт на оцелелите. Отново няма няма никакви данни за какви локации става въпрос, те не са конкретизирани нито в самия договор, нито с допълнително споразумение, поръчка или кореспонденция между страните, за да се дефинира предмета на услугата. Противно на твърденията в касационната жалба, АССГ правилно е приел, че възнаграждението е не за извършване на услуга от дружеството - престиране на краен резултат, а за предоставяне на работна сила, т. е. с договора се прикриват друг вид отношения между страните.

Изложеното по-горе се отнася и за издадените от АРКА 2017 ЕООД четиридесет и три броя фактури с данъчен кредит в размер на 42 520, 00 лв., като отново описанието в ППП е по скоро за наем на работна сила за определен брой дни, а фактурите не отразяват реално извършени за съответната посочена в тях цена услуги от дружеството доставчик. Относно транспортните услуги не става ясно с чии МПС са извършени, тъй като няма данни доставчикът да е разполагал с товарни автомобили и бус, нито да е наел такива. По фактура № 57/30.11.2018 г. с описание графичен дизайн визия декори, правилно решаващият съд констатира, че не е ясно как страните са предали - приели изработеното, без да са се договорили преди това как ще изглежда този декор.

По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 1 603, 78 лв. по доставките на АБ ПРОДАКШЪН ЕООД, правилно АССГ е приел, че както и при другите доставчици не става ясно какви и къде са локациите и кой е извършвал физически услугата, доколкото предмет на услугата е подбор и организация на локации по осъществяване на снимачен процес.

По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 36 172, 50 лв. по доставките на ФАБКРИКЪ ЕООД от този доставчик са представени копия на 35 фактури, издадени на ревизираното лице за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2019 г., копия на банкови извлечения, копие на договор за наем, копие на договор за услуга и приемо-предавателни протоколи за извършени услуги и дейности, амортизационни планове към 31.12.2018 г. и към 31.08.2019 г., оборотни ведомости, хронологични и аналитични регистри на сч. сметки за ревизираните периоди. В хода на съдебното производство, разпитаният свидетел и управител на ФАБКРИКЪ ЕООД е заявил, че услугата подбор и организация на локализация се състои в избор на подходяща локация, която да отговаря на изискванията на клиента, организацията на локацията включва почистване, подредба на осветление, озвучителна техника, снимачна техника, декори, кетъринг, като цената се калкулира на час. В приложените фактури ( Приложение № 2 към делото) обаче, не се посочва с тях да се извършва разплащане за определени часове или за конкретни дейности, а сумите по тях, възлизащи на 3 600 лв; 7200 лв.; 8400 лв.; 10 800 лв. и т. н. са общо фиксирани за услугата подбор и организация локации Абсинтия 3. Правилно решаващия съд достига до извод, че няма данни нито какви са локациите, нито какви са били изискванията на клиента, за да се определи вида и характера на конкретната разплатена между доставчик и получател услуга.

По отношение на доставките на БГ ТРАНС ФРАНС 2002 ЕООД от доставчика са представени договор за наем от 01.03.2013 г. с Т. Т. в качеството му на наемодател за дворно място и постройка в [кв.]за срок от 12 месеца, копия на фактура № 177/25.04.2014 г. на стойност 122, 00 лв. и ДДС в размер на 240, 00 лв. с предмет транспортна услуга и фактура № 184/12.05.2014 г. на стойност 820, 00 лв. и ДДС в размер на 269, 00 лв. с предмет наем на радиостанция и наем на техника и оборудване. Решаващият съд правилно приема, че представеният договор на за наем по никакъв начин не може да се обвърже с предмета на двете фактури, а единствено издаването им и счетоводното им отразяване не е основание за признаване право на данъчен кредит. Основателно АССГ приема, че представените доказателства не са достатъчни да се изясни предмета на доставките.

Относно фактура № 1590/09.09.2013 г., издадена от САЙН БИЗНЕС ЕООД в размер на 120, 00 лв. с предмет наем локация за снимки са относими доводите, изложени по-горе за другите доставчици, доколкото не става ясно какво и къде е наето, нито са представени доказателства за наето помещение, склад или сграда.

