№ ………….
София …………………………2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1984 по описа за 2020г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор в Окръжна прокуратура гр.Пазарджик против въззивно решение № 124 от 23.04.2020г. по в. гр. д. № 63/2020г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1273 от 30.09.2019г. по гр. д.№ 961/2018г. на Окръжен съд Пазарджик като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Д. К. П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 2 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на образувано против нея, на 5.06.2017г. ДП № 1163/2017г. по описа на РП Велинград /ЗМ №191/2017г. на РУ на МВР гр.Септември / за престъпление по чл. 356А, вр. чл. 330, ал. 1 НК, което е прекратено с постановление от 24.01.2018г. на РП Велинград, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2017г., като е отхвърлен иска в останалата му до 6 000лв. като неоснователен и са присъдени разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Въззивният съд е приел за установено наличието на предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ –наличие на образувано досъдебно производство срещу ищцата, предприети срещу нея действия на разследване /разпит в качеството на свидетел, претърсване, изземване на веществени доказателства, допускане на техническа експертиза /които действия се приравняват на ангажиране на наказателна отговорност дори и когато, както е в случая, лицето не е привлечено като обвиняем/, причинени неимуществени вреди и причинна връзка. При определяне на размера на дължимото обезщетение от 2 000лв., въззивният съд е посочил, че преценява следните обстоятелства: продължителността на наказателното преследване, което е около шест месеца, установените вреди, изразяващи се в „негативни изживявания“, „преживени притеснения и стрес“, обосновани с три факта, а именно: че е била бременна и е родила дете, че производството е станало „достояние на широк кръг от хора в нейния град“ и че майка й е претърпяла онкологична интервенция, а изземването в резултат на осъщественото претърсване пари са довели до това ищцата да е „с ограничена възможност да поеме необходимите парични разходи за това“/Тя два пъти е искала да й бъдат върнати парите и „ е била принудена да търси на заем от свои познати“/.
В касационната си жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на нормите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по поставени два въпроса. Първият е: 1. Действията на органите на досъдебното производство, свързани с образуването му и с разпити на свидетели за изясняване на обективната истина, съгласно чл. 13 НПК, без да е привличано лицето към наказателна отговорност по реда на НПК, могат ли да се третират като обвинение, като се съобрази защита, произтичаща от закона с презумцията за невинност по чл. 16 НПК спрямо обвиняемите лица? Вторият въпрос касаещ извършената от въззивния съд преценка на релевантните обстоятелства, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Счита определеният размер на обезщетение за завишен и некореспондира с реално причинените вреди. Становището му е, че липсват надлежни мотиви обосноваващи присъдената сума. Не е извършена релевантна оценка на кратката продължителност на воденото производство, не е отчетено, че когато едно лице се разпитва само в качеството на свидетел /с цел установяване на обективната истина/, би било необосновано ако се приеме, че в причинна връзка с този разпит е причиняването на неимуществени вреди, свързани с предизвикан страх от осъждане или задържане. Не е оценен обективният факт, че по същото време, срещу ищцата се е водило наказателно производство, по което тя е била привлечена като обвиняема /ДП № 1191/2016г. на РУ на МВР Пазарджик/. Според касатора, въззивният съд няма изложени мотиви /т. е. не е съобразил и обстоятелството/, че иззетите от ищцата веществени доказателства /пари/ са й били възстановени с нарочен акт /издадено постановление/, като тя по своя воля се е лишили от достъп до тях, като не е пожелала да ги получи. Тезата на касатора е, че ако на ищцата са причинени неимуществени вреди през процесния период, то те не са в причинна връзка с процесното производство. По последният въпрос, Прокуратурата се позовава на противоречие на въззивния акт с т. 11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 по т. д.№1/2000г. на ОКГТК на ВКС и р.ІІ от ППВС № 4/1968г.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор /основен и допълнение/ от Д. П., чрез процесуалния й представител адвокат С., с който се изразява становище за недопустимост поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК и неоснователност на подадената жалба.
С оглед мотивите на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне само по вторият поставен въпрос, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, за преценка на евентуално противоречие с р.ІІ от ППВС № 4/1968г. относно критериите за определяне на дължимото обезщетение и по-специално относно необходимостта за присъждане на обезщетение само на реално причинените вреди, които са в причинна връзка с конкретно воденото наказателно производство, от което ищеца твърди, че е бил увреден.
По първият поставен въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, защото същият е разрешен съобразно установената практика относно понятието „обвинение в извършване на престъпление“,“ако наказателното производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето“, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, която трайно и единно /съобразно практиката на ЕСПЧ/ приема, че същото следва да се тълкува разширително. Посоченото основание за присъждане на обезщетение е налице, когато е образувано досъдебно производство /т. е. прието, че е налице законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, по смисъла на чл. 207, вр чл. 211 НПК/, срещу конкретно посочено лице, за точно определено деяние / в случая по чл. 356, вр. чл. 330, ал. 1 НК/ и са предприети конкретни процесуални действия, а след това досъдебното производство е прекратено с постановление поради несъбиране на данни и доказателства за извършено престъпление и при наличие на предвидените предпоставки по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК /в този смисъл са решения по гр. д.№ 527/2015г. ІV г. о., гр. д. № 1215/2011г. ІІІ г. о., гр. д. № 6047/2013г. ІІ г. о., гр. д. № 892/2015г. ІV г. о., гр. д.№ 2329/2015г. на ІV/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 23.04.2020г. по в. гр. д. № 63/2020г. на Окръжен съд Пазарджик.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.