Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. Д. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 417 / 2022 г.
Производство по реда на чл. 208 и слeдващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано по касационна жалба на Броудкаст МениджмънтЕООД, [ЕИК], със съдебен адрес гр. София, бул.Монтевидео21А, чрез управителя Ю. К., срещу решение № 3225 от 18.05.2021 г. постановено по адм. д. № 4020/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р22221719003712-091-001/07.01.2020г. на органи по приходите при ТД на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с решение № 474/27.03.2020 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) при Централно управление (ЦУ) на НАП гр. София.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че
както приходните органи, така и първоинстанционният съд не са анализирани поотделно и в съвкупност събраните доказателства, в резултат на което са направени необосновани фактически изводи за недоказани вътреобщностни доставки (ВОД) и недоказана реална доставка по фактурата на Прованс ММЕООД.
По отношение на непризнатите ВОД : обратно на приетото от първоинстанционния съд, ревизираното дружество представило всички изискуеми доказателства за доказване на ВОД; игнорирано било експертното заключение като неоправдано било прието, че съдържа правни изводи; не било изяснено дали посоченият гръцки получател е начислил ДДС по процесните доставки; не е доказано стоките да са били предмет на последващи облагаеми доставки на територията на страната. Необосновано съдът приел, че превозът на стоката е извършен от ГалевЕООД, вместо от посоченото в товарителниците Бултранс 2018ЕООД. Без значение е приетото от съда недоказване на съхранението на стоката в данъчен склад. Не било съобразено решение от 27.09.2007г. по дело С-409/04, Teleos на Съда на ЕС, нито практиката на Върховния административен съд (ВАС).
По отношение на отказаното право на приспадане по фактурата на
Прованс ММЕООД, изводът за нереалност на доставката е основан само на съмнения и косвени доказателства. Доставчикът при насрещната проверка представил всички изискани му доказателства, включително и ЧМР за транспортиране на стоката. В противоречие с материалния закон ревизиращите органи отказали претендираното право поради действия на предходни доставчици. Без основание първоинстанционният съд потвърдил заключенията на ревизиращите за участие на ревизираното дружество в данъчни измами. Касаторът се позовава на тълкуването на директивата за ДДС в Решение от 22 юни 2012г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и на съдебна практика на ВАС.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА бъде отменен, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. К., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.
Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.
По съществото й, Съдът съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА № Р22221719003712-091-001/07.01.2020г. на органи по приходите при ТД на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с решение № 474/27.03.2020 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) при Централно управление (ЦУ) на НАП гр. София, с който на ревизираното дружество за данъчен период м.03.2019г. 1) не се признават ВОД и бил начислен ДДС в размер на 67 388,70лв. по издадени от РЛ фактури с получател установеното в Гърция дружество OLEG HROM IKE VIN [номер]и 2) е отказано право на приспадане на ДДС в размер на 9 477,20лв. по фактура №28 от 29.03.2019г., издадена от Прованс ММЕООД, заедно с лихви за забава.
Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи; при издаването му са спазени изискванията за форма и съдържание по чл.120 ДОПК; не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна. Ревизионният акт е преценен като издаден при правилно предложение на материалния закон.
1.По непризнатите ВОД:
По делото е установено, че на ревизираното лице е отказано право на освобождаване на доставките по 7 фактури, издадени от РЛ с получател установеното в Гърция дружество OLEG HROM IKE VIN [номер].
Правилно първоинстанционният съд е определил предмета на доказване по оспорените ВОД като е приел, че за признаване на правото на освобождаване следва да е доказано, че правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. (Решение от 27.09.2007г. по дело С-409/04, Teleos на Съда на ЕО, т.1 от диспозитива).
Правилно съдът е приел и че доказателствата за транспортиране на стоката са посочените в чл.45, ал.2, б. б от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) : транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Неоснователно е главното касационното оплакване, че съдът неправилно преценил редовността на представените международни товарителници и доказателственото им значение за спорния факт на транспортиране на стоката до територията на Р. Г. Единствено на съда принадлежи компетентността да приеме дали представените товарителници доказват посочения факт с правно значение. В тази връзка, касационното оплакване за непризнаване на експертно заключение, което е направило обратен на направения от съда фактически извод, е неоснователно. В ревизионното производство са представени от страна РЛ заявки за транспорт и фактури за международни транспортни услуги, издадени от фирма ГалевЕООД , [ЕИК]. В клетка №6 на представените от РЛ международни товарителници обаче за превозвач е вписана фирма БултрансООД с адрес гр.Перник 44, Караманица и в клетка №23 има подпис и печат на това дружество. В писмена декларация, представена в съда на 22.07.2020г. управителят на РЛ е потвърдил, че превозвач на стоката е ГалевЕООД. Едва в касационната жалба се твърди, че ГалевЕООД било само спедитор, а процесният транспорт бил извършен от вписаното в товарителниците дружество. Като е съобразил, че между посочения в товарителниците превозвач и този, за който са представени доказателства, като нает от ревизираното дружество да извърши транспортната услуга има явно несъответствие, първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че транспортирането на стоката до територията на Гърция не е доказано. Отделно от това, въпреки обясненията в хода на ревизионното производство и пред съда, неясно е останало къде е натоварена стоката, за която се твърди, че е превозена за сметка на доставчика. Това именно, различава съществено настоящия казус от този в главното производство по делото Teleos, на решението, по което се позовава касаторът. В посоченото главно производство е установено, че договорите са сключени съгласно едно от международните търговски правила, разработени от Международната търговска камара (правила, наречени Incoterms 2000), а именно франко завод (ex-works или EXW), което означава, че Teleos и др. са задължени единствено да поставят стоките на разположение на TT (получателя по ВОД б. н.) в склад, намиращ се в Обединеното кралство (страната на доставката б. н.), като последното дружество е отговорно впоследствие за превоза до уговорената държава-членка. Складът принадлежи на Euro-Cellars Ltd, дружество за митнически складове и разпространение. В настоящия случай, нито е установено къде е предадена стоката, нито превозът е за сметка на получателя.
