О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 667

София, 26.11.2015 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.09.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

при секретар

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 3107/2014 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. Н. П. от [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 153 от 06.06.2014 год., по възз. т.д.№ 178/2014 год., с което е потвърдено решение № 225 от 02.12.2013 год., по т. д.№ 104/2013 год. на Добричкия окръжен съд за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу настоящия касатор, като ответник, установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата 30 00 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2012 год. до окончателното и изплащане и общо 1570 лв. – деловодни разноски.

С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение – порок обоснован с извършено от първоинстанционния съд произнасяне по непредявен иск, което в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е констатирал, постановявайки по този начин и недопустим въззивен съдебен акт. Доводите на касатора са, че предмета на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, предвид заявения от ищеца петитум, съществено се различава от този на заповедното производство, който го е обусловил и който всъщност въззивната инстанция е възприела за подлежащ на разглеждане в нарушение на диспозитивното начало.

Алтернативно въведеното оплакване е за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изградените фактически и правни изводи, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила – касационно основание по чл. 281,...