Относно фактура № 18/23.03.2020 г. с ДДС в размер на 183, 00 лв., издадена от ЕС ПИ ПЛЮС 1624 ЕООД с предмет 11 бр. шпертплат и 200 м. въже липсват каквото и да било други документи, освен фактурата, поради което правилно АССГ е приел отказът на данъчните органи да признаят право на данъчен кредит за законосъобразен.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че Синепаз ЕООД е направило всичко в рамките на своите възможности, според приложимото законодателства, да получи правото на приспадане на данъчен кредит и като добросъвестен получател по облагаема с ДДС доставка на стоки и услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит порази нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Решаващият съд подробно и аргументирано е изложил, че основният относим факт към приложимостта на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС. В този смисъл АССГ е посочил трайната практика на Съда на Европейския съюз предвид решението по дело С-152/02, в което СЕО приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя, следва да е доказано осъществяване на фактурираната доставка и наличие на фактура за нея. Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените във фактурите стопански операции.

2. По касационната жалба на и. д. директор на Дирекция ОДОП София.

Спорните доставки са свързани с осъществяваната от Синепаз ЕООД продуцентска дейност. Не се спори, а е и установено в хода на ревизионното производство, че Синепаз ЕООД е сключило договор от 16.10.2016 г. и споразумение от 06.05.2018 г. с MASHA PRODUCTIONS LTD Израел за доставка на услуги по отношение реализацията на втори сезон на филмовата продукция Абсентия в Р. Б. За ревизирания период Синепаз ЕООД е декларирало данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, включително доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и като посредник в тристранни операции, като контрагентите са подробно изброени на стр. 6-7 от РД. В ревизионното производство е констатирано, че храната и напитките се осигуряват за сметка на ревизираното лице, посредством услугите на кетърингова компания, като същите са предоставяни на конкретно място на снимки на целия технически екип, актьори и статисти, участващи в снимачния процес. Предмет на спора е признаването на право на данъчен кредит по фактурите за доставка на тези стоки поради наличието на предвидените в чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС ограничения, за получени стоки и услуги, които са предназначени за извършването на освободени доставки, изброени в чл. 39 чл. 50 от закона, или за безвъзмездни доставки и дейност, различни от икономическата дейност.

Противно на твърденията в касационната жалба на и. д. директор на Дирекция ОДОП, в конкретния случай както от събраните в хода на данъчната ревизия доказателства, така и от приетото от първоинстанционния съд повторно заключение на ССчЕ се установява, че разходите за храна, напитки, кетъринг за персонала, участвал в заснемането на различните филмови продукции през ревизирания период, са изрично предвидени в одобрения от Ко-продуцентите бюджет и представляват част от себестойността на услугите, предоставени от Синепаз ЕООД. В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице е декларирало доставките към тези компании в отчетните си регистри по ЗДДС, като доставки по чл. 69,ал. 2 ЗДДС, които са облагаеми.

Обстоятелството, че Синепаз ЕООД не се явява работодател по смисъла на Кодекса на труда, на лицата участвали в изработването на услугата по заснемането на филмови продукции, тъй като няма сключени трудови договори с тях, не може да бъде основание за непризнаване на право на данъчен кредит на дружеството за закупуване на храна и напитки, които по бюджет са предвидени за тези лица, които се явяват крайни получатели на спорните доставки на стоки и услуги.

Правилно АССГ е приел, че не е налице ограничаващата правото на приспадане на данъчен кредит хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и Синепаз ЕООД има право на данъчен кредит, при изпълнени условията на чл. 69 от ЗДДС за фактурите по доставки на храна и напитки, вкл. и по фактура № 19/07.10.2018 г., издадена от БГ МЕНИДЖМЪНТГРУП ЕООД.

По отношение на фактура № 517/15.12.2018 г. издадена от КАЛИНА ФИЛМ ПРОДАКШЪН ЕООД за данъчен кредит в размер на 134, 00 лв., решаващият съд е отбелязал, че към нея е представен протокол справка за периода 15.12.18 г. 15.12.18 г. за услуга с генератор, като в протокола е описан подробно вида на вещта, името на шофьора на камиона, цената на ден, цената на горивото на час. Релевираните доводи в касационната жалба на и. д. директор на Дирекция ОДОП София свързана с неяснота на предмета на доставката се неоснователни.

По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3548 от 01.06.2021 г. по адм. д. № 7878/2020 г. на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