О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 21.10.2020 година
В. К. С на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е
ЧЛЕНОВЕ: Б. Й
Е. С
изслуша докладваното от съдия Е.С т. д.№183/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. Л. срещу решение №217 от 15.10.2019г., постановено по в. т.д.№309/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта му, с която (след частична отмяна и частично обезсилване на решение №165/25.02.2019г. по т. д.№1731/2017г. на Варненски окръжен съд), е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Й. И. Л., като универсален наследник на кредитополучателя И. Й. Л., дължи на „А. Б. Б“ АД сумата на 122 962.84лв. - предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит „Жилище“ № 29692/17.04.2008г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017г., както и сумата 5 502.26лв. - мораторна неустойка(наказателна лихва) върху просрочена главница за периода 17.05.2012г. до 30.08.2017г.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е недопустимо. Твърди се, че спорът не е подведомствен на държавните съдилища с оглед наличието на арбитражна клауза в договора за кредит, предвиждаща решаване на споровете между страните от Арбитражния съд при БТПП.Сременно се сочи, че предявените искове са недопустими поради наличие на постановено арбитражно решение по в. а.д.№416/2014г. на АС при БТПП, с което настоящият спор е решен със сила на пресъдено нещо. На трето място се излагат доводи за недопустимост на решението относно евентуално съединените осъдителни искове поради пълното съвпадение на обстоятелствената част на главните и на евентуалните искове. На...