Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:СИБИЛА С. Т. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от председателяГ. Г. по адм. дело № 271/2022

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от П. П. от гр. София, чрез адвокат М. Й., против Решение № 4379 от 02.07.2021 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 2728/2020 г. С него се отхвърля жалбата на П. П. против Решение № 1040-21-139/12.02.2020 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град (ТП на НОИ – София-град), с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № РВ-3-21-00648377/16.09.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София-град за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 03.10.2016 г. до 16.10.2017 г. в размер на 11247.69 лева - главница.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт – София-град чрез Е. В. – служител с юридическо образование, в представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. П. против Решение № 1040-21-139/12.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, потвърждаващо Разпореждане № РВ-3-21-00648377/16.09.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София-град за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 03.10.2016 г. до 16.10.2017 г., в размер на 11247.69 лева - главница, през който има издадени болнични листове както следва: от 01.08.2017 г. до 16.10.2017 г., от 17.03.2017 г. до 30.03.2017 г. от 15.02.2017 г. до 16.03.2017 г.; от 15.02.2017 г. до 16.01.2017 г. от 14.02.2017 г. и от 03.10.2016 г. до 11.11.2016 г. включително по правоотношение с „Ями кетъринг“ ЕООД.

Възраженията са за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от приложените доказателства по преписката, че въз основа на постъпило в НОИ уведомително писмо от Националната агенция за приходите са предприети действия по компетентност за извършване на проверки но разходите на ДОО в „Ями кетъринг“ ЕООД и „Цар пица“ ЕООД относно лицата, за които има твърдения за сключени трудови договори, включително и спрямо жалбоподателя. Според информацията от НАП „Ями кетъринг“ ЕООД има установени задължения за осигурителни вноски в големи размери като при проведеното контролно производство на представляващия дружеството е установено, че същият е с [заличен текст] и е [заличен текст]. С помощта па медиатор са снети обяснения от същия, съгласно които не знае за съществуването на това дружество н не е упълномощавал никой да подписва документи и декларации от негово име. През 2014 г. е подписвал документи „поднесени му за подпис от лице, което му обещало съдействие за кредит. НАП е установила, че данни за дружеството се подават по електронен път за множество лица по трудови правоотношения на мениджърски позиции с възнаграждения над максималния осигурителен праг. През периода от 2016 г. до 2017 г. дружеството не е регистрирало никакви приходи от дейността си и независимо от липсата на дейност са подавани данни за осигуряване на множество лица, част от които периодично ползват дългосрочни отпуски по болест и съответно са им изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност и безработица. Конкретно за касатора е посочено, че от 16.05.2014 г. до 09.03.2018 г. е бил назначен в дружеството на длъжност „главен юрисконсулт“ с основна заплата в размер значително надвишаващ размера на максималния осигурителен доход като системно е ползвал дългосрочни отпуски по болест, а след прекратяване на трудовия му договор и обезщетение за безработица, след което отново са подадени данни, че е назначен по трудов договор в „Цар пица“ ЕООД.

Резултатът от проверката по разходите на ДОО е обективиран в Констативен протокол № КВ-5-21-00560059/03.05.2019 г., съгласно който контролния орган е приел, че не се доказват наличие на осигурителни правоотношения предвид липсата на извършвана от дружеството търговска/стопанска дейност и наличие на приходи, които да доказват подаваните данни за максимален осигурителен доход, деклариран за лицата, за които има подадени уведомления в Регистъра на трудовите договори за сключени такива. В тази връзка са били издадени Задължителни предписания №3/1-1-21-00561616/08.05.2019 г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход за всички лица включително и за жалбоподателя за периода 01.09.2016 г. до 09.03.2018 г., които са връчени по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО чрез поставяне на съобщение на табло в административната сграда на НОИ. Същите не са оспорени и са влезли в законна сила. В тази връзка данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, подадени от името на „Ями кетъринг“ ЕООД, са заличени служебно.

С Разпореждане № РВ-3-21-00648377/16.09.2019 г., издадено от длъжностно лице по реда на чл. 114, ал. 3 и ал. 4 КСО в ТП на НОИ – София-град е разпоредено П. П. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 03.10.2016 г. до 16.10.2017 г. в размер на 11247.69 лв. Разпореждането е пред директора на ТП на НОИ – София-град, който с Решение № 1040-21-139/12.02.2020 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил процесното разпореждане.

Предвид тези констатации е прието, че постановеното връщане на изплатените суми за парично обезщетение за спорния период по осигурителния риск за временна неработоспособност е в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е правилно.

Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали жалбоподателят има качеството „осигурено лице“, по смисъла на § 1, ал. 1 т. 3 от ДР на КСО.

В настоящият случай качеството на осигурено лице е с легална дефиниция по §1, ал.1 т. 3 от ДР на КСО и това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква от деня, в който започва упражняване на трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването. При спорен въпрос дали лицето е осигурено, респективно дали е упражнявало трудова дейност към момента на възникване на осигурителния риск, фактическата страна се изразява в доказателства относно упражняването на трудова дейност. При установено от административния орган, че дружеството осигурител не е упражнявало дейност и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО са заличени, независимо от наличието на трудов договор, правото на обезщетения по КСО не е възникнало поради липса на качество осигурено лице. Наличието на трудов договор не е достатъчен факт при липса на трудова дейност по него и правилно съдът е извел фактически и правен извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Мотивите на съда се споделят напълно на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК.

С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото и за един юрисконсулт. П. П. следва да заплати на ТП на НОИ – София-град сумата от 100 лева, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4379 от 02.07.2021 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 2728/2020 г.

ОСЪЖДА П. П. от гр. София да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София-град разноски в размер на 100 лева (сто лева) за касационната инстанция.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. С. п/ Юлия Тодорова