РЕШЕНИЕ

№ 553

София, 15. юли 2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова

Марио Първанов

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 206 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 31.03.2008 г. по гр. д. № 132/2008, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 10.08.2007 г. по гр. д. № 2870/2006 в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 226, ал. 2 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение поради задържане на трудовата книжка, когато работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 6, ал. 3 НТКТС.

По повдигнатия въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 68 ЗЗД местоизпълнението на задължението се определя от закона, от договора или от естеството на задължението. Местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона и на практика не се урежда от трудовия договор. То е близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т. е. в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и предаде на работника.

ЗЗД не изисква покана, за да изпадне длъжникът в забава, когато естеството на задължението не предполага такава, напр. наемателят и заемателят за послужване са в забава, ако...