Обосновано административният съд е приел, че е установено, че посоченият като получател по ВОД не е самоначислил косвения данък, след като не е декларирал доставките, още повече, че даже и да имаше подобна декларация, тя не може да бъде решаващо доказателства за правото на освобождаване (както е прието в т.3 от диспозитива на решението по делото Teleos ).
По изложените съображения, първоинстанционното решение в тази част не страда от обоснованите пороци в касационната жалба и следва да остане в сила.
2. Относно отказаното право на приспадане по фактурата на Прованс ММЕООД:
По делото е установено, че на ревизираното лице е отказано право на приспадане в размер на 9 477,20лв. по фактура №28 от 29.03.2019г., издадена от Прованс ММЕООД, и са му определени лихви за забава.
В ревизионното производство доставчикът е представил договор от 11.02.2019г. за доставка на базови масла с РЛ ; копие на фактурата с предмет base oil hi-3n с включен транспорт 25,02тона и приемо-предавателен протокол от 28.03.2019г. за предаване на 24,94тона base oil hi-3n, също и CMR 23.02.2019г. за доставка на 24,94 тона base oil hi-3n на доставчика Прованс ММЕООД. Плащане по фактурата не е доказано.
Тези доказателства са оспорени с нарочна молба от представителя на ответника в първоинстанционния процес с твърдения, че не удостоверяват действително предаване на стоката по процесната фактура.
Обосновано съдът е приел, че реалното получаване на фактурираната стока не е доказано от жалбоподателя. Във фактурата е включен транспорт, за който няма никакви данни от кого, кога и как е осъществен. Доставчикът не разполага със собствени или наети складове, за да е съхранявал посоченото количество тонове масло до продажбата му. Такива данни са искани от него в ревизионното производство, а обяснения в тази връзка не е дало и ревизираното лице.
Административният съд правилно е приел, че реалното осъществяване на доставката на стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит на получателя. Лицето, което претендира правото, следва да установи по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 ЗДДС и чл. 69 ЗДДС, за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките.
В тежест на жалбоподателя е да установи с всички допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираната доставка, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В този смисъл е и формираната практика на Върховния административен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че обратно на поддържаното в касационната жалба, първоинстанционният съд не е обосновал изводите си за липса на реално осъществена доставка единствено с доводи за недоказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, а е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е взел предвид непредставянето на доказателства от страна на самото ревизирано лице. Действително, според практиката на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС, техническата обезпеченост на доставчика не е условие за възникване на правото на данъчен кредит на получателя по доставката, но това не изключва задължението на жалбоподателя да докаже изпълнението на фактурираната доставка - т. е. получаването на стоките, като материално-правно условие за възникване на претендираното право. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е подчертано в решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. Необходимостта от установяване на реалност на доставките от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в цитираните от касатора съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и по дело С-342/11. В главните производства по тези дела действителното получаване на предмета на доставките не е било спорно между страните. Поради това, фактите в настоящото производство, установени от първоинстанционният съд, не са идентични с тези по главните спорове по цитираните дела. При липса на доказателства за реално извършване на доставката, а само фактуриране и счетоводно отразяване при получателя, казусът няма връзка с посочената практика. На първоинстанционния съд и според националните правила за доказване е възложено да установи точно, ясно и безпротиворечиво фактите във връзка със спорното право и да ги анализира, като обоснове крайния си извод относно законосъобразността на издедения РА. В случая, първоинстанционният съд е направил точно това.
Съобразно изложеното, като е достигнал до извод за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 2 926,22лв., определено по реда на Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3225 от 18.05.2021 г. постановено по адм. д. № 4020/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).
ОСЪЖДА Броудкаст МениджмънтЕООД, [ЕИК], със съдебен адрес гр. София, бул.Монтевидео21А, чрез управителя Ю. К. да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 2 926,22лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
/п/ ДАРИНА РАЧЕВА