О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 429

гр. София, 28.06.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 386/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 6366 от 14.09.2017 г., постановено по в. гр. д. № 13688/2016 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение, след отмяна на решение от 06.07.2016 г. по гр. д. № 34344/2015 г. на Софийски районен съд, е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата 10 710 евро с ДДС - дължимо възнаграждение по договор за поръчка (покупка на недвижим имот) от 12.03.2015 г., на основание чл. 51 вр. чл. 49 ТЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 18.06.2015 г. до окончателното плащане, и сумите 838.80 лв. и 429.40 лв. - разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В касационната жалба се сочат основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалваното въззивно решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска за заплащане на възнаграждение по договора от 12.03.2015 г., тъй като страна по него е физическото лице В. И.. Навежда оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за настъпване на предвидените в договора условия, пораждащи за ищеца ликвидно и изискуемо вземане за възнаграждение. Позовава се...