О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
ГР. София, 22.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.06.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1028/18 г., намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Министерство на външните работи/МВнР/ срещу въззивното решение на Градски съд София/ГС/ по гр. д. №11757/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на В. П. срещу касатора с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „ гл. специалист”, извършено на осн. чл. 325, т. 3 КТ със заповед, връчена на 27.01.17 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК.
Намира, че в противоречие с ТР №6/13 г. ОСГК е решен значимия за спора въпрос: Представянето на копие от една трудова книжка доказва ли пълно и главно факта на оставане без работа на работника/служителя? – осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Очевидната неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК касаторът също обосновава с неспазването на ТР №6/13 г. и с неправилните изводи на въззивния съд, че е доказано оставането без работа на ищеца за периода, за който му е присъдено обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
Според касатора от значение за точното прилагане на...