Определение №129/26.06.2019 по търг. д. №1976/2018 на ВКС, ТК, I т.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 129

гр. София, 26.06.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А. ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.

РОСИЦА БОЖИЛОВА

разгледа докладваното от съдия Чаначева т. д. № 1976/18 г., при което констатира следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по подадена от адв. И. Й. И., в качеството му на процесуален представител на Н. А. П., молба вх. на ВКС № 2508/14.03.2019 г., с която е поискано да му бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, изчислено съгласно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимо за подадени два броя отговори на касационните жалби на насрещните страни.

Ответниците по молбата - Фонд за гарантиране на влоговете в банките, [населено място], и „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], са на становище за нейната неоснователност.

За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия, състав на първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното:

Производството по т. д. № 1976/2018 г. на ВКС е образувано по подадени касационни жалби от Фонд за гарантиране на влоговете в банките, [населено място], и от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], с които се обжалва решение № 969/23.04.2018 г. по в. т.д. № 6158/2017 г. на Апелативен съд София.

С постановеното от състава на ВКС определение № 115/13.03.2019 г. по настоящото дело въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението не е налице произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, подаден от адв. И., искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по правилата на чл. 38, ал. 2 ЗА, касаещи размера на адвокатско възнаграждение при оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие.

Молбата подлежи на уважаване. Налице са всички предпоставки по чл. 78, ал. 1 ГПК – касационното производство е образувано по жалби на Фонд за гарантиране на влоговете в банките, [населено място], и на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], представени са два отговора от ответната страна – Н. А. П., като в този с вх. № 13559/23.07.2018 г. се съдържа своевременно искане за определяне и присъждане на разноски за касационното производство. Не е представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ упълномощаване по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Настоящият състав намира, че липсата му не е пречка за присъждане на поисканите разноски. Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Непредставянето на писмен договор не е пречка да бъде установено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Това обстоятелство в случая се установява от данните по делото, като изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда, с оглед представеното пред първата инстанция общо пълномощно и доколкото упълномощеният с това пълномощно представител на страната е осъществявал защитата й, чрез предприетите от него процесуални действия. Или достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е установеното, че правна помощ по делото е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да опровергават този извод, като при тези обстоятелства са налице предпоставки за ангажиране отговорността на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 515/02.10.2015г. по ч. т.д. № 2340/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 163/13.06.2016г. по ч. гр. д. № 2266/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. и определение № 70/08.02.2017 г. по ч. т.д. № 2445/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.,която настоящият състав споделя.

В настоящия случай има достатъчно данни по делото, че правната помощ е осъществявана безплатно. Представените от жалбоподателя списъци с разноски за първа и втора инстанция /съответно на л. 171 от гр. д. № 15544/2015 г. на СГС и л. 58 от в. т.д. № 6158/2017 г. на САС/ съдържат изрично уточнение, че се претендира присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Разпоредбата на посочената правна норма въвежда задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал. 1 на текста, като съгласно препращащата норма на чл. 38, ал. 2 ЗА то следва да е в размер не по-малък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет.

С оглед изложеното, в полза на процесуалния представител на Н. А. П., адв. И. Й. И., следва да бъде определено и присъдено като платимо на основание чл. 76, ал. 10 ГПК от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], в качеството й на трето лице – помагач възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, възлизащо по размер на 3028.30 лв., изчислен съобразно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. К. Ф за гарантиране на влоговете в банките, [населено място], обективно също би бил задължен за разноски в този размер, но доколкото такива не са поискани в отговора на подадената от Фонда касационна жалба, същите не подлежат на присъждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 115/13.03.2019 г. по т. д. № 1976/2018 г. на ВКС, I т. о., като ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“, ул.“ Г. И“ № 10, да заплати на адв. И. Й. И., с адрес на кантората [населено място], ул. „Д. М“ № 33, ет. 2, офис 6, в качеството му на процесуален представител на Н. А. П., сумата 3028.30 лв., представляваща дължимо при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...