Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. С. С. в качеството й на временен синдик на „С. С“ ООД (н.) срещу определение №105 от 29.05.2020г., постановено по т. д.№28/2020г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о., с което е оставено без уважение искането за отмяна по реда на чл. 253 ГПК на разпореждането от 03.12.2019г. на Председателя на І т. о. на ВКС и с което е оставено без уважение искането на временния синдик на „С. С“ ООД (н.) за освобождаване на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ от предварително внасяне на държавна такса по иска по чл. 47 ЗМТА.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че същото е постановено в противоречие с определение от 13.05.2020г. по т. д.№27/2020г. на ВКС, І т. о., в което, по идентичен правен спор, е възприето, че дружеството е освободено от предварително внасяне на държавна такса по иска с правно основание чл. 47 ЗМТА. В частната жалба са възпроизведени съображенията, изложени в мотивите на посоченото определение, основани на практиката на ВКС за приложимост по аналогия на чл. 694, ал. 7 ТЗ спрямо висящите производства по чл. 637, ал. 3 ТЗ, обективирана в определение №234/02.04.2019г. по ч. т.д. №2710/2018г. на ВКС, ІІ т. о.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са представени писмени отговори на частната жалба от управителя на „С. С“ ООД (н.) - А.М, и от „С. П“ ЕООД, в които се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че правните изводи в обжалваното определение са в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 48, ал. 3 ЗМТА и чл. 694, ал. 7, изр. 2 ТЗ. Поддържа се, че липсва основание за отъждествяване на производството по чл. 47 ЗМТА с въззивното или касационното производство като елементи на исковия процес пред държавните съдилища.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима в частта й, с която не е уважено искането на временния синдик на „С. С“ ООД (н.) за освобождаване на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ от предварително внасяне на държавна такса по иска по чл. 47 ЗМТА. Обжалваното определение в частта му, с която е оставено без уважение искането по реда на чл. 253 ГПК да бъде отменено разпореждането на Председателя на І т. о. на ВКС от 03.12.2019г., не подлежи на обжалване и в тази й част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

В обжалваното определение касационният състав е посочил, че производството по т. д.№28/2020г. на ВКС, ТК, е образувано по искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, и 6 и ал. 2 ЗМТА, предявени от синдика на „С. С“ ООД (н.), против „С. П“ ЕООД и „С. С“ ООД (н.) за отмяна на решение от 04.11.2019г., постановено по арб дело.№12/2018г. на Търговски арбитражен съд при Националната юридическа фондация, с което „С. С“ ООД (н.) е осъдено да заплати на „С. П“ ЕООД суми в общ размер от 13 954 218.55лв. Съдът е отразил, че арбитражното производство е започнало преди производството по несъстоятелност на „С. С“ ООД и с оглед решението за откриването му с обявяване неплатежоспособността на дружеството, арбитражното производство е било спряно на основание чл. 637 ал. 1 ТЗ. Вземанията на „С. П“ ЕООД - предмет на същото, са били предявени, но неприети от синдика на „С. С“ ООД (н.), като производството по подадените от „С. П“ ЕООД възражения срещу неприемането на вземанията е прекратено. Арбитражното производство е било възобновено, с призоваване на синдика като страна в същото, на основание чл. 637, ал. 3 т. 1 ТЗ.

За да остави без уважение искането на временния синдик на „С. С“ ООД (н.) за освобождаване на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ от предварително внасяне на държавна такса по предявените искове, касационният състав е посочил, че се съобразява с формираната от ВКС практика, че когато към момента на откриване на производството по несъстоятелност спрямо длъжника има заварено дело по чл. 637 ал. 1 ТЗ, на производството по чл. 637 ТЗ се отрежда роля, идентична с тази на иск по чл. 694 ТЗ, при оспорено вземане на кредитор. Съставът обаче е приел, че предявяването на самостоятелен иск по чл. 47 ЗМТА не може по аналогия да се приравни на процесуалната ситуация, в която синдикът обжалва постановено по възобновено по реда на чл. 637 ал. 3 ТЗ съдебно решение, с оглед съвършено различните по своя характер производства (съдебно и арбитражно), и окончателния характер на акта по същество на спора постановен от арбитражен орган.

