Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. П. ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 415 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград срещу Решение № 1945 от 11.11.2021 г., постановено по адм. д. № 456/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, в осъдителната му част, поради изтъкнати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че не са доказани настъпили вреди в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразно поведение на администрацията. В тази връзка се инвокират нарушения на съда при събирането и преценката на доказателствата и при обсъждане доводите на страните. Изтъква се, че воденето на съдебното производство и неговата продължителност са факти, които не зависят от волята на ответника. Моли се за отмяна на решението в осъдителната му част и съответно отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Постъпила е частна жалба срещу решението в прекратителната му част от С. М., чрез процесуалния му представител. Частният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е прекратил производството по иска за имуществени вреди, тъй като се касае за ангажиране на административно-наказателна отговорност в производство по реда на ЗАНН. Моли за отмяна на решението в прекратителната му част и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество. Претендира разноски.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от С. М. иск за неимуществени вреди, до сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие образувано срещу него производство с Акт за констатиране на дребно хулиганство от 12.10.2020 год. и производство по Указ № 904 от 28.12.1963 год. за борба с дребното хулиганство, по което е оправдан с влязло в сила Решение № 909759/16.12.2020 год., постановено по н. д. № 1512 по описа на Районен съд – Благоевград за 2020 год. ведно със законовата лихва, считано от 18.12.2020 год. до окончателно изплащане на задължението. Съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като размерът на обезщетението е определен при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В останалата му част, до претендирания размер от 4300 лева, предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението, в обжалваната част, е неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка.
Съставянето на Акт за констатиране на дребно хулиганство от служител на ответника съставлява административна дейност по своя характер и в този смисъл доводите на първоинстанционния съд за квалификацията и реда за разглеждане на исковете се споделят изцяло. Длъжностните лица на МВР при съставяне на акт за дребно хулиганство не действат като правозащитни органи по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ, а като длъжностни лица в системата на администрацията. Неправилно обаче съдът е приел, че от съставянето на акта са възникнали вреди. Със съставянето на Акта за установяване на дребно хулиганство се поставя началото на административно-наказателното производство, но то се провежда изцяло пред съда. Съгласно чл. 3 УБДХ, при наличие на предвидените предпоставки, началникът на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи или оправомощеното от него лице веднага, но не по късно от 24 часа, когато се налага събиране на допълнителни сведения, внася преписката за решаване от районния съдия. По реда на чл. 4-5 УБДХ, районният съдия еднолично в открито съдебно заседание разглежда в присъствие на нарушителя внесената от органите на Министерството на вътрешните работи преписка веднага или не по-късно от 24 часа от постъпването ѝ, като уведомява прокурора. Съгласно чл.6, въз основа на събраните доказателства районният съдия съгласно с чл. 1 от този указ постановява решение, с което налага съответно административно наказание, прекратява преписката или оправдава лицето. Решението е обжалваемо, като съгласно чл. 7, ал.4 УБДХ наложеното наказание е административно.
При тази нормативна уредба, вреди от самото административно-наказателно производство не възникват за привлеченото под отговорност лице. Такива биха могли да настъпят за него при налагане на административно наказание, което впоследствие бъде отменено. Административно-наказателното производство по УБДХ се провежда пред съд, като административнонаказващ орган е съдията. Дейността по сезиране на съда с акта за установяване на дребно хулиганство не поражда самостоятелно вреди, както такива не би могъл да породи съставеният на общо основание акт за установяване на административно нарушение. Актовете за установяване на административни нарушения съставляват само част от административно-наказателното производство и не са от естество самостоятелно да породят незаконосъобразни правни последици, а от там и вреди. В конкретния случай вредите не са и доказани. Показанията на единствения разпитан свидетел са неясни и объркани. От тях се установяват принципни притеснения и страхове на С. М. за бизнеса му, за това, че нещата му се обърквали, а не конкретни вреди, настъпили от акта за установяване на дребно хулиганство. Става ясно също, че С. М. е бил гост в „Шоуто на Слави“, поради което са неоснователни оплакванията му за медийното отразяване на събитието.
При така установените обстоятелства, неправилно АССГ е приел, предявеният иск е частично основателен и доказан. Решението следва да бъде отменено в обжалваната част, както и в частта, с която ОД на МВР е осъдено да заплати разноски за производството, а предявеният иск за неимуществени вреди – изцяло отхвърлен.
Неоснователна е и подадената частна жалба. Споделят се изцяло съображенията на съда, че отговорността за разноски е следвало да бъде потърсена в самото административно-наказателно производство пред районния съд, тъй като за неуредените въпроси чл.9, ал.2 УБДХ препраща към ЗАНН. Решението, в прекратителната му част, следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора, С. М. следва да бъде осъден да заплати на администрацията поисканите съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Други разноски не са поискани и списък не е представен.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1945 от 11.11.2021 г., постановено по адм. д. № 456/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта му, с която Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград е осъдена да заплати на С. М. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие образувано срещу него производство с Акт за констатиране на дребно хулиганство от 12.10.2020 год. и производство по Указ № 904 от 28.12.1963 год. за борба с дребното хулиганство, по което е оправдан с влязло в сила Решение № 909759/16.12.2020 год., постановено по н. д. № 1512 по описа на Районен съд – Благоевград за 2020 год. ведно със законовата лихва, считано от 18.12.2020 год. до окончателно изплащане на задължението, както и в частта за разноските, присъдени на С. М. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ от С. М. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие образувано срещу него производство с Акт за констатиране на дребно хулиганство от 12.10.2020 год. и производство по Указ № 904 от 28.12.1963 год. за борба с дребното хулиганство, по което е оправдан с влязло в сила Решение № 909759/16.12.2020 год., постановено по н. д. № 1512 по описа на Районен съд – Благоевград за 2020 год. ведно със законовата лихва.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1945 от 11.11.2021 г., постановено по адм. д. № 456/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта му, с която е оставен без разглеждане предявеният иск за имуществени вреди в размер на 500 лв и производството е съответно прекратено.
ОСЪЖДА С. М. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА
Особено мнение на докладчика по делото Аглика АдамоваОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК:
Решението, като правилно в осъдителната му обжалвана част, следваше да бъде оставено в сила. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2015 г. на ВКС, ОСНК, производството по УБДХ, макар и уредено като административно-наказателно по характер, по тежестта си се приравнява на наказателно производство по смисъла на чл. 4, 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Прието е, че проявата на дребно хулиганство се дефинира като административно нарушение с наказателен характер по смисъла на Конвенцията и с оглед строгостта на предвидената в чл. 1, ал. 1 от УБДХ санкция - задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи, което по същността си е равнозначно на лишаване от свобода. Именно поради конкретната тежест на производството, чието начало се слага със съставяне на Акт за констатиране на дребно хулиганство, следва да се приеме, че този акт има повече сходни черти с акта на наказателно обвинение, отколкото с акта за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН. Обстоятелството, че дейността на актосъставителя определено е административна, в една от нейните присъщи, според теорията, форми, а именно правоохранителна /дейност по административно наказване/ обуславя подсъдността на иска и неговата правна квалификация в случая, но не означава, че актът за констатиране на дребно хулиганство не може да породи вреди, по съображения, че той единствено слага началото на административно-наказателно производство. От значение е принципната тежест на акта и неговото значение на такъв по обвинение, което приравнява воденото пред съда производство на наказателно по смисъла на Конвенцията. При претендиране на обезщетение поради оправдаване по неправомерно водено наказателно производство се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от повдигането на незаконно обвинение, включително такова по УБДХ. Поддържам становището, че искът, с който се търси реализиране на тази отговорност, е иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ. Не споделям тезата, че съставянето на акт за констатиране на дребно хулиганство се приравнява на съставянето на акт за установяване на административно нарушение по правен ефект и последици. Освен това, дори от неоснователно съставен АУАН и вследствие на това незаконосъобразно водено административно-наказателно производство, приключило без да е съставено наказателно постановление, е възможно настъпването на вреди, които подлежат на доказване, както и от всяка административна дейност. На още по-голямо основание това важи за производството по УБДХ.
За да възникне правото за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди, причинени от Държавата чрез орган на Министерство на вътрешните работи вследствие на повдигане на незаконно обвинение по реда на Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство /УБДХ/, следва на ищеца да е било повдигнато обвинение за извършено от него административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ и съдът да е оправдал нарушителя с влязло в сила решение, като в този случай повдигнатото му обвинение да е незаконно, ищецът да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и да е налице причинно-следствена връзка между административно-наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на полицейските органи на Държавата за незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице, по арг. чл. 4 от ЗОДОВ.
Ищецът е бил подведен под административно-наказателна отговорност с акт по УБДХ, като със съдебно решение е признат за невиновен за това, че на 01.10.2020г. около 18.50 часа е извършил непристойна проява с оскърбително отношение и държание, нарушаваща обществения ред и е оправдан по вмененото му нарушение по чл.1, ал.2 от УБДХ. Съдебното решение е влязло в сила. При тези фактически данни и поради оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, предявеният иск за неимуществени вреди правилно е бил уважен. Съдът е изложил подробни съображения и относно размера на присъденото обезщетение, които следваше да бъдат споделени и решението в тази част да бъде оставено в сила.
С. А.