От изложеното следва, че с обжалваното определение касационният състав не е оспорил съображенията, обективирани в определение №234/02.04.2019г. по ч. т.д. №2710/2018г. на ВКС, ІІ т. о., обуславящи извода за приложимост по аналогия на разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изр. 2 ТЗ при възобновени съдебни производства по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ. Настоящият касационен състав също изцяло възприема формираната практика на ВКС, според която при обжалване на решението, постановено по реда на чл. 637, ал. 3 ГПК, по аналогия с разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изр. 2 ТЗ, не се дължи от длъжника в несъстоятелност предварително държавна такса за въззивното обжалване.

Основният според въпрос в случая е свързан със становището на касационния състав, постановил обжалваното определение, че предявяването на самостоятелен иск по чл. 47 ЗМТА не може по аналогия да се приравни на процесуалната ситуация, в която синдикът обжалва постановено по възобновено по реда на чл. 637 ал. 3 ТЗ съдебно решение, с оглед съвършено различните по своя характер производства (съдебно и арбитражно), и окончателния характер на акта по същество на спора постановен от арбитражен орган. Настоящият касационен състав счита, че разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изр. 2 ТЗ е приложима по аналогия и в производството по чл. 47 ЗМТА по иск за отмяна на арбитражното решение, с което длъжникът в несъстоятелност е осъден, постановено след възобновяване на арбитражното производство по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ, по следните съображения:

В своята константна практика по приложението на чл. 47, ал2 ГПК след законодателните промени, извършени със ЗИДГПК (обн. в ДВ бр. 8/2017г.), Върховният касационен съд застъпва становището за функционалната връзка на съдебното производство по иска по чл. 47 ЗМТА и на арбитражното производство, по което е постановено атакуваното решение, като две отделни фази на един процес. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на РБ в т. 3 от решение №9/24.10.2012г. по конституционно дело №15/2002г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. В тази връзка според настоящия състав (така, както е прието и в определението от 13.05.2020г. по т. д.№27/2020г. на ВКС, І т. о., постановено по идентичен правен спор), всички съображения, обосноваващи извода, че при обжалване от сидника на длъжника в несъстоятелност на решението, постановено по реда на чл. 637, ал. 3 ГПК, е приложима по аналогия с разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изр. 2 ТЗ, са валидни и за производството по искове по чл. 47, ал. 1 ЗМТА, когато същите са подадени в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Обратното би означавало неравноправно третиране на кредиторите в случая, когато се обжалва от синдика на длъжника в несъстоятелност на осъдително решение, постановено по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ и в случая, когато се атакува осъдително решение, постановено в арбитражно производство. В случая искът по чл. 47 ЗМТА е предназначен да обслужи производството по несъстоятелност и не би следвало кредиторите по завереното арбитражно производство, възобновено на осн. чл. 638, ал. 3 ТЗ, да бъдат третирани по-неблагоприятно относно дължимите държавни такси от тези по висящи съдебни производства по чл. 637, ал3 вр. ал. 1ТЗ.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му, с която е отказано освобождаване на ищеца от предварително внасяне на държавна такса по иска по чл. 47 ЗМТА. Доколкото държавната такса не се внася предварително по силата на закона (в случая на основание чл. 694, ал. 7, изр. 2 ТЗ, приложима по аналогия), делото следва да бъде върнато на състава, постановил обжалваното определение, за по-нататъшни процесуални действия, без произнасяне по молбата на временния синдик за освобождаване на ищеца от предварително внасяне на държавна такса по иска по чл. 47 ЗМТА.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №105 от 29.05.2020г., постановено по т. д. №28/2020г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о. в частта му, с която е оставено без уважение искането на временния синдик на „С. С“ ООД (н.) за освобождаване на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ от предварително внасяне на държавна такса по иска по чл. 47 ЗМТА.

Оставя без разглеждане частната жалба на В. С. С. в качеството й на временен синдик на „С. С“ ООД (н.) срещу определение №105/29.05.2020г. по т. д.№28/2020г. на ВКС, ІІ т. о. в частта му, с която е оставено без уважение искането за отмяна по реда на чл. 253 ГПК на разпореждането от 03.12.2019г. на Председателя на І т. о. на ВКС.

Връща делото на съшия състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: